да се сражава начело на филийците, за да отблъсне троянското настъпление, заплашващо да среже отбранителния полукръг наполовина.
В момента е малко след изгрева на третия ден — много вероятно последния ден, тъй като през нощта троянците се прегрупираха и събраха още войници, колесници и машини за преодоляване на рововете — и докато говоря, повече от сто хиляди сравнително свежи троянски бойци се струпват около отбранителния периметър.
Донесох рекордера в лагера на Агамемнон, защото Нестор е свикал съвет на оцелелите вождове. Или поне на онези, които могат да напуснат бойните си позиции. Уморените мръсни мъже не обръщат внимание на присъствието ми — или по-скоро вероятно помнят, че съм прекарал много време заедно с Ахил през осеммесечната война с боговете, поради което приемат да съм тук. А видът на рекордера с размер на вафла не им говори нищо.
Вече не зная за кого наблюдавам и записвам всичко това. Предполагам, че ще бъда най-голямата persona non grata, ако се появя на Олимп и предам чипа на музата, която ме търсеше да ме убие, затова правя всичко това просто като учен, какъвто бях навремето, а не като роб- схоластик, в какъвто бях превърнат. А дори и вече да не съм учен, мога да служа като военен кореспондент в сетните часове на последната твърдина на гърците и на края на тази героична епоха.
НЕСТОР: Какво ново? Смятате ли, че хората ви ще удържат и днес?
ИДОМЕНЕЙ (Командир на критския контингент. Последния път, когато го видях, Идоменей току-що бе убил амазонката Бремуза с точно метнато копие. Мигове по-късно брана-дупката се затвори. Идоменей бе сред последните, които изоставиха Ахил): Откъм моята част на лагера новините са лоши, благородни Несторе. На мястото на всеки троянец, когото убих през последните два дни, през нощта са се появили трима нови. Подготвят инструментите си за засипване на рововете и копията си за атаката. Стрелците им продължават да се струпват. Днес ще е решителният бой.
Малкия Аякс (Макар и напълно различни, двамата Еанти, както наричаха Големия и Малкия Аякс, бяха близки като братя. Никога досега не съм виждал Аякс от Локрида по-мрачен. Бръчките по лицето му са толкова рязко очертани от мръсотията и засъхналата кръв, че прилича на маска кабуки): Несторе, сине Нелеев, герой от най-мрачните времена, моите локридски воини се биха с врага през по- голямата част на нощта, докато разузнавачите на Деифоб се опитваха да ни заобиколят в северния край на стана. Бихме се с тях, докато морската пяна не стана червена. Нашата част от рова е запълнена с труповете на ахейци и троянци и скоро врагът ще може да върви по висока десет стъпки купчина тела. Една трета от хората ми са мъртви, останалите са изтощени. Хектор изпрати нови войници на мястото на падналите.
НЕСТОР: Подалирие, какво става с останалия син на Атрей?
ПОДАЛИРИЙ (Синът на Асклепий е един от последните останали лечители на гърците. Заедно с брат си Махаон той командва тесалийците от Трика): Поставих шина на ръката на Агамемнон, благородни Несторе. Той не взема билки против болката, буден е и е с разсъдъка си.
НЕСТОР: Тогава защо не излиза от шатрата си? Войските му са най-многобройната част от армията ни, но се крият в центъра като жени. Сърцата им са свити без водача им.
ПОДАЛИРИЙ: Сърцето на водача им е свито без брат му Менелай.
ТЕВКЪР (Майсторът-стрелец, брат по баща и най-добър приятел на убития Аякс Теламонов): Значи Ахил бе прав преди десет месеца, когато се опълчи срещу Агамемнон пред всинца ни и каза, че има сърце на кошута. (Тевкър плюе върху пясъка.)
ЕВМЕЛ (Син на Адмет и Алкеста, водач на тесалийците от Фера. Често наричан от липсващите Ахил и Одисей „повелител на мъжете“): И къде е обвинителят Ахил? Страхливецът остана в подножието на Олимп, вместо да посрещне смъртта с другарите си. Бързоногият мъжеубиец също се оказа със сърце — че и крака — на кошута.
МЕНЕСТЕЙ (Грамадният вожд на мирмидонците, бивш офицер на Ахил): Ще убия всеки, що издума нещо срещу сина Пелеев. Той никога не би ни изоставил по своя воля. Всички видяхме и чухме как богинята Атина му каза, че е омагьосан от Афродита.
ЕВМЕЛ: От амазонска путка, искаш да кажеш.
МЕНЕСТЕЙ: (Пристъпва към Евмел и започва да изтегля меча си от ножницата)
НЕСТОР: (Застава помежду им): Стига! Нима троянците не ни избиват достатъчно бързо, та да трябва да се избиваме помежду си? Евмеле, отстъпи! Менестее, прибери меча!
ПОДАЛИРИЙ (Говори като последния лечител на ахейците, а не като личен лекар на Агамемнон): Най-много ни убива морът. Още двеста умряха, най-много сред епейците, които защитават речния бряг на юг.
ПОЛИКСЕН (Син на Агастен, един от вождовете на епейците): Вярно е, господарю Несторе. Най-малко двеста умрели и хиляда други, които са прекалено болни, за да се бият.
ДРЕЗЕЙ (Командир на епейците, току-що повишен във вожд): Половината от хората ми не се явиха на сутрешния сбор, господарю Несторе.
ПОДАЛИРИЙ: И болестта се разпространява.
АМФИОН (Друг наскоро повишен командир на епейците): Сребролъкият Феб Аполон ни поразява, също като преди десет месеца, когато заради пратения от бога мор всяка нощ горяха погребални клади. Това доведе до първото спречкване между Ахил и Агамемнон и до всички наши страдания.
ПОДАЛИРИЙ: О, заеби го Феб Аполон и сребърния му лък. Боговете, дори и Зевс, ни сториха най- големите злини, а сега изчезнаха и само те знаят дали ще се върнат. На мен лично не ми пука. Тази смърт и морът не са дело на сребролъкия Аполон. Според мен е от лошата вода, която пият хората ни. Пием собствената си пикня и седим в лайната си. Баща ми Асклепий имаше следната теория за произхода на болестта в замърсената вода и…
НЕСТОР: Учени Подалирие, всички с радост ще чуем бащината ти теория за болестта някой друг път. А в момента искам да зная дали ще можем да удържим троянците и днес и какво ще ме посъветват вождовете.
ЕХЕПОЛ (Син на Анхиз): Трябва да се предадем.
ТРАЗИМЕД (Синът на Нестор, който се би толкова доблестно предишния ден. Раните му са превързани и стегнати, но днес като че ли страда от тях повече, отколкото в разгара на дългата вчерашна битка): Да се предадем, как ли пък не! Кой аргивец трепери толкова от страх, че предлага малодушно да се предадем? Предай се на мен, сине Анхизов, и ще те отърва от жалкото ти положение толкова бързо, колкото и троянците.
ЕХЕПОЛ: Хектор е достоен мъж. Цар Приам бе достоен мъж, и може би продължава да е такъв. Пътувах с Одисей до Троя, когато царят на Итака дойде да преговаря с Приам, да се опита да върне Елена с думи и да предотврати тази война. И Хектор, и Приам се показаха като разумни и достойни мъже. Хектор ще уважи капитулацията ни.
ТРАЗИМЕД: Това бе преди единадесет години и сто хиляди отлетели в царството на Хадес души, глупако. Видя колко милост прояви Хектор, когато Големия Аякс го молеше да пощади живота му, когато дългият му щит бе смачкан като тенекия, когато сополи и сълзи течаха по лицето на героя. Хектор прекърши гръбнака му и му изтръгна сърцето. Хората му едва ли ще са милостиви към теб.
НЕСТОР: Зная, че се говори за предаване. Но Тразимед е прав — прекалено много кръв напои троянската земя, за да се надяваме на милост. Ние не бихме пощадили гражданите на Илион, ако бяхме успели да пробием стените им преди три седмици — или преди десет години. Всички знаем, че щяхме да избием всеки мъж, достатъчно стар или млад, за да вдигне меч или лък, да изколим старците им, защото са родили враговете ни, да изнасилим жените им, да откараме оцелелите жени и деца в робство и да подпалим домовете и храмовете им. Но боговете… или мойрите… който и да решава изхода от тази война, се обърнаха срещу нас. Не можем да очакваме троянците, изстрадали нашето нападение и десетте години обсада, да проявят повече милост от нас. Не, ако чуете подобни мърморения, кажете на хората си, че е лудост да се предаваме. По-добре да умрат прави, отколкото на колене.
ИДОМЕНЕЙ: Най-добре изобщо да не умираме. Нима няма никакъв план за спасение?
АЛАСТОР (Вожд на Тевкър): Корабите са изгорени. Храната привършва, но ще
