Ахеецът се ухили и оголи изгнилите си зъби.
— Казвам се Молион и се чудя кога да те наеба — преди или след като те убия, хубавелке.
— Това решение сигурно е много трудно за толкова ограничен ум — спокойно отвърна Пентезилея. — Някога познавах един Молион, обаче той беше троянец, другар на Тимбрей. Освен това оня Молион беше жив човек, а ти си мъртво псе.
Молион изсумтя и изтегли меча си.
Царицата замахна с двуострата си брадва и го обезглави. После пришпори грамадния си боен жребец и повали други трима — едва имаха време да вдигнат щитовете си, преди да ги прегази.
С нечовешки вик нейните дванайсет амазонки препуснаха до нея — тъпчеха, сечаха и пронизваха ахейците, все едно жънеха жито с коси. Всички, които се опитаха да се съпротивляват, загинаха. Също и другите, които се опитаха да избягат. Пентезилея лично уби седмина.
Другарките й Евандра и Термодонта повалиха последните хленчещи, пълзящи, умоляващи ахейци, но Пентезилея удиви сестрите си, като им заповяда да пуснат едно особено грозно циврещо копеле, което се представи като Терсит.
— Отнеси следното послание на Ахил, Диомед, Аяксовците, Одисей, Идоменей и другите аргивски герои, които ни зяпат ей от оня хълм — викна му тя. — Кажи им, че аз, Пентезилея, царица на амазонките, щерка на Арес, любимка на Атина и Афродита, съм дошла да сложа край на жалкия Ахилов живот. Кажи им, че ще се бия с Ахил в двубой, ако е съгласен, но че ако настояват, с моите амазонски другарки ще ги избием всичките. Върви да отнесеш посланието ми.
Грозният Терсит офейка толкова бързо, колкото позволяваха треперещите му крака.
Нейната вярна дясна ръка, грозноватата, ала безпределно храбра Клония, подкара коня си до нейния.
— Какво говориш, царице? Не можем да се бием с всички ахейски герои. Всеки от тях е легендарен… а заедно те са напълно непобедими и не са по силите на никои тринайсет амазонки, живели някога на земята.
— Бъди спокойна, сестро — отвърна Пентезилея. — Нашата победа е колкото в собствените ни яки ръце, толкова и във волята на боговете. Когато Ахил падне мъртъв, другите ахейци ще избягат — както бягаха от Хектор и обикновените троянци, когато падаха или биваха ранени техни далеч по-скромни вождове. И когато избягат, ние ще обърнем обратно, ще препуснем, ще минем през оная проклета Дупка и ще изгорим корабите им, преди тия така наречени герои да успеят да се окопитят.
— Ще те последваме и в смъртта, царице, както винаги сме те следвали към славата — промълви Клония.
— Да, към славата, любима сестро — обеща й Пентезилея. — Виж, онова плъхолико псе Терсит предаде посланието ни и ахейските вождове се приближават. Доспехите на Ахил блестят по-силно от другите. Хайде да ги посрещнем на чистото бойно поле ей там.
Тя пришпори огромния си кон и тринайсетте амазонки препуснаха заедно към Ахил и ахейците.
19.
— Какъв син лъч? — попита Хокънбери.
Обсъждаха изчезването на земното население през тая епоха на Илион — всички извън петстотинкилометровия радиус около Троя, — докато Манмът управляваше стършела към Марс, Монс Олимпус и брана-дупката.
— Син лъч, който е насочен нагоре от Делфи в Пелопонес — поясни моравекът. — Появи се в деня, в който изчезна останалото човешко население. Смятахме, че е съставен от тахиони, обаче вече не сме убедени. Има една теория — само теория, — че всички други хора са били сведени до основните си компоненти на Калаби-Яу и че са кодирани и изстреляни в междузвездното пространство с този лъч.
— Идва от Делфи, така ли? — повтори бившият схоластик. Не знаеше абсолютно нищо за тахионите и разните му там компоненти, ала знаеше доста неща за Делфи и неговия оракул.
— Да, мога да ти го покажа, ако имаш десетина минути, преди да се наложи да се връщаш — отговори Манмът. — Най-странното е, че подобен син лъч идва от нашата съвременна Земя, онази, към която ще отлетим, но идва от град Ерусалим.
— Ерусалим — повтори Хокънбери. Стършелът се клатеше и разтърсваше, носеше се надолу към Дупката, и той се бе вкопчил в невидимите странични облегалки на невидимата седалка. — Лъчите във въздуха ли се издигат? Или в космоса? Докъде стигат?
— Не знаем. Като че ли няма конкретна цел. Лъчите се излъчват от доста време и се въртят заедно със Земята естествено, но напускат слънчевата система — слънчевите системи и на двете Земи — и като че ли не са насочени към точно определена звезда, звезден куп или галактика. Но сините лъчи са двупосочни. Тоест поток тахионна енергия се връща в Делфи — а навярно и в Ерусалим, — така че…
— Почакай — прекъсна го Хокънбери. — Видя ли това?
Тъкмо бяха минали през брана-дупката, точно под горната й дъга.
— Да — потвърди Манмът. — Беше като в мъгла, обаче ми се стори, че хора се сражават там, където обикновено са ахейските предни линии край Олимп. И виж… точно пред нас. — Моравекът увеличи холоилюминаторите и Хокънбери видя гърците и троянците — сражаваха се под стените на Илион. Скейските порти, отворени през последните осем месеца, бяха затворени.
— Боже Господи — промълви схоластикът.
— Да, Боже Господи — повтори Манмът.
— Можем ли да се върнем там, където видяхме първите признаци за боеве, Манмът? От марсианската страна на брана-дупката? Там имаше нещо странно.
Хокънбери бе видял ездачи, съвсем малък отряд, очевидно нападащ пехотинци. Нито ахейците, нито троянците имаха конница.
— Естествено — отвърна Манмът и описа пълен кръг със стършела. Отново се понесоха към Дупката.
„Още ли ме чуваш, Манмът?“ — разнесе се гласът на Орфу по теснолъчевия канал, предаден през Дупката по транспондерите, които бяха поставили там.
„Съвсем ясно“.
„Доктор Хокънбери с теб ли е?“
„Да“.
„Тогава остани на теснолъчева връзка. Не му показвай, че разговаряме. Виждате ли нещо странно там?“
„Да. Връщаме се да проверим. Конници препускат към аргивски хоплити откъм марсианската страна на браната и аргивци нападат троянци откъм Земята“.
— Можеш ли да скриеш това нещо? — попита Хокънбери, когато се приближиха на шейсетина метра над конниците, които препускаха към петдесетината ахейски пехотинци. Стършелът все още се намираше на около километър и половина от очевидно предстоящото стълкновение. — Да ни направиш някак си по- невидими?
— Естествено. — Манмът задейства пълен стелт и намали скоростта.
„Не, не говоря за това, което правят хората — каза Орфу. — Виждаш ли нещо странно в самата брана- дупка?“
Европейският моравек не само погледна с очите си в широкообхватния спектър, но и влезе във всички уреди и сензори на стършела. После каза: „Браната изглежда нормална“.
— Хайде да кацнем зад Ахил и хората му — предложи Хокънбери. — Може ли да кацнем безшумно?
— Естествено — потрети Манмът и спусна стършела на трийсетина метра зад ахейците. От войската отзад се приближаваха още гърци. Моравекът видя неколцина астровеки в приближаващата се група и различи главен центурион Меп Аху.
„Не, не е нормална — излъчи Орфу от Йо. — Регистрираме невероятни колебания в брана-дупката и останалото мембранно пространство. Освен това на върха на Олимп става нещо — уредите не смогват да засичат квантовата и гравитационната активност. Имаме данни за атомни, ядрени, плазмени и други експлозии. Обаче главната ни грижа е брана-дупката“.
