бе озовал на няколко метра от човек, способен да се билокира… като сестра Мария Хесус де Агреда.
— И откъде знаете, че не е разработена технология, способна да прехвърли това свойство на фотоните върху човека?
— Исусе Христе! Но кой?
Изблиците на „свети Лука“ забавляваха Техада.
— Може и да ви е странно, но не за пръв път виждам такива лъчи по снимки. Понякога, когато се предполага, че има намеса на свръхестествени същности, както при появленията на Девата в Меджугорие, Югославия, се получават подобни снимки.
— Така ли?
— Става дума за появата на някакъв вид енергия, невидима за човешкото око, около определени хора. Нещо подобно на ореола, който художниците рисуват на светците, само че в случая това е физично явление.
— Да не искате да кажете, че Девата…
— В никакъв случай. За да твърдим подобно нещо, трябва да разполагаме с уникални доказателства. Но откровено казано смятам, че жената, която не е излязла на снимката, може да е някоя „внедрена“, някой ангел, способен да изчезва от дадено място като фотон, и е използвала светкавицата на туриста, за да замаскира бягството си и да изчезне.
— Това са само предположения.
— Да, така е. Но нали знаете, че както в християнската, така и в други, по-древни традиции се говори за ангелите като за същества от плът и кръв, които често се въплъщават в по-висша материя и форма и наблюдават отвътре обществото ни, нещо като пета колона… Не разбирате ли? Също както фотоните представляват вълни и частици, така и ангелите са едновременно материални и нематериални.
— Изненадвате ме, братко.
— Освен това — добави Техада, размахвайки снимката от базиликата, — по неизвестна за нас причина фотоапаратите, които са по-чувствителни от човешкото око към различните видове светлина, не улавят онова, което ние виждаме с очите си, а нещо друго.
В този момент от разговора Балди беше убеден, че е попаднал на подходящия човек. Бе следвал знаците и те го бяха насочили правилно. Доверявайки се на Божието провидение, бенедиктинецът намести телените си очила и без да откъсва поглед от Техада, каза:
— Още не съм ви разказал втората част от това приключение, братко. Както ще разберете, не съм си направил труда да дойда чак от Рим само за да ви покажа една снимка, макар да сте голям специалист в тази област.
— Поласкан съм да го чуя, отец Балди. Целият съм слух.
— Преди тази снимка да бъде направена, „терористката“, или ангелът, няма значение, ми каза нещо. Нещо от рода да внимавам за знаците и да питам „втория“. Тогава разбрах, че трябва да говоря с вас, „втория евангелист“. Беше като просветление.
Гигантът го погледна смаяно.
— Вярно е, че ангелите се явяват и ни оставят знаци. Но какво общо има това с мен?
— Когато онази светкавица блесна, аз се мъчех да намеря отговор за изчезването на архивите на „свети Матей“. Такава бе задачата ми и повярвайте, не знаех какво да правя. Но „свети Йоан“, тоест Шидив, ме посъветва да следвам знаците или някакво чудо. И то дойде с тази снимка. Сега разбирате ли? Вие сте моето чудо! Вие знаете нещо, което трябва да ми кажете!
— Ами да опитаме! — възкликна с готовност свещеникът.
— Убеден съм, че това, което знаете, ще ми помогне да разбера къде е информацията, открадната от „свети Матей“. Такъв знак ми дадоха и затова съм тук. Разбирате ли?
— Тогава, отче, credo, quia absurdum est.
Латинската фраза „вярвам го, защото е абсурдно“ изразяваше много точно положението на Техада. Горкият титан се мъчеше да помогне, но не знаеше как точно. Такъв беше Божият промисъл.
— Кажете, братко Балди, каква информация е изчезнала след самоубийството на „свети Матей“?
— Трудно е да се каже точно.
— Може да опитате.
— Да, разбира се. Преди да почине, Луиджи Корсо се увлече по доста интересен въпрос: проучваше странната способност на една испанска монахиня от XVII век да прелита между Стария и Новия континент. Както изглежда, с „посещенията“ си в Америка тя си е спечелила прозвището Синята дама сред индианците на югоизток в Съединените щати.
Техада се вцепени.
— Синята дама! Сигурен ли сте?
— Да, разбира се. Защо?…
— Наистина е провидението, отче! — засмя се той. — Не е ли чудесно?
— Радвам се, че знаете нещо по въпроса.
— Че как няма да знам! — възкликна някак театрално гигантът пред смутения Балди. — Нали аз отговарям за обявяването й за светица!
Това, което Амадео Техада му разказа след туй, смая Балди. Въпреки големите чудеса, които й признават приживе, майка Агреда не била обявена за светица от Римската църква. Нещо се е случило. Нито един от папите, които започвали делото за святост, не доживял да я види канонизирана. Лъв XIII и Климент XIV сложили край на тези опити с по един „декрет за мълчание“. Към никоя друга монахиня Църквата не се е отнасяла така сурово. Но през 1987 година отец Техада успял да направи необходимото за отменяне на двата декрета и за започването на проучване за Синята дама. Без съмнение Амадео Техада беше човекът, който знаеше най-много за монахинята, билокирала се в Америка. И по волята на съдбата, отец Балди бе попаднал на него.
— Слушайте, отче — каза му Техада, удивен колкото венецианеца. — Преди няколко дни тук беше полицията и ме питаха за един ръкопис от XVII век, принадлежал на Филип IV. В него е описана за първи път цялата история за Синята дама.
Балди не можеше да повярва на ушите си.
— Както изглежда — продължи Техада, — в текста се разказва подробно как се е билокирала монахинята.
Шидив му бе говорил за този текст. Балди знаеше много добре, че някой го е откраднал от Мадрид, но не каза нищо.
— И защо полицията ще се интересува от този ръкопис? — запита той, без да си разкрива картите.
— Много просто: според мен е бил откраднат от Националната библиотека… — Техада се поколеба за секунда и погледна в календара пред себе си на масата. — …точно в деня на самоубийството на „свети Матей“!
— Много странно. А знаете ли какво още е имало в този ръкопис?
— Разбира се. Когато през 1630 година францисканците предположили, че жената, която се появявала в Ню Мексико, е може би монахиня от техния орден, а не Девата от Гуадалупе, те пратили в Агреда отеца, който бил пазител в Санта Фе. Наредили му да разпита и изобличи „заподозряната“. Цели две седмици й задавали въпроси, след което пазителят…
— Бенавидес ли?
— Точно така. Пазителят написал доклад, в който изложил заключенията си.
— Знаете ли какви са били те?
— Само отчасти. Изглежда, Бенавидес разбира, че монахинята успявала да се раздвои (или билокира, както предпочитате), когато слушала песнопения, от които изпадала в дълбок транс. Всъщност преди време говорих доста по този въпрос с помощника на „свети Матей“.
— Доктор Алберто. Познавам го.
— Същият.
— И какво ви каза той?
Балди задаваше въпросите си, опитвайки се да подреди пъзела. Щом Техада е говорил с ил доторе за Синята дама, защо той не му е казал за специалния интерес на Луиджи Корсо по този въпрос? И защо никой от тях, дори „свети Йоан“, не му спомена за съществуването на тази монахиня?
