Не би могъл да предположи, че с това движение ще разреши загадката.
Балди прокара разсеяно поглед надолу, към основата на този небесен отрязък, и го спря на орнаментите му. Гледката на гениалната творба на Микеланджело беше неповторима. Сводът с диаметър 42 метра и височина 136 метра бе най-големият в християнския свят. Там бяха четиримата евангелисти. Авторите на четирите най-важни текста в Новия завет. Матей държеше перо, дълго метър и половина. И голямо колкото загадката около смъртта на неговия „Матей“, Луиджи Корсо…
— Domine Nostrum! — възкликна отецът, получил проблясък. — Било е под носа ми!…
Образите на четиримата сякаш се смееха от овалните си рамки, високи осем метра.
— Разбира се! Какъв глупак съм! Вторият евангелист е знакът! Моят знак!
ГЛАВА 55
След аудиенцията при краля на Испания отец Бернардино се почувства някак странно. Дребният и неспокоен главен настоятел остана с чувството, че интересите му са застрашени, и на излизане от двореца сподели това с брат Алонсо.
— Откъде може да му дойде наум на Негово величество, че Синята дама е Девата? — размишляваше той на глас.
— Логично е, отче. И вие го казахте: дамата била загърната в синя пелерина — като Девата от Гуадалупе; носела бели одежди като нея… и дори се спускала от небето като нея. И аз бях склонен да защитя тази идея. И все пак, следвайки вашите инструкции и тези на архиепископа на Мексико, защитих хипотезата за францисканката, която се раздвоява.
— И продължавайте да го правите! Ако кралят, йезуитите или доминиканците успеят да обърнат така нещата, че да накарат всички да повярват, че Девата е тази, която се явява, тогава сбогом на претенциите на францисканците! Разбирате ли?
— Предпочитам да ми обясните, отче.
— Много просто — рече брат Бернардино шепнешком. — Ако не успеем да убедим Негово величество, че причината за приемането на вярата ни в Ню Мексико е францисканска монахиня подпомогната от Божието провидение, утре може да възложат покръстването на земите ни отвъд океана на друг орден. Знаете колко повратна е волята на кралете. Но има и нещо друго добави той. — Ако идеята, че тези покръствания са дело на Девата от Гуадалупе, се разпространи, бъдете сигурен, че след по-малко от седмица и доминиканците ще поискат от краля да се намесят. А после и Орденът на йезуитите. И може да загубим завинаги първенството си в Америка! Сега ясно ли ви е?
— Разбира се, отче. Ако се е явила Девата, покръстването в Ню Мексико ще стане общо дело; а ако е монахиня францисканка, то ще остане само в наши ръце. Не се тревожете. Всичко ми е ясно.
Като прекосиха вътрешните дворове, отците бяха отведени до портата на двореца. Оттам те поеха по уличките на столицата към манастира „Свети Франциск“.
— Като получим първите екземпляри от вашия Мемориал, искам да отидете в Агреда и да разпитате сестра Мария Хесус.
Острият тон на настоятеля прозвуча по-строго от обикновено.
— Ще ви дам писмена заповед, за да говорите с монахинята, и ще ви кажа някои неща за нея, за да сте подготвен.
— Подготвен ли?
— Сестра Мария Хесус е жена със силен характер. Тя получи разрешение да стане игуменка, преди да е навършила необходимата възраст, и се радва на добра репутация в епархията. Няма да ви е лесно да я убедите да работи за нашите интереси…
— Всъщност — прекъсна го брат Алонсо, докато вървяха нагоре към Пласа Майор — може би няма да стане нужда. Може все пак тя наистина да е преживяла тези билокации…
— Да. Но не трябва да рискуваме. Когато се запознах с нея, бях много по-млад и разбрах, че е от онези истински мистички, които никога не биха излъгали съзнателно. Нали разбирате.
Брат Алонсо поклати отрицателно глава.
— Какво искате да кажете с това „истинска мистичка“?
— Вие, разбира се, не знаете историята на семейството й. Сестра Мария е дъщеря на семейство с добро положение, което се разорява, и преди няколко години родителите й решават да се разделят по странен начин. Баща й — Франсиско Коронел, постъпва в манастира „Сан Хулиан“ в Агреда, а майка й превръща фамилната къща в манастир, получавайки неочаквано бързо необходимите разрешения.
— Виж ти…
— Интересното е, че епископът на Тарасона, монсеньор Диего Йепес, дава дори по-рано първо причастие на малката Мария Хесус, когато тя е само на четири години.
— Монсеньор Йепес ли? — изненада се Бенавидес. — Биографът на света Тереза де Хесус, голямата мистичка?
— Представете си. Йепес вижда още тогава, че момиченцето има мистични способности, което също не е странно.
— Така ли?
В този час по пладне центърът на Мадрид беше пълен с хора. Разговаряйки, брат Алонсо и настоятелят прекосиха Пласа Майор, като си проправяха път сред продавачите на хляб и на платове.
— Майка й — Каталина де Арана, също е изпадала в състояния на транс и е чувала „гласа на нашия Господ“. И всъщност точно тя, следвайки заръките на този глас, насочва мъжа си към монашеския живот. По-късно идват виденията й в килията, странните светлини, ангелите… и какво ли още не!
— Ангели ли?
— Да. Но не онези ангели с криле, а хора от плът и кръв със странни възможности. Когато отидох в Агреда за първи път, самата сестра Каталина ми разказа как в началото на строежа на манастира, през 1618 година, там се появили двама младежи, които почти, без да ядат и да пият и без да искат надница, работели от тъмно до тъмно на строежа.
— И какво общо имат те с ангелите?
— Ами това например, че спасили много работници от падане и от наранявания вследствие на срутванията. Освен това станали много близки с Мария Хесус точно през периода от 1620 до 1623 година, когато тя имала най-силните си мистични преживявания…
— Това наистина е интересно.
— Интересно ли? Кое е интересното, брат Алонсо?
— Ами спомням си какво ми казаха братята в Ню Мексико, които проучваха появленията на Синята дама сред хуманите. В доклада си те твърдяха, че тази жена им говорела за някакви „хора от небето“, способни да живеят незабелязано сред нас и да вършат какви ли не странни неща.
— Какви неща?
— Всякакви, отче. Дори казала, че точно тези ангели я пренасяли по въздуха.
— За бога, брат Алонсо. Проучете непременно този въпрос. Това, че сред нас може да се крият ангели и да пренасят хора по въздуха, не ми дава мира. На Светата инквизиция също, повярвайте.
ГЛАВА 56
Набитата фигура на Хема Хименес, който преди няколко дни го поучаваше пред крайпътната табела на Агреда, не излизаше от ума на Карлос. Докато се настаняваше на място 33-С на „Боинг-767“ на Америкън Еърлайнс, с който щеше да лети до Лос Анджелис, той си мислеше как бе стигнал дотук. Този низ от събития, съвпадения, открития и случайни срещи беше невероятен.
„Вярвам в съдбата — повтаряше призракът от спомените му с глухия глас на фотографа. — И понякога тя ни подема със силата на ураган“.
Карлос се размърда, „…със силата на ураган“.
Предния следобед, след като напусна кабинета на дон Енрике Валиенте, Карлос се обади на директора на списанието Мистерии. Хосе Кампос, свикнал вече с номерата на най-добрия си журналист, се съгласи в последния момент да му отпусне двеста и петдесет хиляди песети за билет до Лос Анджелис. „Най-добре да
