— Да.
— Кажете ми, отче, според вас има ли някакъв смисъл в това, което ни разказа каменоделецът?
— Може би, Ваше Преосвещенство. — Бернар сбра длани пред устата си, както правеше обикновено. — Заведете ме в криптата, където се е случило това, което ми разказахте. Ако е бил Дяволът или някой от следовниците му, сигурно е оставил там скверните си следи.
— Последвайте ме.
Епископ Бертран повдигна леко одеждите си, за да не му пречат да върви, после заобиколи главния олтар и отмести един дървен капак, под който започваше тесен и влажен отвор със стълби. Криптата, към която той водеше, беше помещение, обхващащо горе-долу половината от централния кораб; беше тъмно като в рог и широко, но с нисък таван. В дъното, до един кладенец и до ковчега с мощите на свети Любен край олтара, се издигаше прекрасна статуя на света Богородица с детето в скута. Огромна свещ осветяваше едва-едва помещението.
— Какъв ремонт смятахте да правите тук, Ваше Преосвещенство?
— Искахме да снижим пода и криптата да стане по-удобна. Да поставим няколко реда пейки, за да можем да извършваме служби за кръщаване, погребения. Но майсторът убеди нашия капитул да разрушим тази църква и да започнем строежа на друга, в по-нов и според мен не съвсем реалистичен стил.
— Разбирам — кимна Бернар. — И къде точно, казвате, се появил отново вашият майстор?
— До статуята на Богородица, отче.
— Така и предполагах.
— Наистина ли?
Абатът се спря до една колона, на която имаше обкова с цитат от молитвата за градината на кръстните мъки. Впери поглед в своя домакин и като сложи ръце на кръста си, го смъмри строго:
— Епископ Бертран, изненадан съм от липсата ви на тактичност. Още не сте ме попитали какво всъщност ме води във вашия град. Едва пристигнал, ме засипахте с тревогите си и дори не попитахте какво всъщност ме води тук. Ако постъпвате винаги така, не бихте се справили със случаи като този, заради който днес сън не ви хваща.
Прелатът се изчерви.
— Прав сте, отче. Дължа ви извинение.
— Няма нищо. Сам ще ви кажа: исках да видя точно това място. Знаете, че от години ратувам за култа към света Богородица, на която досега не се отреждаше подобаващото място. Тя, като майка от плът и кръв на нашия Господ, е естественият посредник между нас и небесното царство, между Земята и нашия Господ. Онзи, който се стреми към Бога, ще стигне по-лесно до Него чрез милостивата му майка, отколкото по други пътища. Древните жители на това място, далечни предци на първите християни, са го знаели и са отправяли молитвите си към Майката — преди Бог да я прати на този свят!
Епископът изчака, преди да отговори.
— Попаднахте точно в целта, отец Бернар — потвърди накрая. — Знаете ли, че моят предшественик, епископ Фюлбер13, обличал със символите на Божията майка езическата богиня, държаща сина си в скута, която carnutiis14 почитали, и забранил долмена15, който те донесли тук?
— И друидите от горите на Клерво са почитали подобни божества. Те смятали, че това са свещени майки, родили божествените си отрочета с непорочно зачатие, и че светилищата им служат за естествен мост към небето. Нима това не е една прекрасна ранна представа за образа на света Богородица в нашия век на просветлението? И нима не сме свидетели на явен пророчески знак, предвещаващ пристигането на Майката Божия?
— Може би — измърмори Бертран, свивайки рамене пред красноречивия абат от Клерво. — Но това не обяснява онуй, което стана с нашия майстор.
— Напротив. Ако обърнете внимание, той е казал, че един ангел го отнесъл на небето и му показал какво е там. От години проучвам подобни разкази в ръкописите, които пазим в моя манастир, и точно в един от тях — връзка страници, спасени от хората на графа на Шампания, моя господар, по време на кръстоносния поход на Урбан II — се споменава за нещо подобно на станалото с вашия майстор.
— Разкажете ми, ако може. И с друг строител ли е станало?
— В известен смисъл — да. В Библията е казано, че освен света Богородица, само трима пророци се възкачват телом и духом на небето: Енох, Илия и Йезекил. Първият от тях пише страниците, за които ви споменах, и описва подробно една раса от ангели, които нарича „пазители“ и които го отвличат два пъти. Първия път — за трийсет дена и трийсет нощи. И разказва, че пътувал, воден от ангел, когото назовава Правел и който му дава стилет и дъсчици, на които той записва всичко в триста и шейсет текста. Като се завръща, Енох донася тези ценни дъсчици, за да разкрие на хората небесните тайни.
— Но в Светите писания не е казано нищо такова — измърмори епископът.
— Така е. Защото става въпрос за изчезнала книга, в която се говорят ужасни, изумителни неща и до която, по волята Божия, християните не трябва да имат достъп, за да не се плашат.
— Да не се плашат ли?
— Да, Ваше Преосвещенство. Например с истории като тази за бунта на Луцифер, когото Енох нарича Семиаса16. В текста, за който ви говоря, се казва, че така нареченият Семиаса и група от двеста ангели се разбунтували срещу Господ, съвкупили се с нашите жени и сложили началото на раса от зловещи титани, която успяла да оцелее дори след Потопа. Тези дяволи в човешка плът се пръснали из цялата земя, създали семейства, които живеят може би и до днес, и издигнали кули, за да покажат на потомците си откъде могат да стигнат до своите.
— Пази Боже!
— За тези оцелели гиганти се споменава в Числа, глава З, стих 33. Или във Второзаконие, глава 2, стих 11. Или в Книга Иисус Навин, глава 12, стих 4.
— И какво още се казва във вашата книга?
— Не много. За съжаление страниците, които имаме, са малко и са доста крехки. Но по повод тревогите за станалото в епархията ви, Ваше Преосвещенство, трябва да ви кажа, че арабите, които ги предали на графа на Шампания, му обяснили, че Енох бил велик строител, който при завръщането си донесъл плановете на съвършения храм и ги съхранил, изсечени върху камък.
— Пиер дьо Бланшфор не е споменавал за такъв план, преди да умре — замисли се епископът.
— Никой майстор не го споменава.
— Никой ли? Искате да кажете, че не е бил само Енох?
— Всъщност, Господ праща на Йезекил видение с всички подробности за храма, както Той иска да изглежда, и съществува предание, според което плановете стигат до самия цар Давид, който после ги оставя в наследство на Соломон. И тези планове, изглежда, са само началото на гигантски Божествен план за пресъздаване на небесното мироздание в тленния свят. Това, че вашият майстор е имал достъп до част от познанието, преди да умре, може да означава само едно, Ваше Преосвещенство.
Епископ Бертран пое бледите ръце на отец Бернар в своите. Те бяха студени, сякаш монахът беше изпаднал в някой от онези странни пристъпи на екстаз, които често го спохождаха.
— Какво? — попита той. — Какво може да значи това?
— Че майсторът наистина е бил на небето и е имал достъп до плановете на Енох. А ние, Ваше Преосвещенство, сме дошли точно за да открием някого, който е виждал тези планове.
ЛУИ ШАРПАНТИЕ
Тулуза
Не беше необходимо да си кой знае колко проницателен, за да разбереш, че Жак Монри е в лошо настроение. Когато това се случваше, атмосферата в кабинета му ставаше непоносима; през тъмните стъкла едва проникваше светлина и масата му, обикновено подредена, биваше затрупана с купища документи и стружки от молив.
И точно такава бе тъжната гледка, която Мишел Темоен видя пред себе си, правейки се на спокоен.
— Невъзможно! — викна професорът, гледайки снимките от ERS-1. — Невъзможно! Невъзможно! — повтори. — Не може да има пак грешка в системите, и то точно на същите места като вчера! Та това е
