— Драмата била страшна. Формулата на живота не само служела да показва на фараона пътя към безсмъртието, но също да го дарява със сили и жизненост и да удължава годините му на царуване. И соларите фараони започнали малко по малко да отслабват пред очите на поданиците си. Вече не се радвали на здравето и енергичността на предшествениците си и дори самите те загубили вяра в Хор. При тези обстоятелства за сетианите не представлявало никакво усилие отново да отвоюват политическата власт и най-накрая да поемат управлението на Египет.
— А построили ли са нови „машини“?
— В действителност не, Надия. Докато траело всичко това, те също били загубили тайната. Пазителите й умрели, без да я споделят с никого. Предаването на тайната вероятно било осуетено по време на репресиите, на които били подложени сетианите, и формулата, скрита от Тот на земята, била забравена. Въпреки това, поклонниците на звездите съумели да не се издадат и господствали над Нил в продължение на още дванайсет века, докато над тях не надвиснала съдбоносна опасност…
— Опасност?
— През XIV век пр. Хр., след смъртта на великия фараон Аменхотеп III, култът към слънцето се появил отново и с необичайна сила. Жреците му изглеждали способни на подвизи, познати само от приказките, и дори царете имали пожизнен и победоносен вид от всякога.
— Да не са намерили формулата на Изида?
Предположението на Съвършената накара Али да се усмихне.
— Така помислили мнозина. Истината е, че връщането им било резултат от мълчалива съпротива, продължила повече от хиляда години, която била организирана старателно и предпазливо. Но да, несъмнено се върнали, защото по някакъв начин си били възвърнали тайната на Изида. Сетианите се разкъсвали между страха, че ще загубят властта, и надеждата да се сдобият с формулата, която не съумели да опазят. Сега разбираш ли? Били изправени пред уникална възможност.
— Аменхотеп ли каза? — Черните очи на Надия блестяха.
— Царят, чийто гроб бе току-що намерен от французите?
Али кимна.
— Аменхотеп наблюдавал безсилно как собственият му първороден син прегръща соларната вяра и предугаждал политическия обрат, за който ти говоря. Наследникът му изведнъж презрял всички предишни богове и се посветил на култа към блестящия диск на деня с убеждението, че той ще му разкрие тъй желаната формула, която била отказана на баща му и на сетианите.
— И кое е убедило принца да промени религията си?
— От това, което знаем, причината трябва да се търси в някои номадски народи от пустинята. Незнайно как, най-скромните обитатели на Египет били намерили свой начин да опазят формулата още от времето на боговете и в сина на Аменхотеп видели възможност отново да се сдобият с глас в политическите решения на държавата. По традиция тези номади се обличали в синьо и въпреки че не знаем нищо за тях, вероятно са били своего рода избраници на Сет и Тот, или на групата „непокорни“ божества. Всъщност един от тези „сини мъдреци“ се издигнал до поста царски възпитател на младия син на Аменхотеп. Името му било същото като на царя — Аменхотеп, син на Хапу — и наред с всичко друго се превърнал в главен отговорник за церемониите Сед на фараона…
— Церемониите Сед?
На Съвършената започна да й се завива свят от поразяващите разкрития на чичо й. Формули на живота, борби за власт, зародили се в епохата на боговете, политически интриги около формула, гарантираща вечен живот… Що за учение беше това, към което искаше да я приобщи Али?
— Да, Надия — продължи търпеливо нубиецът. — Церемониите Сед представлявали ритуали, даряващи фараона със здраве и безсмъртие, и били част от великото тайнство, наследено от времената на Изида и Озирис. Тези церемонии се провеждали на всеки трийсет години и така соларите се сдобили с добро име, тъй като по всичко личало, че вливали жизнени сили у възрастните фараони. Но от края на Четвъртата династия, когато тайната била изгубена, церемониите се превърнали почти само в театър. Ето защо култът към Хор и към слънчевия диск останал в забвение до времето на цар Аменхотеп IV.
— Кажи ми, чичо, какво е станало с възпитателя — „сина на Хапу“, когато първородният син на фараона заел трона?
— Всичко било много странно. Както изглежда, номадите, които върнали на Египет формулата на живота, изчезнали малко след коронясването и заклеването на принца бунтар и изменник. Той избрал да царува под името Акенатон, което означава „Полезен на Атон“… Заедно с тях изчезнал „синът на Хапу“ и така и не бил положен в отредения му гроб близо до Храма на милионите години31.
— Какво се е случило според теб?
— Нашето семейство има някои предположения: Акенатон не се оказал толкова лош син, колкото смятали. Изглежда, че в 36-ата година от царуването на баща си разпоредил да бъде проведена пищна церемония Сед в негова чест, която изглеждала неуместна, тъй като Аменхотеп III вече бил празнувал такава церемония шест години по-рано. Но фараонът бил много болен, уморен и не му се живеело. Акенатои се смилил над съдбата му и поискал да удължи живота му.
— Да му даде още живот?
Надия го гледаше с широко отворени очи.
— Точно така — кимна нубиецът. — Акенатон, който вече се бил докоснал до могъщата магия на „сините мъдреци“, приложил върху баща си формулата на живота в цялата й сила и старецът се съвзел дотолкова, че доживял до четиридесетата година на царуването си.
— И какво направили „сините“?
— Очевидно са се почувствали предадени от онзи, на когото доверили хилядолетната си мъдрост. За тях Акенатон бил свежо попълнение, но поради прекалена сантименталност, която те не разбирали, бил разкрил част от формулата на умиращия си баща.
— И Аменхотеп III се възползвал…
— Донякъде — да. Всъщност ентусиазмът му след успеха на ритуала Сед бил толкова голям, че фараонът поел ръководството на строежа на гробницата си близо до Долината на царете и направил редица промени в структурата и украсата й. Променил всичко: надписите, релефите, реда на текстовете за отвъдното. Като че искал да скрие някъде това, което току-що бил преживял.
— В гробницата!
— Да, Надия. Същата гробница, която французите откриха току-що и за която Омар бен Абиф също знае. Сега разбираш ли? Ако дори и за миг някой от тях заподозре, че е възможно Аменхотеп III да е записал във вечния си дом данни за формулата, приложена му от Акенатон, биха могли да ни отнемат това, което ни принадлежи по право.
Али произнесе последните думи с тон, който я накара да се почувства виновна. Съвършената бе напуснала мястото, от което можеше да наблюдава Омар отблизо и да следи стъпките му по брега на мъртвите в Луксор. Но вече беше късно да се разкайва. Нубиецът категорично отхвърли предложението й да се върне в Бибан ел Мулук и тайно да проучи находката на Наполеоновите войници. За него откриването на така търсената гробница на Аменхотеп III не бе нищо друго, освен поредния знак, че в Египет се случваше нещо важно. Нещо, което Али най-накрая довери на Надия.
— Безполезно е да се гледа назад — каза сериозно. — Имаме важни доказателства, че „сините мъдреци“ са се завърнали.
Чичо й произнесе тези думи като човек, отприщващ бента на голям водоем. И без да дочака словата му да залеят Надия, заяви:
— Нашият обичан патриарх, благочестивият Ахмед, го е съзрял ясно в съня си. Освен това, от други източници узнахме, че преди четири месеца са се срещнали със султана на французите — Наполеон Бонапарт. Завърнали са се от пустинята, в която се крият от векове, и нашият клан има основания да вярва, че отново искат да наложат соларната вяра в Египет… Търсят новия Акенатон. И за да го внедрят, ще тръгнат от района на Делтата и ще разпространят вярата си из цялата държава. Пророчеството на Ахмед е вярно.
— Но ще могат ли да го направят? Ще могат ли да наложат вярата си?
— Да, ако си осигурят подкрепата на сегашните наследници на Акенатон и се съюзят с тях.
