повече от светлите му коси, а тялото му изглеждаше доста силно. Нарушавайки протокола, младият монарх стана от трона си и като се отправи към брат Бернардино, целуна ръката му.
— Отче, отдавна исках да ви видя.
— Аз също, Ваше Величество.
— Животът в този двор е монотонен и само успехите във владенията ми отвъд океана ми помагат да се разсея от грижите.
Филип, мъж едва на двайсет и пет години, говореше вече като истински крал. Беше оставил зад гърба си едно юношество, изпълнено с крайности, и един живот, контролиран от първия министър — херцог Де Оливарес, и сега излъчваше спокойно величие.
— Водя ви отец Бенавидес, автора на документа, който така ви заинтригува — съобщи брат Бернардино. — Пристигнал е в Севиля на първи август.
Брат Алонсо засвидетелства уважението си към краля с лек поклон.
— Добре, добре, отче Бенавидес… Значи вие сте този, който твърди, че майка Мария Луиса се е явила в Ню Мексико и е покръстила в нашата вяра някои индиански племена.
— Всъщност, Ваше Величество, засега това е само хипотеза.
— И сигурно вече знаете, че сестра Луиса де ла Асенсион, по известна сред простолюдието като монахинята от Карион, е стара приятелка на тази кралска династия?
Отец Бенавидес отвори широко очи.
— Не, Ваше Величество. Съвсем не знаех.
— И все пак докладът ви ми се стори неясен по един въпрос Според това, което пишете, жената, явила се на индианците, е била млада и красива.
— Да, така е. И нас това ни озадачава, Ваше Величество.
— И как би могло да е така, след като майка Мария Луиса вече стара и болнава?
— Ваше Величество — прекъсна монарха брат Бернардино, щом видя, че пазителят на Ню Мексико се колебае, — въпреки че описанието, дадено на отец Бенавидес от индианците, не съответства, способността за билокация на майка Луиса е доказана. Затова не е странно, че…
— Вече знам това, отче.
Монархът впи поглед във францисканеца. Злорада искра проблесна в очите му, преди Филип IV да му зададе още въпрос!
— Нима не помните, брат Бернардино, че баща ми водеше години кореспонденция с монахинята от Карион и че моята кралица още го прави? Самият вие я разпитвахте за раздвояванията й преди няколко години. И точно вие заявихте, че тази монахиня е успяла да се пренесе като по чудо в Рим и дори да счупи чаша с отровно вино, предназначено за папа Григорий XV, преди той да я изпие…
— Requiescat in pace31… — промълви отецът.
— Уверихте се също така, че майка Луиса беше по Божията милост край смъртното ложе на баща ми и го изпроводи до мига на възкачването му на небето.
— Да, Ваше Величество. Съжалявам, че паметта ми е слаба. Но все пак помня как майка Мария Луиса ми каза за един ангел, който я пренесъл от манастира й до кралския двор, и как точно тя убедила Негово величество Филип III да издъхне, облечен във францискански дрехи.
— Това е минало. — Кралят не обичаше да говори за баща си, затова отправи отново поглед към Бенавидес. — И все пак във вашия доклад описанието е различно от днешния вид на майка Мария Луиса…
— Всъщност правим проучване и в друга посока.
— В друга посока ли? Какво искате да кажете?
— Смятаме… — Гласът му затрепери. — …че може да става въпрос за билокацията на друга монахиня.
— Как така?
Филип сбра ръце до брадичката си и погледна втренчено отеца.
— Ваше Величество… — Бенавидес си пое дълбоко дъх. — Когато брат Бернардино проучваше чудесата на сестра Луиса де ла Асенсион, той посети манастира в Сория, където разпита друга млада монахиня, изпадаща в странни състояния на транс и екстаз.
— Отец Бернардино! Никога не сте ми споменавали за това!
— Не, Ваше Величество — извини се настоятелят. — Не смятах, че това е важно, и оставих всичко в архива.
— Разкажете ми сега за тази монахиня — заповяда кралят.
Посърналото лице на главния настоятел придоби тържествен вид. И той започна да обяснява, описвайки малки кръгове с ръце пред трона на монарха.
— Малко след като разпитах сестра Луиса в манастира й в Карион де лос Кондес, получих писмо от брат Себастиан Марсиля, който сега е управител на манастирите на нашия орден в провинция Бургос.
— Знам кой е. Продължавайте.
— Тогава отец Марсиля беше изповедник в манастира „Консепсион“ в Агреда и забелязал, че една от монахините, сестра Мария де Хесус, страда от странни истерични пристъпи. В състояние на транс тя олеквала като перце и изразът на лицето й се променял, ставал блажен и честит.
— И защо са ви повикали при нея?
— Много просто, Ваше Величество. В ордена се знаеше, че се занимавам с доказването на истината за билокацията на майка Мария Луиса, и тъй като тази млада монахиня също бе преживяла състояния, при които сякаш е била на две места едновременно, отидох да я разпитам.
— Разбирам — сниши глас кралят. — Предполагам, че и тази монахиня е францисканка.
— Това е дар от Бога за нашия орден. Напомням ви, че точно свети Франциск, нашият блажен отец, пръв получи стигмите Христови и изпита силата на мистичните дарби.
— А не може ли да става въпрос за някакво друго явление?
Филип, свикнал с изопачаването на информацията в служба на едни или други интереси, искаше да покаже на гостите си, че вече не е предишният наивен младеж.
— Не ви разбирам, Ваше Величество.
— Добре, скъпи ми отче. Не ви ли е идвало наум, че жената, покръстила индианците, може да не е монахиня? Да е Богородица. Или пък дявол!
Двамата отци се прекръстиха.
— Но, Ваше Величество — възрази брат Алонсо, — един дявол никога няма да чете Евангелието на тези души, спечелени вече за ада.
— А Девата?
— По този въпрос дискутирахме много в Ню Мексико, но всъщност не разполагаме с факти, за да го потвърдим. Нямаме доказателства за нейното явяване — като чудодейната икона на Девата, която индианчето от Гуадалупе предава на епископ Сумарага в Мексико…
— О, прочутата Дева от Гуадалупе! — възкликна кралят. — Бих искал да видя някога тази икона.
— Много художници са я копирали вече, Ваше Величество. Това е млада красива жена с благ и смирен израз, наметната със синя пелерина на звезди, която я покрива от главата до петите.
— Пак Синя дама, не е ли така?
— Да — рече колебливо братът. — Но тя се е появила преди близо сто години. През 1531 година. И то в населено място като Мексико. Защо ще се появява в онзи пуст район на Рио Гранде?
— Добре, добре — съгласи се кралят. — Кажете, какви са следващите ви стъпки по въпроса, отци?
Брат Бернардино взе думата:
— Те са две, ако благоволите, Ваше Величество. Първо, да пратим още духовници в Ню Мексико за покръстването в християнската вяра на новите ви поданици. И второ, да изпратим отец Бенавидес в Агреда, за да се срещне със сестра Мария Хесус.
— Бих искал да ме осведомявате за постигнатото от вас.
— Съвсем подробно, Ваше Величество.
— Засега — обяви някак тържествено кралят — Мемориалът на отец Бенавидес ще бъде отпечатан в моята печатница другата седмица, нали така, Гутиерес?
Икономът се раздвижи за пръв път през цялата среща. Приближи се до едно абаносово бюро, сложено
