— Тогава защо казвате, че копието от Мемориала, което направил за папата, няма да ни послужи?
— Защото копието за краля на Испания и онова за папата не били съвсем еднакви. Да започнем с това, че на копието за Светия отец написал погрешно 1630 година. И така то фигурира в Архива. Затова Корсо не го намерил. И на второ място, в екземпляра, който Бенавидес изпраща на краля, португалецът добавил някои бележки в полето с уточнения как според него монахинята се е пренесла физически, носейки със себе си църковни предмети, които раздавала на индианците.
— Църковни предмети ли?
— Броеници, потири… Такива неща открили францисканците, когато отишли в Ню Мексико. Индианците ги пазели като дарове от Синята дама. Бенавидес взел една броеница, с която искал да бъде погребан.
— И как е могла тази дама…?
— Както изглежда, синко, докато майка Агреда изпадала в транс в манастира и сякаш заспивала, нейната „същност“ се материализирала на друго място. Превръщала се в тяло.
— Като „сънуващите“ на Феръл!
— Какво?
Балди долови изненадата на кардинал Шидив през решетката на изповедалнята.
— Мислех, че вече знаете, Ваше Преосвещенство.
— Какво да знам?
— Че при последния си експеримент Корсо и онзи доторе се опитали да изпратят в Ню Мексико, във времето на Синята дама, една жена, която нарекли „мечтателка“. Искали тя да разбере тайната на тези пътувания и да я поднесе на тепсия на INSCOM.
— И успели ли са?
— Ами жената била отстранена от експеримента. Казали, че съзнанието й е замъглено, и тя престанала да работи с тях. Върнала се в Съединените щати, но още не мога да открия следите и.
— Открийте я! — заповяда му Шидив много сериозно. — Ключът е в нея! Сигурен съм! Нека знаците те водят.
ГЛАВА 52
От суровата пустиня на Ню Мексико към душното лято на кастилското плато. Така съвсем лесно, както става само насън, Дженифър Нарейди се пренесе на друго място и в друго време. Но това сънища ли бяха? И нищо повече? И защо се подреждаха в логическа последователност? Може би тя „отваряше канал“ за спомени от друго време, от епоха, с която по някакъв мистериозен начин беше свързана?
Права ли беше доктор Мейърс, когато спомена за генетичната памет? И в такъв случай всичките й видения ли бяха свързани с далечните й индиански предци?
Дженифър се намести по-удобно под памучните чаршафи и се опита да продължи съня си.
Ако беше така, ако всички тези сънища бяха една истинска история, тя би искала да знае. Започваше да мисли, че при сеансите в „залата за сънуване“ във Форт Мийд или може би по време на престоя й в Италия са проектирали в съзнанието й картини, които сега изплуваха в света на сънищата й. Чувстваше се мръсна, сякаш бяха осквернили най-интимната й същност. Но и заинтригувана. Искаше да разбере накъде я водеха виденията й. И така, с всеки сън, Дженифър попадаше на все по-далечни и екзотични места.
Например в Испания.
Никога не бе ходила там. Никога не се беше занимавала с историята на могъщата Хабсбургска династия — имперската фамилия, владяла тази страна, и никога не се беше интересувала от столицата й — Мадрид. И все пак пред очите й се появи съвсем ясно нещо като крепост, с балкони от черно ковано желязо и галерии, тънещи в полумрак. И този път Дженифър Нарейди разбра от коя епоха е и къде се намира тази сграда.
Следваха изненада след изненада.
ГЛАВА 53
Алкасар, Мадрид Септември 1630 г.
— Направихте силно впечатление на Негово величество, брат Алонсо.
— На това се надявах, отче.
— Кралят получава десетки мемориали по най-различни въпроси и по всяко време, но само вашият заслужи честта да бъде отпечатан в Кралската ни печатница.
Отец Алонсо де Бенавидес вървеше бавно, наслаждавайки се на картините на Тициан, Рубенс и Веласкес, които Филип IV бе наредил да окачат в Кулата на Франция. За разлика от строгите си предшественици, младият крал искаше да съживи мрачните коридори на Алкасар — кралския дворец на Хабсбургската династия, с великолепни творби на изкуството.
Отец Бенавидес бе придружаван от брат Бернардино де Сена, главен настоятел на Ордена на свети Франциск, дългогодишен приближен на монарха, към когото той не криеше симпатиите си.
Брат Бернардино беше мъж, обигран в дипломацията. Човек, на когото висшите представители на другите ордени завиждаха, защото не се радваха на подобно кралско благоразположение. А също така и единственият виновник за разпространилия се в кралския двор слух, че някакво чудо е дало тласък на покръстването, извършено от францисканците в Ню Мексико.
С една дума, той бе голям дворцов стратег.
— Аудиенцията с Негово величество ще се проведе по изключение в библиотеката — сподели брат Бернардино с отец Бенавидес, докато един иконом, облечен в черно, ги водеше.
— По изключение ли?
— Да. Обикновено това става в Кралския салон, но в някои случаи Негово величество обича да нарушава протокола.
— Това добър знак ли е?
— Отличен. Както ви казах, вашият ръкопис го впечатли и той иска да чуе от вас самия още подробности, свързани с експедицията ви. И най-вече всичко, което си спомняте по въпроса за Синята дама.
— Значи наистина е чел доклада ми…
— От първата до последната дума — усмихна се доволно настоятелят. — Затова, отче, ако успеем да го заинтригуваме, ще си осигурим контрола над бъдещата епархия в Санта Фе. Съдбата на ордена сега е във вашите ръце.
Икономът спря пред една обикновена дъбова врата. Обърна се кръгом към гостите и ги помоли да почакат. След туй надуто влезе в едно слабо осветено помещение и направи превзет поклон.
От прага се виждаше, че това е голяма зала, с балкони от ковано желязо в дъното. Част от пода бе покрита с червен килим, а в един от ъглите тъмнееше огромен меден глобус.
— Ваше Величество — каза високо икономът, — гостите ви са тук.
— Нека влязат.
Гласът прозвуча силно и строго. Брат Бернардино, свикнал с тези формалности, влезе пръв, водейки след себе си отец Бенавидес. Мисълта, че е в двореца, на няколко крачки от най-могъщия монарх на света, го накара леко да потръпне.
И наистина в дъното на този салон, пълен с книги и килими, беше кралят. Седнал в стол, тапициран с коприна и с въжени странични облегалки, той гледаше безмълвно влезлите. Зад него стоеше прав главният иконом. Щом ги видя, той съобщи високо имената на гостите:
— Ваше Величество, главният настоятел на Ордена на блажения отец свети Франциск, брат Бернардино де Сена, и последният отец пазител на владенията ви в Ню Мексико, брат Алонсо де Бенавидес, молят да ги приемете.
— Добре, добре.
Кралят го накара да млъкне с пренебрежителен жест.
Той изглеждаше добре: въпреки слабото си унило лице, наследено от дядо му — Филип II, бузите му бяха порозовели като на здрав човек. Носеха се слухове за крехкото му здраве. Сините му очи блестяха дори
