изчезнал от обществения живот, в който някога имаше преобладаващо влияние, и прекарва времето си в съчиняване на някаква епическа поема… срамежлив, дори девойките са в безопасност от пръчовската му страст.
Въздъхнах.
— Пръчовска страст, Боже мой?
Крал Били погледна през рамо към мен.
— Добре — казах. — Хвана ме. Признавам си. Аз ги убивах и се къпех в кръвта им. Това ми доставя страхотен литературен афродизиак. Планирал съм още двеста… триста жертви, първокласни… и следващата ми книга ще е готова за публикация.
Крал Били се обърна отново към прозореца.
— Какво има? — попитах го. — Не ми ли вярваш?
— Не.
— Защо?
— Защото — рече крал Били — знам кой е убиецът.
Седяхме в тъмната холовизионна кабина и наблюдавахме как Шрайка убива писателката Сайра Роб и любовника й. Осветлението беше много слабо. Зрялата плът на Сайра сякаш сияеше с бледа фосфоресцентност, докато в мъждивата светлина белите бутове на нейния много по-млад приятел създаваха илюзията, че се носят отделно от останалата част на загорялото му тяло. Тяхното любене наближаваше неистовия върховен момент, когато се случи необяснимото. Вместо заключителните тласъци и внезапната пауза на оргазма младежът сякаш се възнесе нагоре и назад, издигайки се във въздуха, като че ли Сайра го бе изхвърлила по някакъв начин насила от тялото си. Звуковата пътека на дискетата, която до този момент се състоеше от обичайното задъхано дишане, секване на дъха, възгласи на възбуда и наставления, обичайни за подобна дейност, внезапно изпълни холовизионната кабина с писъци — първо от страна на младежа, а след това и на Сайра.
Чу се глух звук, когато момъкът се блъсна в една скрита камера в стената. Тялото на Сайра лежеше в очакване с трагикомична уязвимост — разчекнати крака, разперени ръце, разлати гърди, бледи бедра. Главата й беше отметната назад в екстаз, но сега тя имаше време да я вдигне, при което в този момент потрес и гняв вече изместваха изражението, странно наподобяващо прииждащ оргазъм. Сайра отвори уста, за да изкрещи нещо.
Нямаше думи. Чу се звук като при срязване на диня от остриета, които проникват в плът, от закривени ножове, прерязали кости и сухожилия. Главата на Сайра отхвръкна назад, устата й зина невъзможно широко и тялото й се взриви от гръдната кост надолу. Плътта се отделяше, сякаш някаква невидима брадва цепеше Сайра за подпалки. Невидими скалпели довършиха работата по отварянето й, при което страничните разрези напомняха отвратителен филм с ускорени движения, показващ побъркан хирург, който прави любимата си операция. Това беше една брутална аутопсия, направена на жив човек, По-скоро, на допреди малко жив човек, тъй като, когато кръвта спря да лети и тялото престана да се гърчи, крайниците на Сайра се отпуснаха безжизнени, при което краката се отвориха отново като отглас от неприличната гледка на вътрешните органи над тях. И тогава — за съвсем кратък миг — край леглото се мярна силует от червено и хром.
— Замрази, разшири и увеличи — нареди крал Били на домашния компютър.
Силуетът се превърна в глава, излязла от кошмара на наркоман, изпаднал в треска: лице, отчасти от стомана и хром, отчасти — череп, със зъби като на механичен вълк, пресечени от парен екскаватор, с очи като рубинени лазери, пламтящи през пълни с кръв скъпоценни камъни, чело, прободено от кривото острие на шип, стърчащ на тридесет сантиметра пред череп от живак и шия, обкръжена от подобни шипове.
— Шрайка? — казах аз.
Крал Били кимна — едва доловимо движение на брадичката и челюстите.
— Какво е станало с момчето? — попитах.
— Когато беше открито тялото на Сайра, от него нямаше и следа — рече кралят. — Никой не знаеше, че изчезнал, докато не беше открита тази дискета. Идентифицираха го като един от младите специалисти по рекреация от Ендимион.
— Сега ли намерихте холоса?
— Вчера — рече крал Били. — Хората от Корабна сигурност откриха отражателя на тавана. На по-малко от милиметър отсреща. Сайра е имала библиотека с подобни дискети. Камерата очевидно е била там само за да записва… ъ-ъ…
— Спалните лудории — помогнах аз.
— Точно така.
Станах и се приближих до висящия образ на съществото. Ръката ми премина през челото, шипа и челюстите. Компютърът беше изчислил размерите му и ги бе представил правилно. Съдейки по главата на съществото, нашият Грендел бе над три метра високо.
— Шрайка — прошепнах аз, по-скоро като поздрав, отколкото като идентифициране.
— Какво можеш да ми кажеш за него, Мартин?
— Защо питаш мен? — троснах се аз. — Аз съм поет, а не митоисторик.
— Искал си достъп до компютъра на разселническия кораб за справка относно естеството и произхода на Шрайка.
Повдигнах вежда. Предполагаше се, че компютърният достъп е също толкова личен и анонимен, колкото и включването към инфосферата в Хегемонията.
— И какво от това? Сигурно стотици хора са проверили легендата за Шрайка, откакто започнаха убийствата. Възможно е да са хиляди. Това е единствената легенда за чудовище, с която разполагаме, дявол да го вземе.
Крал Били размърда бръчките и гънките си нагоре-надолу.
— Така е — рече той, — но ти си се ровил из архивите три месеца преди първото изчезване.
Въздъхнах и се отпуснах на възглавниците в холовизионната кабина.
— Добре — казах. — Така е. И какво от това? Исках да използвам проклетата легенда в проклетото стихотворение. което ниша, затова я проучих. Арестувай ме.
— Какво научи?
Бях много ядосан. Забих сатирските си копита в мекия килим.
— Само онова, което беше в проклетия архив — извиках. — Какво, по дяволите, искащ от мен. Били?
Кралят почеса челото си и замижа, сякаш, без да иска, си бе бръкнал в окото с малкия си пръст.
— Не знам — рече той. — Служителите от сигурността искаха да те вземат на кораба и да те подложат на изчерпателен разпит. Аз предпочетох да разговарям с теб.
Трепнах, почувствал някакво странно усещане за нулева гравитация в стомаха си. Изчерпателен разпит означаваше шунтове в мозъчната кора и муфи в черепа. Повечето хора, разпитвани по този начин, се възстановяваха напълно. Повечето.
— Можеш ли да ми кажеш коя страна от легендата за Шрайка възнамеряваше да използваш в стихотворението си? — тихо попита крал Били.
— Разбира се — отвърнах. — Според евангелието на култа към Шрайка, който води началото си от първозаселниците, Шрайка е Господаря на болката и Ангела на последното изкупление, дошъл от място оттатък времето, за да възвести края на човешката раса. Хареса ми това странно сравнение.
— Края на човешката раса — повтори крал Били. — Да. Той е архангел Михаил и Морони, Сатаната и Маскираната ентропия плюс чудовището на Франкенщайн, всички събрани накуп — казах аз. — Той се мотае край Гробниците на времето в очакване да излезе и да изсипе опустошение, когато дойде време човечеството да последва дронта, горилата и кашалота по списъка на хитпарада на унищожението.
— Чудовището на Франкенщайн — измърмори замислено дребничкият дебел мъж в измачкана мантия. — 3ащо него?
Поех си дъх.
— Защото според култа към Шрайка човечеството по някакъв начин е сътворило чудо — обясних, макар да знаех, че крал Били е не по-зле осведомен от мен, дори по-добре.
— А известно ли е как може да бъде убит? — попита той.
