обяснение за аномалиите, фотографирани от „окото“, събрах цялата информация за катедралите, която имах подръка. Стоях буден до два часа. Всъщност не открих много, но някои евтини издания привлякоха вниманието ми. Най-вече едно.
— И какво е то?
— Заглавието е Тайните на катедралата в Шартр, а книгата е написана от някой си, забележете, Луи Шарпантие. Темоен си пое дъх. — Разбирате, нали? Луи Шарпантие без съмнение е псевдоним, взет от някой средновековен майстор строител.
— Още едно съвпадение естествено.
— А може би не. Вижте, в тази книга се казва, че ако прокараме линия и свържем в определен ред точно градовете с катедрали, които снимахме, ще получим нещо като план на съзвездието Дева, очертан върху картата на Франция. Не смятате ли, че е странно?
Монри се наведе в креслото и смръщи вежди. Наблюдаваше, без да продума, как инженерът взема парче хартия и рисува нещо като ромб, по чиито върхове отбелязва номерата на някои звезди от съзвездието Дева.
— Представете си, че това е Дева.
— Добре.
— А сега, ако свържем Реймс с Амиен на север и с Шартр на юг, а последния с Еврьо и Байо, и него с Амиен, получаваме същата геометрична фигура. Виждате ли?
Жак Монри вдигна очи от рисунката и прониза с поглед инженера.
— Вие сте учен, скъпи приятелю. Кажете ми, докъде смятате да стигнете с подобно твърдение?
— В момента — доникъде — призна инженерът. — Но знаете ли кое е най-хубавото в книгата? Този Шарпантие обяснява, че всички храмове, които излязоха с аномалии на снимките ни, са посветени на света Богородица и са построени горе-долу по едно и също време през дванайсети век.
— Не разбирам какво значение може да има.
— Много просто: ако всички те са строени в последователни години, то сигурно са част от колосален проект, дело на майстори, появили се сякаш от нищото, които разполагат с огромни средства във време на силна икономическа рецесия. — И добави, намигайки: — Смятам, мосю, че тук се крие някаква тайна от първа величина. И ако вчера това бе само съмнение, то днес съм напълно сигурен. Нещо повече, ако съм на прав път, би трябвало да се срещнете с този съветник и да поискате някои обяснения.
Това идваше в повече на Монри. Твърде праволинеен, със строго религиозно възпитание, той едва понасяше вече странните брътвежи на инженера. Сгради от XII век, излъчващи нещо като микровълни, които деформират сателитните изображения? Някой си Шарпантие, който говори за план на съзвездието Дева, очертан върху половината Франция, и някакви charpentiers, които субсидират една космическа агенция, за да снима местата, включени в този чертеж? Професорът, барикадиран в креслото си, преплете силно пръсти. Така ги притисна, че кокалчетата му побеляха от липсата на приток на кръв. След туй, мъчейки да се овладее, сложи край на разговора:
— Това е лудост, Темоен. Очевидно имаме проблем с ERS, но той е от чисто технически характер и не е от компетенцията на нашия клиент. Другите факти, които отбелязвате, са по-скоро плод на някакво странно натрупване на съвпадения, свързани с четива, които, повярвайте, не са за човек от вашия калибър.
— Както кажете, мосю. Но твърдя, че…
— Достатъчно, Темоен — сряза го сухо професорът. — Стигнахте твърде далеч с умозаключенията. Ако в близките часове не видя на масата си рационално обяснение за тези грешки, ще бъда принуден да ви потърся отговорност. Ясно ви е, нали?
— Разбира се, мосю.
ВРЕМЕННО ОТСТРАНЕН ОТ ДЛЬЖНОСТ
Минаваше обед, когато телефонът в кабинета на Мишел Темоен иззвъня оглушително до главата му. Инженерът го чу, но не помръдна и отпуснал се върху купчината всевъзможни документи, снимки и книги, го остави да звънне още един-два пъти. Едва когато третият звън прониза мозъка му, той разбра, че е прекарал цялата проклета нощ над снимките от ERS-1, и вдигна неохотно слушалката.
— Ало? — Гласът му прозвуча доста вяло. А онзи, който го търсеше, явно още се колебаеше.
— Вие ли сте господин Темоен? — чу най-сетне.
— Да, аз съм. Кой се обажда?
— Мишел Темоен Графен? — настоя онзи.
— Да.
Чу се леко покашляне, сякаш някой си прочистваше гърлото, за да съобщи нещо важно.
— Обаждам се от името на професор Жак Монри — каза. Аз съм Пиер д’Орсе, адвокат по трудово- правните отношения и легитимен представител на компанията, за която работите. На масата пред мен е копие от делото, което директорът на CNES заведе срещу вас тази сутрин. Знаете ли за какво става дума?
Темоен преглътна.
— Не, нямам никаква представа.
— Добре, ще ви обясня. Според писмото, с което разполагаме, сте обвинен в допускането на серия от сериозни грешки при упражняването на контрола по програмата European Remote Sensing Satellite. B него се казва още, че налудничавите ви идеи за причините за допуснатите грешки са попречили на техническия екип на проекта да ги преодолее с необходимата бързина. Затова се обаждам да ви информирам накратко, че ще бъдете призован пред Административния съвет на CNES. И ако не искате да имате неприятности, ще трябва да дадете убедителни обяснения за работата си.
„Какъв гадняр!“ При тази новина инженерът моментално се събуди като от тежък кошмар и бързо схвана всичко: Meteor man го бе хвърлил на лъвовете, за да спаси собствената си кожа. „Иска да ме превърне в жертвен козел, кучият му син.“
— Уведомявам ви също — продължи Д’Орсе заучените си юридически брътвежи с безупречен акцент, — че в следващите часове трябва да освободите кабинета си и да не се връщате на работното място до изясняване въпроса за отговорността, която носите. Още днес ще получите плик с писмено потвърждение на това, което ви съобщих, и с точни инструкции за незабавното му изпълнение.
— Трябва да напусна още днес? — промърмори той.
— Така е най-добре за вас, мосю Темоен. Повярвайте.
Инженерът не му отговори. Съвсем спокойно, което му костваше доста, се опита да разбере от адвоката само кога куриерът ще му донесе въпросния плик и остави леко слушалката. Потресен и изтерзан, стоя известно време така, не знаейки какво да прави. При мисълта, че може да остане без работа и да бъде въвлечен в някакво трудово-правно дело, се вцепени от ужас.
А отгоре на всичко — Д’Орсе. И Темоен, както целият персонал на CNES, бе чувал нещичко за него. Знаеше като всички, че той обича да прилага на противниците си разни техники от ловното изкуство, и беше наясно, че това адвокатче успява да получи винаги най-големия пай от „лова с кучета“. Беше майстор в правото. И като изправяха срещу него подобно чудовище — такъв коварен, ловък и безпощаден адвокат, — все едно го обричаха да му смъкнат и ризата от гърба.
„Обяснения, но какви обяснения мога да дам на Съвета?“, простена тихо и скри лице в пълничките си ръце.
Първото нещо, което му дойде наум, като се поуспокои, бе да позвъни на директния телефон на Монри, но се въздържа. Дори и този амбициозен плъх да не беше днес на махагоновата си маса — като всепризнат страхливец, — инженерът веднага съобрази, че ако се нахвърли направо на него, ще утежни положението си с още, и то неоспорими от законова гледна точка, аргументи против себе си. После прецени горе-долу за колко време и по какъв начин би могъл да се барикадира в кабинета си и да окаже съпротива на заповедта за временно освобождаване, която всеки момент щеше да получи. Но размисляйки, отхвърли и тази идея. Накрая, като получи и инструкциите на Д’Орсе, в които му даваха десетдневен срок да представи доказателствата си пред Съвета, реши, че първо трябва да си почине и да обмисли добре как да убеди началниците си, че няма нищо общо с „грешките“ на сателита.
И така точно в три следобед, преди още повечето му колеги да се върнат от обеда, Мишел Темоен
