Сетне Холсп вдигна ножа. Дуайър рязко замахна с дясната си ръка, хвана противника си за китката, след това със сила отмести ръката му, като продължаваше да стиска китката. Костите на Холсп изхрущяха, разяреното му лице се изкриви, но той не изпусна ножа.
На Дуайър не му оставаше нищо друго, освен да избие ножа от ръката на Върховния жрец и да го притисне с тялото си. За пръв път по лицето на Холсп се появи страх.
— Чух разговора ви с Императора — думите на Дуайър звучаха като присъда. — Вие предадохте Елдрин, нали така? За десет процента, Лугаур! За десет процента!
Дуайър вдигна ножа от пода.
— В храма? — невярвайки на очите си, изхриптя Холсп. — Ще ме убиете тук?
Младежът се разсмя.
— Тази принципност просто украсява последните ви мигове. Но нашата вяра забранява само убийството вътре в храма — едва ли смъртното наказание е нарушение на морала.
— Рас!
— Обжалвайте присъдата пред Императора, Проконсул Холсп — изрече Дуайър и без да изпитва никакви угризения на съвестта, заби кинжала в гърдите на предателя.
Дуайър стоеше пред тялото на Холсп и ликуване изпълваше сърцето му. Но то бързо се изпари. Той беше наказал един предател, който заслужи смъртта си.
Какво да прави по-нататък?
Безспорно флотът на Дервон вече е наблизо, готов да вземе на борда си заговорниците, които Холсп обеща да предаде. И ако имперските наемници не ги получат, много скоро ще се появи над Елдрин. Без да се колебае, Императорът ще промени първоначалния си план и ще заповяда да унищожат напълно планетата за урок на всички, които мислят за въстание.
Отчаяние обхвана Дуайър, в душата му се прокрадна съмнение — правилно ли постъпи? Не, не биваше да оставя Холсп жив, нито пък трябва безропотно да се покори на Императора. Той отхвърли и двете възможности. Необходимо е да се търси някаква защита пред надвисналата заплаха.
А засега най-неотложната задача беше да се възстанови нормалният живот на храма — службите, другите ритуали, и нормалният живот по цялата планета. Трябва да каже на хората истината за вероломството на Холсп. В никой случай не бива да се допусне народът да продължава да го смята за герой.
— Тубар! Хелмат!
Дуайър повика свещенослужителите и направо тук, в Залата за посвещаване, им разказа всичко. Жреците се стъписаха, непрекъснато поглеждаха окървавения труп на Лугаур Холсп.
Когато свърши, думата взе Тубар Фрин:
— Аз също се съмнявах, че Холсп притежава Чука. Но народът му вярваше.
— Народът се заблуждава, като му е повярвал.
Сетне заговори Хелмат Соргвой:
— Храмът остана без Върховен свещенослужител. Предлагам на това място, незаконно завладяно от Лугаур Холсп, кандидатурата на Рас Дуайър. Той заслужава да се качи на трона на своя забележителен баща.
Рас огледа събралите се жреци и послушници. Всички мълчаха.
— Приемам предложението — каза най-сетне той. — Ще извършим обреда веднага.
Отидоха в Тронната зала на Върховния свещенослужител. Като старши йерарх на храма Хелмат Соргвой бързо извърши обреда, според който Рас Дуайър стана Върховен свещенослужител на Храма на Слънцето.
Краката му се разтрепераха, когато се заизкачва по стъпалата към трона на баща си. Преди да седне, той помълча и накрая изрече:
— Поемам задълженията на Върховен свещенослужител.
Седна — и веднага в мозъка му сякаш се включи някакъв незнаен за него пусков механизъм.
Разумът му се проясни, внезапна зашеметяваща експлозия като че ли сне пелена от очите му. В ушите му прозвучаха думите на баща му, като звънка камбана отекваха в съзнанието му:
„В деня, когато ти, сине, заемеш мястото на Върховен
свещенослужител на храма, всичко това отново ще възкръсне в паметта ти.
Ти и само ти притежаваш Чука. Именно ти трябва да свалиш господството на Империята и да освободиш Елдрин и всички останали планети на Галактиката.“
И в момента, когато Рас докосна трона, в него внезапно избухна познанието за местонахождението на Чука. Отново знаеше как да го използва, когато стане нужда. Сега вече окончателно разбра, че Лугаур Холсп изобщо не е могъл да притежава Чука — местонахождението му е било тайна, която старият Вайл Дуайър е вложил в мозъка на своя син, и то толкова дълбоко, че дори самият Рас досега не се е досещал за скътаната в ума му тайна.
Той стана.
— Чукът е наш! Скоро ще настъпи неговият час!
На фона на бездънния мрак в нощното небе на Елдрин ясно личаха осем ярки небесни тела, осветени от далечните лъчи на Звездния куп.
Това бяха космическите кораби на Империята — гигантски звездолети с екипажи от по неколкостотин души. Мощните им лъчеви оръдия можеха за няколко часа да изпепелят цялата планета. В нощното небе ярко блестяха корпусите им, боядисани в златисто и пурпурно-алено — цветовете на Империята. Кръжаха около Елдрин на стационарни орбити. Чакаха.
Чрез набързо изработената в храма апаратура Дуайър се свърза с командващия.
— Тук е Нолгар Мило, капитан на флагманския кораб на Императорската ескадра. Получих указания да се свържа с Лугаур Холсп, Върховен свещенослужител на Храма на Слънцето.
— Ало, капитан Мило! Тук е Рас Дуайър, приемник на Лугаур Холсп на трона на Върховния свещенослужител.
— Дуайър, знаете ли причината за нашето пристигане тук?
— Кажете я.
В гласа на капитана пролича раздразнение.
— Да вземем групата заговорници, които вашият предшественик смяташе да предаде в наши ръце. Нима нищо не знаете за това споразумение?
— Зная — спокойно отвърна Дуайър. — За ваше сведение няма да се наложи да вземате никакви заговорници. Нещо повече, заповядвам ви незабавно да се върнете на базата си и да напуснете системата Елдрин.
— Вие ми заповядвате? С какво право?
— С правото на силата — твърдо му отговори Дуайър. — Или незабавно ще напуснете системата, или ще се запознаете с Чука на Елдрин.
На борда на флагманския кораб настъпи мълчание. Дуайър напрегнато чакаше, крачейки из стаята. Но си даваше сметка, че напрежението на флагмана би трябвало да е несравнимо по-голямо.
Измина известно време — напълно достатъчно капитан Мило да се свърже с Императора и да получи отговор.
Най-сетне се обади:
— Ние ще кацнем. Всеки опит за враждебни действия от ваша страна ще доведе до пълното унищожаване на планетата съгласно пряката заповед на Императора.
— Няма да го направите — отговори Рас Дуайър. Излезе на балкона на храма и леко докосна копчето на неотдавна възстановеното оръдие. Сноп частици с висока енергия проблесна в небето. Защитните екрани на „Несравнимият“ — флагманския звездолет на Имперската ескадра, го отразиха. Без да причини ущърб,
