сили да потърси картата на Мишлен и да провери някои елементарни неща. Ако искаше да се защитава пред Съвета — съобрази в последен миг на просветление, — трябваше да изясни от самото начало откъде идват тези „налудничави идеи“.
Не смяташе, че в това състояние ще открие кой знае какво, но докато алкохолът не го приспеше напълно, може би все още имаше достатъчно здрав разум да сглоби едно-две парченца от пъзела, който бе решил да довърши.
При смътната надежда за успех се посъвзе.
Като тръгна към кашона с картите в трапезарията, пътьом взе едно блокче за бележки, пластмасова линийка и тънък флумастер. „Перото може повече от компютъра — измънка, перифразирайки известна фраза — и аз ще го докажа!“
Трудно му беше да стои прав. След като си изми лицето и го избърса с някаква кухненска кърпа на зелени коне, се опита да провери дали данните на Шарпантие съвпадаха с астрономическите. Искаше да се увери, че в основата си тази история е доста съмнителна и че връзката между катедралите и звездите, както подозираше, е просто случайна.
Нима всяка катедрала съвпадаше с някоя звезда от Дева?
И ако е така, дали ставаше въпрос за елементарен, чисто географски паралелизъм, или тук се криеше нещо повече?
И дали това „нещо повече“ можеше да хвърли светлина върху аномалиите, уловени от сателита?
С малкия учебник по астрономия, забравен пак от Летисия вкъщи, Темоен намери сили да остане все още буден въпреки късния следобед. Достатъчно време, за да направи две таблици, които да му помогнат в работата и които нанесе в блокчето за бележки в следния вид:
| Готическа катедрала | На коя звезда съответства |
|---|---|
| Шартр 1194 г. | Gamma virginis (Porrima) |
| Реймс 1211 г. | Alfa virginis (Spica) |
| Байо 1206 г. | Epsilon virginis (Vendimiatrix) |
| Амиен 1220 г. | Zeta virginis |
| Готическа катедрала На коя звезда съответства | |
|---|---|
| Лаон 1160 г. | Virginis 1355 |
| Париж 1163 г. | Virginis 1336 (?) Virginis 490 (?) |
| Еврьо 1248 г. | Virginis 484 |
| Етамп ? | Virginis 1324 |
| Св. Б. на Спика ? | Virginis 1348 |
| Абвил ? | Virginis 1351 |
От усилията да внесе някакъв ред в очевидния хаос се изтощи. Дотолкова, че едва когато прегледа за ен-ти път списъците, забеляза една много важна подробност: храмовете, построени евентуално в съответствие с най-важните звезди от Дева, са били издигнати между 1160 и 1248 година. Ставаше въпрос за период от едва 88 години, което все пак бе доста над средната продължителност на живота през XII и XIII век. Какво значеше това? Много просто: че ако изобщо е съществувал някакъв мащабен план за строежа на готически църкви с името на света Богородица, които да съответстват на звездите от Дева, то той не би могъл да се ръководи от един човек, а непременно от група хора, или по-точно — от три-четири поколения майстори. Но кои са били те? И най-вече: имали ли са някаква представа от геомагнетизъм, което да обясни заснетото от сателита?
Мишел, който започваше да вижда вече кръгове, надраска до двете импровизирани таблици последните данни, взети от Мишлен: цялата площ на геометричната фигура, очертана от тези прекрасни храмове, беше — ако божолето не му объркваше сметките — със страни 210 на 160 километра. Тоест територия от близо 33 600 квадратни километра, или колкото една малка провинция.
Въодушеви се. Подобно планиране можеше да е дело само на исполински умове, способни да съгласуват разположението на паметници, отстоящи на десетки километри разстояние един от друг. Ако събереше достатъчно доказателства, Монри сигурно щеше да го разбере.
— Решил съм. Заминавам още утре за Везле да събера колкото може повече информация и да обясня каква е грешката в сателита.
Елен, секретарката му, разбра по телефона, че Темоен е пил.
— Добре ли сте, мосю?
— Отлично — отвърна той. — Събирайте всички важни съобщения, докато ме няма, и отменете програмата ми за тази седмица. Ще ви се обадя.
— Добре, не се притеснявайте. А ако професор Монри пита за вас?
— Измислете нещо.
Изтощен, инженерът пусна мобифона до страничната облегалка на дивана и потъна в дебелата му и топла тапицерия. И докато го обземаше странната смесица от жажда за знания, но и за мъст, тялото му бавно се отпускаше в приятен унес. Божолето, както знаят всички французи, не прощава.
CAPUT19
Шартр
Минаваше пладне, а абатът на Клерво още не се беше събудил. Заради неразположението, обзело го в криптата, трябваше да се оттегли за известно време. Филип, снажният оръженосец на Жан от Авалон, се погрижи за духовника от самото начало и има честта да остане при него и да присъства на бълнуванията му. И нали беше сдържан и скромен, трябваше да положи доста усилия, за да се разбере с епископ Бертран. Но все пак Филип бе единственият човек тази сутрин, на когото епископът на града разказа подробно какво бе станало в криптата и когото помоли да помогне на абата да се съвземе.
Всички тези странни за него привилегии бяха съвсем неочаквани. По една случайност господарят му Жан не беше на пазарния площад при смяната на конете и още дълго нямаше да узнае за припадъка на Бернар. И така, в отсъствието на рицаря, Филип беше воинът, който отговаряше за сигурността и състоянието на групата духовници.
— Не се тревожете, Ваше Преосвещенство — успокои той епископ Бертран от името на рицаря от Авалон. — Строгият режим на преподобния отец и тежкото покаяние, което си налага всеки ден, понякога му се отразяват зле. Подобно нещо не му се случва за пръв път. Освен това — добави сдържано, — имайте предвид, че пътуването ни дотук беше дълго и уморително и вълнението при вида на този свещен хълм сигурно е било доста силно за него.
Бертран прие със задоволство тези обяснения, щом го освобождаваха от всякаква отговорност, и даде съответните указания монасите да бъдат настанени веднага в една голяма къща до епископския дворец. Беше категоричен по въпроса: никакъв излишен лукс, но и никакви лишения. След туй помоли младия Филип да го уведоми, когато абатът дойде на себе си, защото, както призна, имало още много неща, за които да говорят.
Филип целуна смирено пръстена на епископа, после отиде при „белите монаси“ край Евре и им предаде желанията му.
Стаята, в която настаниха най-сетне отец Бернар, беше просторна, със сламен покрив, под от изпечени тухли и голям сламеник, сложен направо на пода. От единствения прозорец, гледащ на изток, се виждаха ясно керемидите на църквата и масивната й кула от варовиков камък. Там Бернар си отдъхна поне още час- два. След туй, с все още зачервено лице от така непривичния за него следобеден сън, нареди да повикат Жан от Авалон.
Отец Леополд беше човекът, който най-сетне го откри.
— Искам да проверите всичко, което е по силите ви, за някой си Пиер дьо Бланшфор — заръча му Бернар спокойно от леглото си.
— Знаем ли нещо за него, отче?
Рицарят, когото отец Леополд бе открил при един ковач на име Жак, се замисли, почесвайки се по тила.
