Появи се Посланикът — Олон Домюел. Беше без оръжие, осланяше се на великолепието на одеждите си. От зоркия поглед на Дуайър не се изплъзна и че за да изглежда по-висок и по-широк в плещите, Домюел носеше специални обувки, а под раменете на мундира му имаше подплънки.
— Назад, сган! — изрева Посланикът. — Това е резиденция на Проконсула! Какво право имате да нахълтвате тук?
— Правото на свободни хора — отговори му Дуайър, размахвайки бластера. — Правото на онези, които повече нямат намерение да скланят глава пред Империята!
— Това е бунт! Истински метеж! Вие сигурно сте полудели! — крещеше Домюел. — Назад! Махайте се оттук!
Зад гърба си Дуайър чу шепот, в който се долавяше съмнение в правотата им. Великолепието на Посланика оказа върху въстаниците именно такова въздействие, на което разчиташе важният сановник на Империята.
— Хванете го и го вържете! — с нетърпящ възражение тон извика Дуайър.
— Не смейте! Аз съм Посланик на Императора! Моята особа е неприкосновена!
— Вържете го! — повтори Рас и този път четирима дикранци измъкнаха отнякъде въже и хванаха съпротивляващия се Посланик. Домюел отчаяно се бранеше с юмруци и лакти от нахвърлилите се върху му въстаници, но след няколко секунди отслабна и вече с вързани ръце пръскаше на вси страни слюнка.
— Проконсул Кварлоо! — извика Дуайър. — Излезте! И без оръжие!
— Няма да посмеете! — разнесе се треперещият глас на Проконсула. — Това е противозаконно! Не си позволявайте да се бунтувате срещу Империята!
— Веднага излезте! — кресна Дуайър.
В хола се появи жалката трепереща фигура на Проконсула, увит в наметало. Изглеждаше съвсем смазан от случилото се. Непреклонната жестокост, изписана по лицето му при първата среща на Рас с него, беше изчезнала.
— Какъв смисъл има всичко това? — попита Кварлоо.
— Това е краят на господството на Империята в системата Елдрин — отвърна Дуайър, сетне се обърна към въстаниците и изкомандва: — И него го вържете! Претърсете цялото здание — тук трябва да има оръжие.
— Хванахме още трима имперски войници, сър — прошепна някой отдясно. — Опитваха се да се измъкнат през задния вход.
Дуайър се разсмя:
— Страхливци! Раздайте и тяхното оръжие и ги вържете заедно с останалите. Необходим ни е всеки бластер, който успеем да намерим.
Не минаха и пет минути и цялата резиденция на Проконсула беше в ръцете на въстаниците. Едва тогава отнякъде се появи Блайр Марш.
— Добре изпипано — одобри той. — Хареса ми как ръководехте щурма, Дуайър.
— Благодаря. А къде бяхте вие?
Марш лицемерно се усмихна.
— Нима вождът може да излага собствения си живот на опасност без крайна необходимост? Освен това вие имате много по-подходящи данни да бъдете командир, отколкото аз. След човек с вашето телосложение народът ще тръгне навсякъде — вие винаги сте пред очите на всички.
Дуайър се усмихна, гледайки нисичкия революционер.
— Разбрах. Какво ще правим по-нататък?
— Цялото здание е в ръцете ни, нали?
Рас кимна.
— Тогава ще завладеем връзките и ще предадем възвание към жителите на колкото се може повече планети. След това ще продължим да арестуваме войниците на Империята, които открием. Те ще ни бъдат заложници.
Дуайър и Марш прекрачиха пейката, хвърлена от някого напреко в напразен опит да се барикадира, и влязоха в кабинета на сваления Проконсул. Таблото със средствата за свръзка заемаше цяла една стена. Линията за връзка с Империята беше в пълна изправност.
Марш веднага се зае да установява координатите. Дуайър небрежно вдигна листовете от бюрото на Кварлоо.
Бързо ги прегледа, в недоумение затвори очи, после ги препрочете. През това време Марш вече призоваваше с присъщата му пламенност жителите на другите звездни системи към въстание.
— Марш, я чуй — повика го Рас, когато онзи спря да си поеме дъх. — Току-що намерих на бюрото на Кварлоо съобщение от Елдрин.
— За какво?
— От Проконсула Даруъл е — информира Дикран, че смята да евакуира войските и да направи своя база Морхелм, шестата планета от системата Елдрин. Май на Елдрин също има въстание.
Това съобщение сякаш озадачи Марш.
— Но на Елдрин няма организация като нашата! Значи въстанието е стихийно? Кой го оглавява — Даруъл съобщава ли нещо за това?
— Да — отговори Дуайър и сякаш помръкна. — Ръководи го жрецът Лугаур Холсп. Има огромно количество привърженици. Народът въстанал вечерта. Той… той твърди, че притежава Чука на Елдрин.
До полунощ от господството на Империята на Дикран не остана и следа. Проконсулът и шепата му телохранители бяха арестувани. Същата участ постигна и имперския Посланик. Създадено бе временно преходно правителство начело с някой си Фулмор Нарзин. Над резиденцията на Проконсула се развя знамето на Дикран с изконните му цветове — син и зелен.
В самата резиденция Блайр Марш и седмината му заместници, включително Рас Дуайър, обсъждаха следващите стъпки, които трябваше да предприемат.
— Не разбирам смисъла на онова, което е намислил Холсп по отношение на Чука — говореше Рас. — Надали наистина го притежава, ако не е станало някакво чудо. Доколкото зная, тайната на местонахождението му е умряла заедно с баща ми.
— Не е ли все едно дали притежава този Чук или не — обясняваше Марш. — Главното е, че ехото от ударите, които нанася Холсп по Империята, се чува навсякъде. Изглежда народът му е повярвал, във всеки случай дотолкова, че да изгони Проконсула. Смятам, че трябва да се свържем с този Лугаур Холсп и да обединим силите си. Символът на Чука на Елдрин е известен на цялата Галактика като символ на падането на Империята. Ако успеем да вдигнем въстание, което достатъчно бързо ще се прехвърля от една планета на друга…
Дуайър поклати глава, изразявайки обхваналите го съмнения.
— Добре познавам този Холсп. Той не е от хората, които би ги привлякла идеята за свалянето на Империята, ако при това не извлекат полза за себе си. Не му вярвам, Марш.
— Не му вярвате ли? Че какво значение има? Революцията преди всичко. Когато Империята бъде съборена, тогава ще си правим труда да разграничаваме достойните за доверие от предателите. Отидете на Елдрин, Дуайър. Срещнете се с Холсп. И не си слагайте на сърце дали Чукът е истински или не. Приемайте нещата такива, каквито са, и ако Галактиката повярва, че Чукът е вдигнат над Империята, значи тя е обречена. — Марш изтри потта от лицето си. — Има ли някакви сведения за въстанието на Тайрол?
— На тази планета има голям контингент имперски войски. Въстаниците едва ли ще се справят с него.
— Дявол да го вземе, ще изгубим Тайрол — изкриви лице в гримаса Марш. — Все пак предполагам, че не сме забъркали тази каша твърде преждевременно. Макар досега да са въстанали само половин дузина планети, и то двете в тази система. Хиляди остават лоялни към Империята. Дявол да го вземе, Дуайър, толкова ни е нужен този Чук! Като символ, който всички очакват!
Внезапно в стаята нахълта радистът дикранец.
— Марш! Марш!
