покаже силата си пред народа и пред дипломатическите представители на съседните държави, като преодолее различни физически изпитания на специално подготвено за целта място. Само така се доказвало, че египетската магия дава резултати и че Бог все още подкрепя фараона.
— Има нещо, което не разбирам. Ако, както казвате, този ритуал се е прилагал само върху царете, защо до него е бил допуснат синът на някакъв си дърводелец от Назарет?
Забележката на Наполеон накара мършавия бедуин да млъкне, но не притесни имама, който, наглед чужд на разговора, протегна ръка и със светкавично движение улови една муха в шепите си. Уби я, без да се колебае, при което се чу неприятен звук от смачкването й, и отново поде разговора.
— Не бързайте със заключенията, Бунабарт — каза Балазан. — Йешуа е бил обучен в тайните на тази магия в земята на фараоните, защото е бил разпознат като син на Хор. Във вените на Йешуа е течала царска кръв, божествена.
— Но Исус е бил евреин — възрази Наполеон.
— Йешуа е бил син на Мириам. А Мириам е принадлежала към племето на Юда, който, от своя страна, бил син на Лия — жената, прогонена от Аврам, която забременяла от самия Бог и родила поне четирима синове. Не сте ли чели собствената си Библия?
— И какво общо има челядта на Лия с Египет?
— Повече, отколкото предполагате. Мойсей е потомък на един от синовете й — Левий. Именно той впоследствие става принц на Египет, върховен жрец и посветен във всички тайни на магията на Изида. Сега разбирате ли защо наследниците на древната сила на богинята Изида предали на Йешуа познанието си веднага щом разпознали в негово лице потомъка на божествения род? Можете ли да си представите възторга на древните мъдреци, като разбрали, че Йешуа, както Яков и Левий преди това, бил роден от божествено и човешко семе? Как нямало да го посветят в церемониите Сед?
— Продължете, умолявам ви.
— Преди Йешуа да пристигне в Египет, на обреда Сед се били подлагали бележити фараони. Не всички успявали да доживеят тридесетата година от царуването си, така че някои от тях, предчувстващи скорошната си смърт, организирали преждевременно своите обреди на безсмъртието, съзнавайки могъщото им магическо влияние.
— …Но умирали.
— Ах, Бунабарт! Такава е великата истина. Да, церемониите Сед можели да удължават живота, но не били в състояние да го запазят завинаги. Рамзес Велики преживял девет такива церемонии, Аменхотеп — три, но накрая и двамата умрели за земния живот.
— Тогава за какво говорим? — Наполеон започваше да мисли, че си губи времето с мъжете от пустинята.
— Крайната цел на церемониите Сед била възраждането на душата на мъртвия. Подготвяли я за възкресението. Но както сигурно вече знаете, за да възкръснеш, първо трябва да умреш…
Имамът погали с показалеца си мъртвата муха, която все още не беше хвърлил на пода, и след няколко конвулсии насекомото полетя отново. Без да му обръща внимание, Балазан продължи:
— Ето защо телата на царете били подготвяни толкова старателно посредством ритуала на балсамирането. Тези, които познавали магията, приложена върху Озирис, вярвали, че като мумифицират мъртвите си, рано или късно телесната им обвивка ще може да бъде възкресена с помощта на могъщите заклинания, подготвени по време на Сед.
Погледът на имама проникна дълбоко в кафявите очи на корсиканеца, след което той продължи:
— Но тази магия, султан Бунабарт, официално била загубена хиляди години преди раждането на Йешуа. Ритуалите Хебсед, които в древни времена служели за възкресяване на мъртвите, в един по-късен момент били забравени и скоро никой в Египет не си спомнял как да ги използва, за да върне владетеля от царството на Озирис.
— А Йешуа?
— Как? — подскочи Тагар, третият бедуин. — Все още ли не разбирате? Когато станал на трийсет години, Йешуа бил посветен в Хебсед. Умрял след тригодишно проповядване и три дни по-късно възкръснал… Някой, който не бил забравил тайната на живота, приложил върху него древната магия на фараоните!
— Може би Бунабарт ще разбере по-добре, ако чуе преданието за Хордедеф, един от синовете на Хеопс, за когото бе построена Голямата пирамида в Гиза — каза Титипай.
С жилестите си ръце имамът нарисува очертанията на пирамида върху фината пръст, с която бе посипан подът на къщурката. Старецът взе тънка заострена пръчица, с която посочи върха на паметника. След това отправи почти прозрачния си поглед към Наполеон Бонапарт.
— Така е… — каза той. — Може би в тази история чуждоземецът ще намери истината.
Имамът направи пауза и Буктур побърза да преведе думите му.
— В един хубав ден Хеопс — подхвана Балазан, — чието истинско име било Хуфу, сиреч Той ме закриля, заповядал на принцовете да се съберат около него и да му разкажат истории за предците им, които били научили в двора. Владетелят бил много любознателен мъж и тези събирания били обичайни в семейството му. И така, единственият, който не се подчинил на желанието му и не разказал за минали събития, бил Хордедеф, един от най-възрастните синове на фараона. Когато Хордедеф взел думата пред божествения си баща, разказал на Хуфу за някакъв магьосник, с когото се бил запознал наскоро в град Джед-Снофру, нагоре по реката, и бил възхитен от него. Заклинателят имал необикновени умения: без да е хирург, бил способен да събере осакатените крайници на тяло; без да е ловец, можел да опитоми див лъв, но най- важното — знаел броя на тайните зали в светилището на бог Тот.
— Бог Тот?
Въпросът на Наполеон се понрави на Балазан.
— Да. Без съмнение сте го видели изобразен на много места в Египет, тъй като силата му била голяма, а влиянието му — необикновено. Той бил богът на мъдростта, той показал на хората йероглифното писмо, дал им закони, които да ги направляват, и ги научил да строят пирамиди. Изобразяван е с тяло на човек и глава на птица ибис с много дълга човка и винаги държи молив и плочка за писане.
— Спомням си — потвърди корсиканецът. — Продължете.
— Като чул за чудесата, които магьосникът бил способен да прави, Хуфу наредил на сина си да го доведе в двора. Царят искал да ги види с очите си и Хордедеф незабавно се подчинил на желанието му. Джеди — така се казвал магьосникът — се оказал много по-необикновен, отколкото предполагал фараонът. Бил на сто и десет години и в завидна форма. Твърдял, че може да изяде за един ден повече от петстотин самуна хляб и половин вол и да изпие почти сто халби бира. Но когато Джеди се явил и коленичил пред Хуфу, фараонът поискал да го постави на изпитание. Наредил да докарат един затворник, когото да насекат на парчета, и така Джеди да докаже силата на магьосничеството си. Ужасен, заклинателят категорично отказал. Вярвал, че хората са „невероятни създания“, с които никой не бива да си играе, и поискал вместо това да му донесат една гъска.
Бедуинът изчака Буктур да преведе последното изречение, преди да продължи:
— Пред погледа на Хуфу Джеди заклал гъската с един удар и поставил главата й в най-източната част на Съдебната зала. Безжизненото тяло било положено в най-западния ъгъл. След като разделил двете части и се уверил, че тялото на птицата било напълно безжизнено след последния спазъм, магьосникът изрекъл тайнствена молитва…
Наполеон очакваше, че имамът ще произнесе магическата формула, но напразно. Вместо това, Балазан само вдигна поглед към тръстиковия покрив на къщурката и направи жест със свитите си пръсти.
— В същия миг трупът на птицата се вдигнал и с тържествено поклащане пресякъл от край до край Съдебната зала. Като стигнало до мъртвата глава, тялото леко се навело към нея. Главата потреперила и със скок се прилепила точно върху предишния си врат. Гъската се върнала към живота.
Балазан си пое дъх.
— Джеди повторил формулата с фламинго и с вол и след като исканията на Хуфу били изпълнени, фараонът му задал дългоочаквания въпрос: „Вярно ли е, че знаеш броя на тайните зали в светилището на
