— Библията, братко! — рече стреснато отец Салас.
— Но, брат Хуан…
— Направи го! Дай им я!
Старицата пое Библията в ръце, целуна я нежно и викна нещо неразбираемо, което възрадва спътничките й.
Тази жена имаше посивели коси, сплетени на две плитки. Тя нито за миг не се поколеба. С Библията в ръце тръгна сред жените, давайки им да я докоснат. Имаше болни, които целунаха тъмните корици на Светото писание, сякаш от това зависеше изцелението им. Други дори се проснаха на земята, молейки благословия от книгата. Но повечето само я докоснаха с върха на пръстите си.
— Няма съмнение, това е Божие дело.
Отците не можеха да се съвземат от изумление.
— Никой няма да ни повярва, като го разкажем!
— Ще повярват, братко. Вярата на тези хора ще ни направи по-силни.
ГЛАВА 40
Ил доторе Алберто се задоволи с казаното от Джузепе Балди.
Бенедиктинецът нямаше и най-малка представа коя може да е тайнствената посетителка на отец Корсо, но и двамата знаеха, че нямаше да е никак лесно да разберат. Корсо беше и преподавател в института, при него често ходеха ученици и ученички от учебния център. И ако бе малко вероятно някое от тези момичета да носи такива червени мокасини и костюм с официално сако като онзи, който портиерът бе описал на полицията, то това описание можеше да се отнася за някоя майка от центъра. Или пък за някоя сътрудничка от работата му в Радио Ватикана.
— Слушайте, Албърт, преди да умре, отец Корсо ми писа, че сте синтезирали звук с честотите, необходими, за да може човек да погледне в миналото. Вярно ли е?
— Така е — потвърди той. — Всичките ни резултати бяха в твърдия диск, който са изтрили от компютъра му. Но трябва да ви кажа, че постигнахме нещо повече от това да надзърнем в миналото.
— Какво имате предвид?
— Ще видите, отче. Главната цел на Хроновизията беше да се получат картини и звукове от миналото. Ватиканът имаше намерението само да надникне в историята. Но ние открихме, че можем и да се намесваме в нея. И превръщането ни от прости наблюдатели в действащи лица придаде на проекта много по-голяма значимост, отколкото някой бе предполагал.
„Евангелистът“ погледна доктор Албърт скептично.
— Да се намесвате ли? Нима става въпрос да манипулирате историята по ваша воля? Да я пренапишете?
— Нещо такова, отче. Отец Корсо беше съвсем наясно какво означава това и през последните седмици стана мълчалив и мрачен.
— Обяснете ми по-подробно, докторе.
— Вижте, нашият метод за проекция на човешкото съзнание в миналото чрез използването на хармонични вибрации ни позволи в началото да надникнем в други епохи. Но само толкова. Беше, сякаш гледаме филм. „Пътникът“ не можеше да нападне никого, нито да мести предмети, нито да докосва инструменти. Той беше нещо като призрак, надникнал в миналото. Това е всичко.
— Хармонични вибрации ли? — възкликна Балди. — Но това е моята теория.
Албърт Феръл се почеса по брадичката, усмихвайки се.
— Така е, отче. Но ние я усъвършенствахме. Познавате ли работата на Робърт Монро?
— Бегло. Кардинал Шидив ми говори за него.
— Може би знаете, че този звуко-инженер разработи вид акустика, която, ако се използва правилно, предизвиква „астрално раздвояване“.
— Да, така научих и аз… Но Църквата не се занимава с „астрални тела“. Това са само термини от Ню Ейдж. Неточни са.
— Технически сте прав — съгласи се Феръл. — Но терминологията не трябва да ни обърква. Монро говори за „астрални тела“, но католиците също имат термин за онзи невидим елемент, който всяко човешко същество носи в себе си — душата. Или вие не вярвате в съществуването й?
— Това са големи думи — изръмжа Балди. — Не вярвам, че онова, което се раздвоява, е…
— Добре, добре, нямам намерение да споря с вас за теология. Всичко зависи от това за какъв вид душа говорим. — Помощникът на починалия отец Корсо вдигна театрално ръце. — Проучвах този въпрос, преди да дойда тук. Спомнете си, че свети Тома допуска съществуването на три вида души с три различни функции: сетивна; душа, която дава движение или живот на нещата; и тази на разума.
Сега Балди го погледна, озадачен, но не отговори. Повдигаше му се и в същото време го изненадваше фактът, че един военен използва понятия, взети от свети Тома, за да обясни дейността си. Събеседникът му разбра това.
— А защо не, отче? — възрази той. — Дори Тертулиан е вярвал, че душата е материална, което в крайна сметка твърди и Монро.
— Материална ли? Душата няма тегло, нито обем, не мирише… не е телесна!
— Свети Тома се е занимавал много със сетивната душа, която ни свързва с материалния свят и която може би се „събужда“ най-лесно със звуци. Не бих бил толкова сигурен, че такава душа не може да придобие тяло. Всъщност отец Корсо ми каза, че вие — с изследванията си върху църковната музика, и Монро — с лабораторно разработените си честоти, сте се опитвали да постигнете нещо подобно… Само, че Монро е стигнал по-далеч от вас, отче, като е получил раздвояване на „душата“.
Албърт Феръл обърна гръб на Балди, за да спусне щората и да запали лампата в помещението. Над Вечния град се свечеряваше и небето се покриваше с невероятно красиви охрови багри. Без да забелязва това, свещеникът смени темата:
— Казахте, че тази зала е направена по подобие на друга, в Съединените щати, нали?
— Да. „Залата за сънуване“ във Форт Мийд.
— И защо във военен обект ще се строи подобно нещо?
— Ех, отче. Не мислех, че сте толкова наивен — усмихна се той. — По време на Студената война разбрахме, че руснаците разработват не само конвенционално и ядрено оръжие, но се опитват да открият и ново поле за битки в областта на ума. Те обучават най-способните си хора да шпионират в състояние на астрално раздвоение тайните американски бази или да откриват подземни скривалища с ракети на съюзниците в Европа… Без да мръднат от Сибир!
— И казвате, че съм наивен, докторе? Вашата страна е причината за това и реши да вземе мерки…
— Така е. — Ил доторе долови иронията в гласа на събеседника си. — Нашата мисия беше, първо, да опазим страната си от подобни посегателства, а след това да направим проучвания с помощта на техниките на Монро. Много от агентите ни отидоха на курсовете му и с построяването на „залата за сънуване“ през 1972 година усъвършенстваха методите си. По онова време бях обикновен ефрейтор. Не знаех изобщо какво „оръжие“ се създава там. Но когато постъпих във Форт Мийд, разбрах, че Монро вече е постигнал успех в двайсет и пет процента от случаите на астрално „пътуване“. Ние, военните, достигнахме този процент благодарение на една строга програма за психологическа адаптация. За целта ангажирахме най-добрите екстрасенси в страната.
Балди го гледаше с изненада и недоумение. Този бъбрив и отворен човек наистина вярваше в това, което казваше. Жалко, че патриотичното му чувство, в съчетание с тази бяла престилка, изглеждаше така смешно.
— И как използвахте залата?
— По същия начин, както с отец Корсо използвахме тази тук. Разбира се, това е по-усъвършенстван модел от онзи от 1972 година — каза той, посочвайки коженото кресло насред студиото. — С него при всеки експеримент може да се получи повече информация. Но в основни линии процедурата е същата.
— Процедура ли? Не знаех, че има такава.
— Ами има — прекъсна го Албърт Феръл. — Първо избирахме някой от тези хора, някой „сънуващ“, а после го бомбардирахме със звуци във възходяща градация. Така успявахме да го накараме да изпадне в
