Олимп

измрем от жажда, преди да почнем да гладуваме. Морът покосява все повече хора с всеки час.

МЕНЕСТЕЙ: Моите мирмидонци искат да излязат, да си пробият с бой път през редиците на троянците и да стигнат на юг до гъстите гори по склоновете на Ида.

НЕСТОР (Кима): Твоите мирмидонци не са единствените, които мислят за пробив и измъкване, храбри Менестее. Но те не могат да го направят сами. Нито едно от племената или групите ни не може. Троянските редици са се разгънали на километри, а редиците на съюзниците им са още по-големи. Очакват ни да се опитаме да пробием през тях. Вероятно се чудят защо ли още не сме се опитали. Знаеш железните закони на боя с меч, щит и копие, Менестее. Всички мирмидонци и ахейци ги знаят — за всеки мъж, който падне в двубой щит о щит, стотици падат, докато бягат. Не ни останаха колесници — вождовете на Хектор разполагат със стотици. Ще ни настигнат и ще ни изколят като овце, преди да сме прекосили изсъхналото корито на Скамандър.

ДРЕЗЕЙ: Значи оставаме? И умираме днес или утре тук, на брега, до овъглените останки на големите ни черни кораби?

АНТИЛОХ (Другият син на Нестор): Не. Предаването е немислимо за всеки истински мъж, а отбраняването на тази позиция ще стане невъзможно след няколко часа, ако не и при следващата атака, но аз казвам точно тогава всички да се опитаме да пробием. Останали са ни тридесет хиляди бойци, две трети от които са достатъчно добре, за да се бият и да тичат. Четирима от петима може и да паднат, наистина, заклани като овце, преди да стигнат спасителните гори на планината Ида, но и така ще оцелеят четири или пет хиляди от нас. Половината от тях могат да преживеят дори претърсването на гората, което ще предприемат троянците и техните съюзници, подобно на царе на лов за елени. Дори само тази половина да намери начин да напусне тая проклета земя и да прекоси тъмното море до дома, шансът ми се вижда добър.

ТРАЗИМЕД: И на мен.

ТЕВКЪР: Всеки шанс е по-добър от сигурния изглед кокалите ни да се белеят на този шибан проклет лайнян плаж.

НЕСТОР: Това глас за пробива ли беше, сине Телемонов?

ТЕВКЪР: Прав си, мамка му, господарю Несторе.

НЕСТОР: Благородни Епее, още не сме чули гласа ти на този съвет. Какво е мнението ти?

ЕПЕЙ (Пристъпва от крак на крак и смутено гледа в земята. Епей е най-добрият боксьор от ахейците. Лицето и бръснатата му глава издават, че се е занимавал години с този спорт — приличащи на карфиол уши, счупен нос, стари белези по бузите и веждите, безброй белези дори по темето му. Естествено, виждам иронията в присъствието на Епей на този съвет и собствената ми роля в неговия живот и съдба. Останал на заден план в постиженията си на бойното поле, той щеше да спечели всички боксови мачове на организираните от Ахил погребални игри в чест на Патрокъл и да е главен майстор на дървения кон на Одисей, ако преди почти година не бях започнал да се бъркам в Омировата версия на историята. И сега се оказва, че Епей е в съвета на вождовете само защото всичките му командири — до самия Менелай — са избити): Господарю Несторе, когато противникът е самоуверен, когато тръгне по ринга срещу теб напълно сигурен, че ще те свали на земята и няма да можеш да станеш, това е най-добрият момент да го удариш. В този случай — да ги ударим здраво, да ги зашеметим, да ги накараме да паднат на колене и да си спасяваме живота. Веднъж бях на Олимпийските игри и един боксьор направи точно това.

(Всички се смеят.)

ЕПЕЙ: Но трябва да го сторим през нощта.

НЕСТОР: Троянците виждат прекалено далеч и колесниците им са прекалено бързи, за да имаме шанс в боя денем.

МЕРИОН (Син на Мол, близък приятел на Идоменей, втори командир на критяните) : Няма да имаме кой знае колко по-добри изгледи на лунна светлина. Луната е почти пълна.

ЛАЕРК (Мирмидонец, син на Хеман): Но зимното слънце залязва по-рано, а тази седмица луната изгрява по-късно. Ще имаме почти три часа от началото на истинската тъмнина — онази, в която ти трябва факел, за да намериш пътя — и появата на луната.

НЕСТОР: Въпросът е можем ли да издържим и днешния ден и дали хората ни ще имат сила да се бият. Ще трябва да съсредоточим атаката си и да ударим силно, за да пробием дупка в троянските редици. А след това ще ни трябват сили да пробягаме трийсетте километра до горите на Ида.

ИДОМЕНЕЙ: Ще имат сила да се бият през деня, ако знаят, че през нощта ще имат шанс да оцелеят. Казвам да ударим троянците право в центъра, където е Хектор, тъй като за днешното сражение той е съсредоточил най-добрите си войници по фланговете. Казвам да пробием довечера.

НЕСТОР: А останалите? Искам да чуя мнението на всеки. Това наистина е всичко или нищо, всички или никой.

ПОДАЛИРИЙ: Ще трябва да изоставим болните и ранените, а те ще са хиляди до мръкване. Троянците ще ги избият. Може и да направят нещо още по-лошо в яростта си, ако някой от нас успее да се измъкне.

НЕСТОР: Да. Но такива са прищевките на войната и съдбата. Искам да чуя гласа ви, благородни ахейски вождове.

ТРАЗИМЕД: За. Правим го нощес. И дано боговете са благосклонни към изоставените и пленените по- късно.

ТЕВКЪР: Да им го начукам на боговете в задниците. Казвам да. Ако съдбата ни е да пукнем на този смърдящ бряг, по-добре да предизвикаме съдбата. Да тръгнем с падането на истинския мрак.

ПОЛИКСЕН: Да.

АЛАСТОР: Да. Довечера.

МАЛКИЯ АЯКС: Да.

ЕВМЕЛ: Да. Всичко или нищо.

МЕНЕСТЕЙ: Ако господарят ми Ахил бе тук, щеше да се погрижи да пререже гърлото на Хектор. Може да изкараме късмет да пречукаме кучия син по време на пробива.

НЕСТОР: Още един глас за. Ехеполе?

ЕХЕПОЛ: Мисля, че всички ще измрем, ако останем и се бием още един ден. Мисля, че всички ще измрем, ако се опитаме да се измъкнем. Затова избирам да остана с ранените и да се предам на Хектор. Надявам се, че е останало нещо от някогашната му чест и чувство за милосърдие. Но ще кажа на хората си, че могат сами да решават за себе си.

НЕСТОР: Не, Ехеполе. Повечето от воините ще последват предводителя си. Можеш да останеш и да се предадеш, но аз те освобождавам от поста ти и назначавам на твое място Амфион. Можеш да идеш право в шатрата си и да чакаш, но не разговаряй с никого. Хората ти са достатъчно малко и се намират вляво от хората на Амфион… двете части могат да се обединят без проблеми и без да е нужно да се прегрупират. И така, назначавам на твое място Амфион, стига той да гласува да се бием нощес.

АМФИОН: Гласувам за.

ДРЕЗЕЙ: Гласувам от името на моите епейци — нощес ще се бием и ще умрем, или ще се бием и ще се спасим. Лично аз искам да видя отново дома и семейството си.

ЕВМЕЛ: Хората на Агамемнон ни казаха и моравекските неща потвърдиха, че градовете и домовете ни са пусти, че царствата ни са обезлюдели. Хората ни са отвлечени от Зевс.

ДРЕЗЕЙ: На което отговарям — да им го начукам на Агамемнон, на моравекските играчки и на Зевс. Смятам да си ида вкъщи и да видя дали семейството ми ме чака. Сигурен съм, че са там.

ПОЛИПИТ (Син на Агастен, един от вождовете на лапитите от Аргиса): Хората ми ще удържат позициите си днес и ще поведат битката през нощта. Кълна се във всички богове.

ТЕВКЪР: Не би ли могъл да се закълнеш в нещо малко по-постоянно? Като в червата си например?

(Всички се смеят.)

НЕСТОР: Значи стигнахме съгласие, и аз съм на същото мнение. Ще направим всичко по силите си да задържим днешното нападение на троянците. Подалирие, за целта се погрижи да се раздадат всички дажби с изключение на толкова, колкото може да носи човек в туниката си. Мини през личните хранилища на Агамемнон и мъртвия Менелай и извади всичко, що става за ядене. Вождове, кажете на хората си преди сутрешната битка, че днес трябва единствено да се държат, да запазят живота си и да умират само за