тук.
— О, богове — повтарях без да мога да спра — Богове, богове, богове!
С необикновен тънък и лек като звук от въздушна флейта глас, дошъл сякаш някъде отдалеч, тя каза:
— Защо ли ти разказвам всичко това?
— Не зная.
— Аз също. Предполагам, защото трябваше да го разкажа някому.
Усетих размърдване, огледах се и видях, че се бе обърнала към мен, а разстоянието между нас бе по- малко от един дъх. Със същия далечен глас добави:
— Искам да отида при боговете на Върха и да бъда пречистена от тях. Искам да ме преобразят. Искам да ме превърнат в някой друг. Или дори в нещо друго, няма значение. Не искам повече да бъда тази, която съм. Спомените ми са твърде тежки, Полър. Искам да се избавя от тях.
— Желанието ти ще се изпълни. Доколкото знам, боговете ни чакат там, горе, Хенди. Знам също, че те ще ти помогнат, когато стигнем до тях.
— Наистина ли мислиш така? — в гласа й звучеше нетърпение.
— Не. — Думата проехтя зловещо, но не можах да изрека хладнокръвно лъжата.
Можех ли да зная какво ни чака на Върха? Хенди не беше дете. Как можех да я успокоявам с такива сладникави приказки? Поклатих глава:
— Всъщност
— Ти си много мил. И честен.
Отново се възцари тишина. После тя каза:
— Често съм се чудела какво значи да избереш любовник за Промените, както правят другите. Да се обърна към някого и да кажа: „Хей, ти, харесвам те, ела легни до мен и нека да си доставим взаимно удоволствие“. Изглежда толкова просто, но аз никога не съм могла да го направя.
— Заради Типкейн.
— Да, заради Типкейн.
Погледнах я. Краят на завивката бе подгънат, на светлината от петте луни видях, че Хенди бе започнала да придобива женствени си форми — бяха се появили гърдите й, кожата й блестеше от лек слой пот, което означаваше, че Промени се извършваха и надолу. Обикновено това е покана за един мъж. Но ако реагирах по обикновения начин, ако я прегърнех, без да ме е помолила, това щеше ли да бъде избор за нея? Вероятно тя не можеше да направи нищо и Промените се извършваха несъзнателно, просто защото двамата лежахме близо един до друг. Вероятно вътрешно отчаяно се бореше, ожесточено се опитваше да си възвърне неутралната безполовост.
Моята мъжественост също се бе проявила и всичко, което можех да направя, бе да се контролирам. Зарекох се да чакам.
Безкрайният момент на моето колебание продължаваше и нищо не се случваше. Ние оставахме близо един до друг, без да се докосваме.
Накрая тя наруши напрегнатата тишина:
— Ти не ме искаш. Заради Типкейн.
— Защо смяташ, че това има някакво значение?
— Те ме опетниха. Покриха ме с тяхната нечистоплътност. Направиха от мен нещо мръсно.
— Те са използвали само тялото ти, Хенди. Тялото ти, не теб. Ти пак си била ти, когато са насилвали тялото ти. Тялото може да бъде опетнено, но духът в него — не.
Тя не беше убедена.
— Ако ти ме искаше, щеше да посегнеш към мен. Но не го направи.
— Не си ме помолила. Не бих го направил, без да ме помолиш.
— Наистина ли?
— Ти ми каза, че никога не си избирала. Опитвам се да те накарам да го направиш.
— Тялото ми избира — призна тя. — И тялото, и аз.
Тя сложи ръце под гърдите си и ги повдигна към мен.
— Какво мислиш, че е това? Откъде мислиш се появиха и защо? О, Полър, Полър…
Това беше достатъчно. Сложих ръцете си върху нейните и известно време придържахме гърдите й двамата, после ръцете й се отдръпнаха. Устните ми докоснаха бузата й и се спуснаха надолу към врата.
— Страхувам се — простена тя.
— Не бива.
— Но аз не знам как трябва да го направя. Знам само как да легна и да бъда използвана.
— Само си мислиш, че не знаеш. Прави каквото ти е приятно и всичко ще бъде наред.
Ръката ми се спусна под корема й, към топлата част между бедрата й. Тя беше готова.
— Страхувам се, Полър — повтори тя.
— Искаш ли да си отида?
— Не, не…
— Тогава от какво се страхуваш?
— Че няма… да ти бъде хубаво…
— Не мисли за мен. Нека бъде добре за теб.
Тогава тя направи нещо много странно — смъкна се в долната част на рогозката, сложи ръка върху недъгавия ми крак и в началото плахо, а после по-смело галеше глезена ми възможно най-нежно. Никой преди това не бе правил така и това ме изуми. Аз почти се измъкнах от нея, но изведнъж разбрах какво искаше да ми каже с това докосване: че приема моите дефекти, както аз приемам нейните, моите — на тялото, а нейните — скрити в душата й. Беше един вид обяснение в любов. И така, още миг-два й позволих да гали глезена ми, а после нежно я придърпах към себе си, озовахме се лице в лице, усмихнах й се и й кимнах в тъмнината. Очите й блестяха. Видях в тях страх, но също и желание.
— Полър?
— Да?
— Полър…
— Да, да.
За момент си представих как мъжете от Типкейн са стояли в кръг около нея, наливали са я с вино и са се смеели, когато се е напивала. Ядосан отхвърлих картините. Те не трябваше да бъдат в съзнанието ми, за да може и тя да се освободи от тях.
Покрих я с тялото си.
— Полър — прошепна тя нежно.
— Да.
— Полър. Полър. Полър.
СЛЕД ТОВА се окъпахме в потока. Тя беше тиха, спокойна, очевидно щастлива. Когато правиш Промените, се издигаш над затвора на твоята самотна плът, отиваш чак до боговете и за известно време се чувстваш един от тях, макар че много бързо трябва да се завърнеш. Надявах се, че същото беше изпитала и Хенди. Не я попитах нищо, не я попитах и как се чувства сега, не защото се страхувах да не получа неприятен отговор, а защото исках да оставя момента сам за себе си без да го обясняваме, без да го анализираме. Тя знаеше какво беше изпитала и аз знаех за себе си. Това беше достатъчно за всеки от нас.
На следващия ден изглежда всички знаеха какво се бе случило между Хенди и мен. Сякаш през нощта бяха стояли строени в редица край потока и ни бяха наблюдавали. Имаше леки усмивки, загадъчни и разбиращи погледи. През деня Хенди и аз със сигурност не бяхме дали повод с поведението си за това. Както обикновено тя вървеше в края на групата и почти не ми проговори, а и не ме поглеждаше през почивките, когато всички се събираха заедно. Тя знаеше и аз знаех и това беше достатъчно за нас. Но и другите знаеха. В групата на Пилигримите има много малко тайни. Съмнявам се, че са ни шпионирали, по- скоро, предполагам, че около Хенди и мен имаше аура — сияние, излъчвано от хора, съзнателно стояли на
