задната му част, прекосиха местност, известна като Градините на евреина, и спряха пред странноприемница със съмнителна репутация, където най-накрая седнаха да похапнат: бъркани яйца — обичайно ястие, заимствано от нашествениците, сок от пъпеш и малко варено козе мляко.
Докато Надия, с все още зачервени от безсъние очи и подута от плесницата буза, припряно поглъщаше своята част от закуската, чичо й реши да говори откровено. Заведението беше празно. Малцината французи, разквартирувани в Едфу, съставляваха незначителен резервен ешелон за спешни случаи, оставен от Дезе, за да пазят тила му, и беше малко вероятно да се озоват тук толкова рано.
— Пътуваме към Делтата. Към Хелиополис, древната столица на мъдреците — каза Али най-накрая.
— Хелиополис? Имаш предвид прокълнатия град на Он?
— Същия.
— Но ние яздим на юг! — възпротиви се Съвършената. Пътуваме в обратната посока!
— Скоро ще разбереш, че пътят няма значение. Само целта е важна.
— Но защо Хелиополис? Семейството ни никога не е искало да влезе там…
— Задаваш твърде много въпроси, Надия — прекъсна я раздразнено Али.
— Може би, защото семейството — нашето семейство — никога не е споделяло нищо с мен. Не си ли съгласен? Винаги са мислели, че съм малка глупачка, която няма право да знае нищо.
— Ти сама избра собственото си образование.
— Грешиш! Избрах пътя на танца, но не съм избрала да остана извън важните решения на клана. Братята ми знаят, сестрите ми — също. А защо не и аз, след като съм толкова специална, колкото твърдиш?
— Добре… — Нубиецът като че ли омекна. — Само преди три нощи патриархът Ахмед се събуди, силно развълнуван. Познаваш ли Ахмед?
— Слепия ясновидец. Слушала съм много за него.
— И така: в съня му се явила неясна фигура, Божи ангел, който му разкрил, че онова, за което кланът ни се подготвя от векове, е на път да се осъществи.
— От векове? Каква подготовка? За какво говориш, Али?
Бен Рашид не й обърна внимание и продължи разказа си:
— Семейството ни е законен пазител на древна тайна. На нещо, което се е съхранявало много преди раждането на Пророка и над което сме загубили власт много отдавна. Видението на добродетелния Ахмед беше прозрение, предсказание. Разкритие, което го накара да скочи от постелята и да събуди всички, за да ни съобщи новината. Посреднощ, с прозрачните очи на човек, видял истината, ни извести, че скоро ще използваме цялата си магия, за да си възвърнем древното и безценно наследство, което вероятно е скрито в Хелиополис.
— Откога е скрито? От времето на фараоните ли? Ами ако вече не е там?
— И за това сме помислили. Но познаваме документи, които потвърждават видението на Ахмед.
— Документи?
Али се усмихна.
— От някои папируси ни е известно, че в древни времена в Хелиополис е съществувала сграда, която всички наричали Инвентара23. В нея била построена гранитна камера, съхраняваща голям саркофаг от кремък, който, на свой ред, съдържал бронзово ковчеже, в което имало друго — сребърно, а в него още едно — последното — златно. Самият бог Тот бил поставил в него наследството, което търсим, и го защитил с проклятие, така че никой да не го открадне. Но това не е най- лошото…
— Не е ли?
— Ангелът, който се явил на Ахмед, му разкрил това, от което толкова се страхувахме: че последователите на култа към слънцето, противници на Тот и на всички богове на нощта, са решили да нападнат и завладеят това място, да откраднат хилядолетната тайна и да ни отстранят, за да не можем да се доберем първи до нея. И смятат да го направят, като пратят срещу нас алчните французи.
С гримасата си Надия му показа, че не разбира и дума от обясненията му.
— Култ към слънцето?… Ние?
— Може би баща ти никога не ти е обяснил. — Очите на нубиеца хвърлиха мигновена искра. — Не можем да го съдим за това: умря много рано. Въпреки това, Надия, вече е време някой да го направи…
— Да направи какво?
— Да ти покаже истината, нашата истина. Истината за нашето семейство и корена на конфликта, в който ти, малката перла на клана Бен Рашид, ще имаш свещена роля. Ела с мен. Отклонихме се към Едфу, за да ти покажа нещо. Смятай го за първия ден от твоето обучение — каза Али с ирония.
Съвършената бе заинтригувана. От дядо си Габриел знаеше, че корените на семейство Бен Рашид са заровени в пясъците на древността и че след навлизането на исляма в Египет голяма част от членовете на клана решили да преживеят религиозните промени, като приемат суфизма — аскетичния клон на последователите на Мохамед.
Като се опирал на търсенето на екстатичното единение с Бога, проповядвано от суфите, кланът Бен Рашид основал една от малкото кръвни линии, продължили да се занимават упорито с различните форми на магия, наследена от египетските им предци. Един от ключовите членове на този клан — персийският философ Яхя Сухраварди, се опитал да внедри в исляма останките от нещо, което евфемистично наричал „първоначална източна религия“. Тя била разкрита на света от Хермес Трисмегист24, който не бил друг, а Тот древният бог на египтяните. Хитростта излязла наяве и Сухраварди бил безмилостно екзекутиран от багдадския халиф.
Надия познаваше от малка тази среда и беше отраснала в нея. Беше обучена в танца и ритъма, разрешени от исляма благодарение на доктрината на поета и мистик Руми, който през XIII век основал ордена на дервишите мевлеви. Но винаги се бе движила по ръба на ереста. Истината беше, че Съвършената бе толкова отдадена на танца, че така и не се приобщи към някое от мистичните знания на семейството си.
Нямаше съмнение, че е пропуснала нещо важно…
10.
Едфу, 1 раби I25
Във все още свежата утрин Надия и Али стигнаха пеша до центъра на града, подминавайки пазарната улица и две занемарени джамии, които нощем служеха за убежище на безпаричните пътешественици. Беше събота и във въздуха се носеше мирис на пресни плодове и мента. Най-ранобудните продавачи старателно пръскаха улиците с вода и подреждаха своите стоки върху мръсните си пъстроцветни каруци. Надия бе като омагьосана от сутрешното оживление. Нищо чудно: в Луксор, след уморителната работа в кафенето на Хаим, тя винаги спеше в тези ранни часове.
Най-накрая между група кирпичени къщи пред тях се появиха правите и заострени стени на древен храм.
— Добре дошла в дома на великия Хор — прошепна Али със страхопочитание. — Това е мястото, където божественото триумфира над преходното. Дворецът на възкресението.
Съвършената ахна от възхищение.
Храмът се оказа по-впечатляващ и по-добре запазен от всички, които някога бе посещавала. Стените му бяха по-високи дори от огромните колони на хипостилната зала в Карнак и бяха покрити с релефи, запазени по чудо от разрухата на времето. Поради някаква странна и необяснима за Надия причина римляни, копти и мюсюлмани бяха пощадили множеството птици, звезди и езически символи, изкусно гравирани в белия камък.
— Виждаш ли? — Внезапно нубиецът бе обхванат от силно вълнение. — Това място е наистина достойно за боговете.
Преди хиляди години съвсем наблизо се е намирал Кап — мястото, където младият Аменхотеп усвоил най-важните уроци за живота и където чул историята за древното единоборство, за което искам да ти разкажа днес.
Също като голобрадите жреци по стените, Али бен Рашид се поклони, преди да премине под фасадата
