предрезгавял, сякаш говорех насън. — Той вкара личността си в един от поклонниците, когато убиха тялото му и сега се скита из тяхната микросфера. По някакъв начин тези възприятия са мои сънища. Навярно моите действия са негови сънища. Не зная.
— Луд — рече Хърмънд.
— Не, не — възрази лейди Даяна. Гласът й беше напрегнат, почти шокиран. — Джон, ти киборг ли си?
— Да.
— О, Христе и Аллах — възкликна лейди Даяна.
— Какво е киборг? — попита единият от главорезите. Имаше висок, почти женствен глас. За миг последва мълчание и после Даяна му каза:
— Идиот. Киборгите са хуманоиди, създадени от Техноцентъра. До миналия век е имало няколко в Съвещателната комисия, когато са били обявени извън закона.
— Като андроиди или нещо такова — рече другият главорез.
— Млъкни — сопна се Хърмънд.
— Не — възрази Даяна. — Киборгите са генетически съвършени, изградени са от ДНК от Старата Земя. Необходима е била само кост… парченце от косъм… Джон, чуваш ли ме? Джон?
— Да.
— Джон, ти си киборг… знаеш ли коя е твоята личностшаблон?
— Джон Кийтс.
Чух я как си пое дълбоко дъх.
— Кой е… бил… Джон Кийтс?
— Поет.
— Кога е живял, Джон?
— От 1795 до 1821 г. — отвърнах аз.
— По кое летоброене, Джон?
— По това след Христа на Старата Земя. Преди Хеджира. Съвременна епоха…
Гласът на Хърмънд възбудено ме прекъсна:
— Джон, в… в контакт ли си с Техноцентъра в момента?
— Да.
— Можеш ли… свободен ли си да общуваш, въпреки наркотика на истината?
— Да.
— О, майната му — каза главорезът с тънкия глас.
— Трябва да се махаме оттук — изръмжа Хърмънд.
— Само още един момент — спря ги Даяна. — Трябва да разберем…
— Не можем ли да го вземем с нас? — попита главорезът с дълбокия глас.
— Идиот — сряза го Хърмънд. — Ако е жив и е във връзка с инфосферата и Техноцентъра… по дяволите, той живее в Техноцентъра, умът му е там… значи може да осведоми Гладстоун, службата за сигурност, ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, всички!
— Млъкни — извика лейди Даяна. — Ще го убием веднага, щом свърша. Още няколко въпроса, Джон?
— Да.
— Защо Гладстоун иска да знае какво става с поклонниците на Шрайка? Това свързано ли е с войната с прокудените?
— Не съм сигурен.
— Лайно — измърмори Хърмънд. — Да тръгваме.
— Тишина. Джон, откъде си?
— През последните десет месеца живях на Есперанс.
— А преди това?
— Преди това на Земята.
— На коя Земя? — попита Хърмънд. — На Нова Земя? На Земя Две? В гр. Земя? Кое от всичките?
— На Земята — повторих аз. После си спомних. — На Старата Земя.
— На Старата Земя ли? — обади се един от главорезите. — Шибана работа. Махам се оттук.
Разнесе се цвъртенето на лазерно оръжие, напомнящо пържещ се бекон. Усетих мириса на нещо по- сладко от пържен бекон и се чу тежко тупване. Даяна Филомел попита:
— Джон, да не би да говориш за живота на твоята личност-шаблон на Старата Земя?
— Не.
— Ти — твоят киборг — е бил на Старата Земя?
— Да — отвърнах аз. — Там се събудих от смъртта. В същата стая на Piazza di Spagna, в която умрях. Севърн не беше там, но д-р Кларк и някои от другите бяха…
— Той е луд — прекъсна ме Хърмънд. — Старата Земя е унищожена вече от четири века… освен ако киборгите не живеят повече от четиристотин години…?
— Не — изръмжа лейди Даяна. — Млъкни и ме остави да свърша с това. Джон, защо Техноцентърът… те е върнал?
— Не зная със сигурност.
— Това свързано ли е с гражданската война между ИИ12?
— Навярно — отвърнах аз. — Вероятно. — Тя задаваше интересни въпроси.
— Коя група те създаде? Абсолютните, Устойчивите или Променливите?
— Не зная.
Чух въздишка на раздразнение.
— Джон, съобщил ли си някому къде си и какво става с теб?
— Не — отвърнах аз. Това, че изчака толкова дълго, преди да ми зададе този въпрос, беше признак за не особено внушителната интелигентност на дамата.
Хърмънд също въздъхна.
— Чудесно — каза той. — Да се махаме оттук, преди…
— Джон — продължаваше Даяна, — знаеш ли защо Гладстоун изфабрикува тази война с прокудените?
— Не — отвърнах. — Или по-точно, може да има много причини. Най-вероятната е, че това е сделка с Техноцентъра.
— Защо?
— Елементите в постоянната памет на лидерството в Техноцентъра се страхуват от Хиперион — поясних аз. — Хиперион е неизвестна променлива величина в една галактика, в която са определени всички променливи.
— Кой се страхува, Джон? Абсолютните, Устойчивите или Променливите? Коя група ИИ се страхува от Хиперион?
— И трите — отвърнах аз.
— Лайно — промърмори Хърмънд. — Слушай… Джон… Гробниците на времето и Шрайка свързани ли са с всичко това?
— Да, извънредно много.
— По какъв начин? — попита Даяна.
— Не зная. Никой не знае.
Хърмънд или някой друг ме удари рязко и злобно в гърдите.
— Искаш да кажеш, че шибаната Съвещателна комисия на Техноцентъра не е предсказала резултата от тази война, от тези събития? — изръмжа Хърмънд. — Да не би да очакваш да ти повярвам, че Гладстоун и Сенатът са тръгнали на война без вероятностно предсказание?
— Не — отвърнах аз. — Било е предсказано от векове. Даяна Филомел издаде възклицание като дете, изправило се пред огромна планина от бонбони.
— Какво е било предсказано, Джон? Кажи ни всичко. Устата ми беше пресъхнала. Наркотикът на истината бе пресушил слюнката ми.
— Техноцентърът предсказа войната — заговорих аз. — Самоличността на поклонниците на Шрайка.
