— Сегашните наследници, казваш? Мислех, че Акенатон е бил първият и единствен владетел от онази епоха, който е поддържал култа към слънцето. Че наследниците му са се върнали към предишната вяра.
Али, който все още държеше нежната ръка на Съвършената, й отвърна бащински:
— Било е точно така, красива Надия. Управлението му се провалило, без да губи връзката си с истинския извор на мъдростта. Въпреки това, слънчевият уклон останал внедрен в кастата на египетските жреци до появата на чуждоземен принц, предопределен да се превърне в могъщ духовен лидер. Смятаме, че е принадлежал към същите тези „сини мъдреци“, макар че самият той никога не го е потвърдил. Бил е принц, чиито последователи не след дълго се сдобили с влияние в Египет и чиято религия, противно на всички пророкувания, в крайна сметка се оказала господстваща в голяма част от цивилизования свят…
— Кой, чичо? Кой е бил този принц? Дали някога съм чувала името му?
— Името му било Йешуа.
— Йешуа? — Звънливият глас на Съвършената изведнъж стана рязък. — Имаш предвид Месията на християните? Исус?
Нубиецът кимна.
— Не знам как е станало, но този еврейски преселник получил най-висшето от всички посвещения в земите на Египет. Със сигурност е бил пазител на формулата на живота на Изида и я отнесъл далеч от Нил, за да я прилага върху смъртни… и дори върху себе си!
Надия беше смаяна.
— А наследниците му?
— Крият се сред коптите, Надия. Сред първите и истински последователи на Йешуа, които все още съществуват.
Съвършената не попита нищо повече.
11.
— Наистина ли познавате формулата за завръщане от смъртта?
В продължение на няколко секунди въпросът на корсиканеца увисна във въздуха и натежа застрашително над присъстващите.
Нетърпелив, Наполеон се огледа разсеяно, сякаш искаше да даде възможност на събеседниците си да намерят правилния отговор.
Никой не продума.
— Мосю… — прошепна преводачът накрая, — тези мъже са слезли от планините за първи път от много векове само за да говорят с вас. Когато всичко изглеждаше загубено за войските на Клебер, някои от тях са помогнали дискретно на войниците да намерят вода и провизии. Те са приятели. Но желаят да говорят само с ваша милост.
— Сам съм насреща им, Елиас.
Елиас Буктур сведе блестящите си черни очи, избягвайки да погледне Бонапарт направо.
— Това, което искам да кажа, е, че отговорите им ще важат само за вас. Не за военната ви мисия. Нито за хората ви. Ще са нещо по-лично. Но, мосю, сигурен съм, че ще ви отговорят на този въпрос, както и на много други.
— Това ли ти казаха?
Буктур поклати глава.
— Не. Всъщност желанието им да говорят с вас е единствената причина толкова да настояват да се срещнете. В определен смисъл те са истинските господари на тази земя и познават всичките й тайни.
Бонапарт беше заинтригуван. Добре знаеше, че може да завладее Светите земи само ако успее да привлече могъщи съюзници сред религиозните лидери на най-различни групи, но се боеше да не изгуби в това село повече време, отколкото е необходимо.
— Колко време ще останем в Назарет, Елиас?
— Най-много тази нощ, мосю.
— Защо си толкова сигурен?
— Защото водата и провизиите, които имаме, няма да ни стигнат за по-дълго.
Прозорливостта на преводача изненада Наполеон. Наистина къщурката, избрана за тази странна среща, бе подготвена за кратък престой: подът, покрит с няколко бамбукови рогозки, бе предварително намокрен, за да може да се слегне прахът. В един от ъглите имаше чиста кана и меден леген, готови за ползване. Наблизо стоеше гарафа, пълна с прясна вода. Всички прозорци бяха затворени, за да защитят мястото възможно най-добре от жегата навън, и дневната светлина се процеждаше единствено през тръстиковия покрив. Ако намерението на бедуините бе да запазят в тайна този разговор, бяха избрали идеалното място.
Подпомаган от Буктур, корсиканецът се съгласи да влезе в къщурката, следвайки указанията на имама Балазан и придружителите му. Не се разрешаваха никакви оръжия, шпори, катарами и други метални предмети. Никаква изобилна или твърде подправена храна. Само царевична супа, плодове и зеленчуци. И още едно условие: Непобедимия трябваше да отвори съзнанието си, ако искаше да проумее посланието, което имаха да му предадат.
— Формулата, за която питате, ще ви бъде разкрита допълнително, ако изпълните тези прости наставления — обещаха му накрая, докато Елиас се усмихваше широко.
— Но преди това наше задължение е да ви дадем някои предварителни пояснения — уточни другият.
Това сложи началото на дълъг и невероятен разказ, в който тримата мъже от планините описаха на корсиканеца подробностите около пътуването на Исус към Египет и последвалото го завръщане в Назарет. „Жизненоважно е да сте запознат с онова, което наистина се е случило, за да изпълните съдбата си“, предупредиха го те. Сетне му обясниха, че престоят на Йешуа в Делтата е продължил шест дълги години и през това време Йосиф и Мария направили всичко възможно, за да осигурят на сина си подобаващо образование.
Мъдреците изглеждаха запленени от тази история. Истината е, че успяха да събудят известно любопитство у султан Бунабарт. Наполеон знаеше, че в никой от текстовете, притежание на конти, християни или араби, не се съдържаха данни за този период от живота на галилейския Месия. В най-лошия случай — каза си той, докато слушаше обясненията — информацията, която му даваха бедуините, можеше да му послужи да спечели на своя страна християнските фракции, все още доминиращи в някои египетски градове по пътя за Йерусалим…
— Йешуа останал в Назарет, докато навършил трийсет години. — Най-възрастният, Балазан, скоро пое нишката на разказа. — И макар че животът му по тези земи, преди да стане известен, е забулен в мистерия за вярващите, за нас не е…
Бедуинът измери с поглед суровото лице на Бонапарт, което не трепваше. Балазан знаеше, че войникът, който стоеше пред него, не е отложил битката си само за да изслуша няколко местни суеверия, така че реши да мине направо на проблема.
— Никога ли не сте си задавали въпроса защо Йешуа е чакал да навърши трийсет години, преди да се отдаде изцяло на мисията си на спасител на душите!
Корсиканецът, все така непроницаем, поклати глава в знак на отрицание.
— Отговорът е лесен, султане на Запада: защото изчаквал да се изпълни неговият Хебсед.
— Хебсед, сиреч церемонията на Сед, бил най-свещеният и важен празник в Древен Египет — намеси се Титипай, бедуинът с най-болнав вид. — Организирал се е едва когато фараонът изпълнел трийсет години от царуването си и с помощта на поредица от тайнствени ритуали жизнените му сили били възстановявани и така се удължавал животът му. Церемонията имала божествен характер и била изключителна привилегия на царете.
Най-накрая Наполеон изглеждаше заинтригуван.
— И тези ритуали давали резултат?
Титипай кимна.
— Тържествата имали двойна функция: от една страна, фараонът бил подлаган на същата могъща магия, която Изида използвала, за да възкреси Озирис в миналото. От друга страна, владетелят трябвало да
