на храма и да влезе в отворения вътрешен двор, който водеше към врата, охранявана от всяка страна от две огромни гранитни статуи. Две гигантски каменни птици не сваляха погледа си от тях. Тъмнокожият мъж скръсти ръце на гърдите си и положи коляно на пода. В този час мястото все още бе пусто.
— Хор — богът с глава на сокол, бил син на Изида. Майка му забременяла с него, след като временно възкресила Озирис и поела в утробата си свещеното семе на бога на мъртвите…
— Знам тази история — отговори Надия с непринудена усмивка. — Когато детето, родено след смъртта на божествения Озирис, пораснало и узнало, че баща му е загубил живота си от ръката на чичо му, решило да отмъсти за него. Така започнала войната на живот и смърт между Хор и всемогъщия убиец Сет. Поколения наред идеята за единоборството между Светлината и Мрака определяла вярата на нашите деди. Хор бил син на Светлината, а Сет — на Мрака.
— Било е, както казваш — кимна нубиецът. — Този храм бил издигнат, за да се помни битката, но също и да служи за предупреждение към всички поддръжници на тъмния Сет. Архитектите, построили тези стени, ги покрили с красноречиви сцени на битката му с Хор. Ела с мен, ще ти ги покажа.
Али хвана Надия за ръката и я накара да мине отвъд втория пилон26 на храма. Щом го прекосиха, попаднаха в тесен страничен коридор без таван, по чиито стени бяха изобразени различни епизоди от необикновена морска битка. Съвършената беше впечатлена от ясните релефи, изпълнени с дребни детайли. Кораби с едно платно, задвижвани от армия мършави гребци, следваха причудливо водно създание. На кила стоеше величественият Хор с копие в ръка и се опитваше да улови чудовището.
— Привържениците на Хор разказват, че богът сокол, едно от славните проявления на слънчевия диск Ра, ранил Сет с копието си и го потопил в мрака, с което го победил завинаги. Тук Сет е изобразен като хипопотам. Виждаш ли го?
Надия кимна, запленена от гледката.
— В шестия месец от годината в този храм се провеждал Фестивалът на победата, с който се отбелязвал триумфът на Светлината над Мрака…
— Значи в края на краищата Хор е победил Сет — прекъсна го изненадано Надия.
— Не точно…
Съвършената погледна крадешком към Али, който стоеше като хипнотизиран пред бойните сцени.
— Какво искаш да кажеш?
— Затова те доведох тук, Надия. За да разбереш, че дори историята винаги да се пише от победителите, това не означава, че победеният е унищожен. Нито че победителят е бил справедлив, а победеният — непочтен.
— Обясни ми.
— Хор и Сет били много повече от богове. Представлявали са две различни разбирания за религията и съществуването. Първият обожествявал слънцето, защото е извор на живот, докато вторият почитал нощта като източник на познанието.
— Не виждам къде е противоречието.
Али се усмихна на наивността на Надия.
— Има нещо, което тези стени не разказват: много преди предателството на Сет бог Озирис — рядко ревнив и властен, наблюдавал с тревога развитието на човешкия род, който сам бил обучил. Виждал, че сърцата на човеците не били толкова чисти, колкото очаквал, и затова не заслужавали да получат ценния дар на вечния живот. За разлика от него, Сет вярвал, че само ако им бъде предоставена тази привилегия, хората ще израснат духовно, но понеже не получил подкрепа за плановете си от Озирис, решил да открадне тайната и с помощта на Тот да я скрие на земята.
— И я предал на хората?
— Не. Сет не бил глупав. Щял да я даде само на оногова, който наистина я заслужавал. На човека, който я търсел с благороден дух и му докажел, че е достоен за нея. Но с това свое решение открил пред хората пътя към божествеността и това довело до радикален сблъсък между Сет, Озирис и семейството му.
— И как може човек да докаже, че е достоен?
— Като разгадае тайната, свързваща Земята и Небето — намигна й Али. — Но не е лесно. По времето на нашите предци в Египет не е имало по-благородна наука от астрономията, от изучаването на небето… Някои избрали да изучават слънцето, а други — звездите, в търсене на скъпоценния ключ към безсмъртието. Почти всички се провалили, защото търсенето им било породено от желанието им да постигнат безсмъртие, а не от благороден стремеж, който да обогати духа им.
— И така са се появили соларите и сетианите?
— Точно така. Разколът между двете доктрини ставал все по-сериозен. Последователите на Сет издигали храмове край Нил, следвайки формата на съзвездията27, с убеждението, че така ще извлекат от тях еликсира на живота. Привържениците на Хор строели своите храмове в зависимост от положението на слънцето в ключови моменти от годината. Съкровената религия на соларите била монотеистична: смятали, че всички останали божества произлизат от слънцето и не са нищо друго, освен отделни проявления на една-единствена същност.
— Винаги съм вярвала, че…
— …Че египтяните сме политеисти? — прекъсна я Али, развеселен. — Истината е, че това се е случило едва при господството на сетианите. Но преди да настъпят тези времена, последователите на Хор обезсмъртили вековната си политическа хегемония със строежа на храмове — като този в Едфу, както и чрез внушителни пирамиди като тези в Гиза, издигнати много по-рано.
— Пирамидите са дело на соларите? — Надия повдигна вежди и на лицето й се изписа присъщото й меко изражение.
— Всъщност само тези на Хефрен и Микерин, чиито имена и царски титли са свързани с вярването им в бог Ра28. Хеопсовата29, първата и най-голяма от всички пирамиди, е била архитектурното чудо на сетианите, тъй като е била построена, за да изпълнява ролята на „машина за вечен живот“. Хеопс вярвал, че наблизо, в Сакара30, е намерил скритото наследство от Тот, и приложил възможно най- добре наученото върху пирамидата си.
— И дало ли резултат?
Али се поколеба.
— Не знаем. Тялото на Хеопс така и не било намерено в пирамидата. Сигурно е изчезнало много отдавна, в резултат на което сетианите били жестоко порицавани и преследвани. Няма съмнение, че основната цел на това преследване била да им бъде изтръгната тайната, която пазел Хеопс.
Надия щеше да зададе нов въпрос, но с жест нубиецът я накара да замълчи и продължи:
— По това време соларите, начело с Хефрен, се сдобили с властта и построили пирамидите си, за да покажат, че и те можели да създадат своя собствена „машина за вечен живот“. Известно време дори самите сетиани, оредели и разединени, смятали, че те били получили от Хор благодатта на формулата на живота…
Съвършената слушаше Али, без да спира да съзерцава изкусно изобразените бойни сцени в коридора. Преследването на хипопотама на Сет от бога с глава на сокол илюстрираше съвсем точно разказа на чичо й.
— Измамата скоро била разкрита — въздъхна Али. — Поддръжниците на Сет били свършили толкова добра работа по Голямата пирамида на Хеопс, че религията на соларите отслабнала поради неспособността им да повторят това „обиталище на вечността“. Неочаквано дори фараоните почувствали, че им липсват познанията на астрономите на Сет, които припознавали Изида като звездата Сириус, Озирис — като съзвездието Орион, а Тот — като благото лице на луната.
— И успели ли да си възвърнат властта?
Али отговори с неохота:
— Трябвало да се пролее кръв. Войната избухнала в края на Четвъртата династия, когато за народа станало очевидно, че великата тайна, която направила соларите толкова силни, не се намира в тяхна власт. Имам предвид, разбира се, формулата, позволила на Изида да възкреси Озирис и да забременее с Хор.
— Тайната на живота!
