„Какви са параметрите на аномалията?“ — попита Манмът. Навремето, докато управляваше подводницата си под леда на Европа, никога не си бе правил труда да се задълбочи в V-теорията или различните й исторически предшественици като M-теорията и струнната теория. Беше свалил повечето от това, което знаеше, от Орфу и главните база данни на Фобос, за да се запознае със съвременните представи за Дупките, в чието създаване случайно беше участвал, и за да разбере защо през последните няколко месеца са изчезнали всички брани, само с едно изключение.
„Стромингър-Вафа-Сускинд-Сен сензорите ни дават БПС стойности, които показват растящо несъответствие между минималната маса на браната и нейния заряд“ — отвърна Орфу.
„Какво е БПС?“ — Манмът разбираше, че несъответствието между маса и заряд е лошо, но не знаеше защо.
„Богомолни, Прасар, Съмърфийлд — поясни Орфу с глас, който казваше без думи: «Голям идиот си, но въпреки това ми харесваш». — Калаби-Яу пространството там при вас преминава пространстворазкъсващо конично преобразувание“.
— Страхотно. — Хокънбери се измъкна от невидимата седалка и се втурна към спускащата се рампа. — Какво не бих дал да имам някогашния си схоластически екип — преобразяваща гривна, тазерен микрофон, левитатор. Идваш ли?
— След малко. — „Искаш да кажеш, че брана-дупката става нестабилна, така ли?“
„Искам да кажа, че всеки момент ще колабира — отговори Орфу. — Наредихме на моравеките и астровеките около Илион и по крайбрежието да си плюят на петите. Според нас имат време да натоварят оборудването си, но стършелите и совалките би трябвало да излязат оттам през следващите десет минути със скорост около три маха. Пригответе се за звуковите вълни“.
„Така Илион ще остане незащитен за въздушна атака и телепортаторно нашествие от Олимп“ — излъчи Манмът. Тази мисъл го ужаси. Те изоставяха своите троянски и гръцки съюзници!
„Това вече не е наш проблем — избуботи Орфу от Йо. — Астейг/Че и другите премиер интегратори обявиха евакуация. Ако брана-дупката се затвори, а тя ще се затвори, Манмът, повярвай ми, ще изгубим всичките си осемстотин техници, веките от зенитната батарея и другите на Земята. Вече получиха заповед за изтегляне. Те рискуват живота си дори само с това, че прибират ракетите, енергийните прожектори и другите си тежки оръжия, обаче интеграторите не искат да изоставят тези неща, макар и извадени от действие“.
„С какво мога да помогна?“ Манмът погледна през отворения люк. Хокънбери тичаше към Ахил и неговите хора. Почувства се излишен — ако изоставеше схоластика, той можеше да загине в битката. Ако моментално не вдигнеше стършела във въздуха и не минеше през Дупката, другите моравеки можеха завинаги да останат откъснати от истинската си вселена.
„Почакай, ще попитам интеграторите и генерал Бех бин Адее. — След няколко секунди теснолъчевият канал отново изпращя. — Стой където си. Имаш най-добрия наблюдателен ъгъл към браната, с който разполагаме в момента. Можеш ли да свържеш всичките си уреди с Фобос и да излезеш от кораба, за да прибавиш и собствените си сензори към връзката?“
„Да“ — потвърди Манмът, изключи стелт маскировката на стършела — не искаше приближаващата се група ахейци и астровеки да се блъснат в него — и побърза да слезе по рампата, за да настигне Хокънбери.
Докато тичаше към ахейското множество, Хокънбери изпитваше растящо усещане за недействителност, примесено с угризение. „Това е мое дело. Ако преди осем месеца не се бях преобразил в Атина и не бях отвлякъл Патрокъл, Ахил нямаше да обяви война на боговете и това нямаше да се случи. Ако днес някой умре, аз ще съм виновен“.
Ахил обаче обърна гръб на приближаващите се конници и го поздрави.
— Добре дошъл, Хокънбери, сине Дуейнов.
Там се бяха събрали петдесетина ахейски герои и чакаха жените — бившият схоластик виждаше, че това наистина са жени, облечени в бляскави доспехи — а сред героите позна Диомед, Големия и Малкия Аякс, Идоменей, Одисей, Подаркес и неговия по-млад приятел Менип, Стенел, Евриал и Стихий. С изненада забеляза злобния „адвокат“ на стана Терсит, застанал до Ахил — знаеше, че обикновено бързоногият мъжеубиец не допуска тоя мародер до себе си.
— Какво става? — попита той Пелеевия син.
Високият русокос богочовек сви рамене.
— Днес е странен ден, сине Дуейнов. Първо боговете отказаха да слязат и да се бият. После ни нападнаха някакви тъпи троянки — убиха Филоктет с наслуки хвърлено копие. Сега тия амазонки се приближават към нас, след като убили наши хора или поне така твърди тоя плъх до мен.
„Амазонки?“
Манмът забързано се присъедини към групата. Повечето ахейци вече бяха свикнали с дребния моравек и само бегло погледнаха съществото от метал и пластмаса, преди отново да насочат очи към бързо приближаващите се амазонки.
— Какво има? — попита Манмът схоластика на английски. Вместо да отговори на същия език, Хокънбери скандира:
— Не ме карай да свалям латински — отвърна Манмът и кимна към грамадните коне, които спряха на няма и пет метра от тях, като вдигнаха облак прах, който обгърна ахейските вождове.
— Направо страхотно — саркастично подхвърли дребният моравек. — Обаче латинският… това не е от Омир, нали?
— От Вергилий — прошепна Хокънбери във внезапно спусналата се тишина, в която прозвуча оглушаващо високо риене на конско копито. — Някак си сме се озовали в „Енеида“.
— Направо страхотно — повтори Манмът.
„Астровекските техници почти са натоварили и след пет минути или още по-скоро ще са готови да излетят от Земята — излъчи Орфу. — Трябва да знаеш и още нещо. Ускоряваме изстрелването на «Кралица Маб».“
„За кога е пренасрочен полетът? — Почти изцяло органичното сърце на Манмът се сви. — Обещахме на Хокънбери четирийсет и осем часа, за да реши и да се опита да уговори Одисей да дойде с нас“.
„Ами, сега има по-малко от час — съобщи йонийският му приятел. — Четирийсетина минути, ако успеем да натоварим тези проклети астровеки и да складираме оръжието им. Ще трябва или да се върнете тук дотогава, или да останете там“.
„Ами «Смуглата дама»?“ — попита Манмът, загрижен за подводницата си. Изобщо не беше правил последни проверки на многобройните корабни системи.
„В момента я товарят в трюма — излъчи Орфу от «Маб». — Усещам тропането. Ще направиш проверките, когато излетим. Не си губи времето там, приятелю“. Тесният лъч изсъска и йониецът се изключи.
