къщата, не е прекарвала нощта на друго място, просто не е изпитвала такава необходимост. Същото не може да се каже за Диана. И къде е сега Диана, а?
— Несъмнено у Рьоне — отвърна Дьони.
— Мислиш ли? Всъщност, наистина е възможно. Рьоне е най-добрата приятелка на Диана — обясни Грюн на Дюлак. — Нейна колежка. И двете са разпоредителки в „Лорелай“. Към колко часа казваш, че излезе? Единайсет? Това съвпада горе-долу с края на прожекцията. Сигурно е отишла да вземе Рьоне от работа и двете са се прибрали заедно. Върви при Рьоне.
— Няма да й доставя това удоволствие — заяви Дьони. — Тя ще е много доволна, ако узнае, че сме се карали с Диана. Това момиче ме мрази.
— И това е твоя грешка. Ако се разбираше по-добре с приятелите на жена си…
— Не ми е жена — рече Дьони.
— Този юнак ме нервира — каза Грюн. — Да тръгваме. Ще ви придружа до Рьоне и се обзалагам, че ще намерим там Диана.
— Бога ми, възможно е — съгласи се инспекторът. — И ще се радвам заедно с вас.
Тръгнаха, като оставиха Дьони в компанията на неговия скъп Хегел. Вотан заведе Дюлак на първия етаж, слагайки пръст на устните си.
— Едвиж и Терез още спят — каза той. — Почакайте ме тук, докато се облека. Но може би искате едно кафе?
— Бога ми…
— Да се вмъкнем в кухнята, и аз ще изпия едно с вас.
Прозорците на кухнята бяха обърнати към Ил и гледката беше възхитителна. Вотан сложи да се топли вода, след това изчезна да се облича, докато Дюлак се настани на прозореца и потъна в съзерцание на панорамата. В нозете му — Ил. Вдясно площад Бениямин-Цикс със своите дървета и прочутата Къща на кожарите, която след час-два щеше да посрещне ежедневния си наплив от туристи; вляво — мостчето и по-далеч — мостът Сен Мартен и Механата на тъкачите. Времето обещаваше да е превъзходно, макар и ледено.
Възможно ли беше удавницата в Ил да не е Диана Паские? Тогава кой? Както беше казал Вецел, червенокосите не гъмжат в квартала. Някоя непозната, пришълка? А ако наистина беше Диана, какво трябваше да, се заключи? Че както е бързала към механата, за да се присъедини към своите, се е подхлъзнала в тъмното, паднала е във водата и се е удавила? Или пък… или пък съзнателно се е хвърлила в минута на отчаяние? Скарването й с Дьони? Човек не се самоубива заради едно скарване. Ясно беше, че под заспалия си вид младежът обичаше Диана и нейното бягство го натъжаваше. Ако инспекторът беше успял да почувствува привързаността на момъка, то Диана имаше по-големи основания да знае, че е обичана въпреки кавгите, които я отчуждаваха от него. Дюлак нямаше търпение да отиде при въпросната Рьоне, после да мине през полицейското управление, за да разбере дали са изследвали дъното на Ил и намерили изчезналия труп.
Потънал в мислите си, той смътно си даваше сметка, че Вотан, завърнал се преди миг, облечен като за излизане, му говореше за прясното кафе, за вкуса му, за аромата му, за качествата му, с една дума — дотягаше му, като го откъсваше от разсъжденията му.
— Да, да — рече инспекторът със сянка на раздразнение, — прясното кафе не е като вчерашното.
Гръмкият смях на Вотан Грюн окончателно го извади от размислите му и го върна към действителността.
— Какво има? Какво казах?
— Една дълбокомислена забележка, приятелю! Каквито ви се случва да правите.
И Грюн повтори остроумието на инспектора, а той, без да се сърди, се засмя сдържано.
Миг по-късно двамата седяха един срещу друг на голямата дъбова маса пред чаша вкусно кафе със сметана и филии с масло. Дюлак яде с апетит. Както сам беше отбелязал, прясното кафе не е като вчерашното.
Почти бяха свършили да закусват, когато вратата се отвори. Влезе младо момиче със средно дълги коси, облечено в джинси и пуловер, красиво, но малко мъжко, с енергични и точни жестове, които напомняха тези на Вотан. Дюлак познаваше вече Терез Грюн и острия й език. Затова не се изненада, когато я чу да разправя по негов адрес:
— Я гледай! Ченге за закуска4?
Но тъй като тази острота със съмнителен хумор предизвика у баща й само свиване на раменете, а от страна на инспектора едно любезно: „Добър ден, госпожице“, тя се отправи към печката и се зае да претопля кафето.
— В почивка ли, госпожице? — попита Дюлак.
— Да, може и така да се каже. А може да се каже също: без работа. Зависи от коя страна го гледате.
В Париж Терез организираше спектакли в кабарета и кафе-театри, които включваха песни, танци, стихове и атракции. Изпълнението беше суперестетично и софистицирано, по модата, т.е. оценяваше се високо, също както и нейният действителен талант, наследен от баща й. За разлика от своя брат Терез беше истинска Грюн.
— Трябва да ходя на пазар с Диана — добави тя, като се настаняваше до тях на масата с димяща чаша в ръце.
Вотан и инспекторът се спогледаха. Дюлак би предпочел да не тревожат девойката, тъй като още не бяха сигурни в нищо. Но Вотан го изпревари.
— Диана не е спала в къщи — каза той. — Не се знае къде е.
Терез прие новината спокойно.
— Вероятно при Рьоне. Нова кавга с Дьони?
— Страхувам се, че е така.
— Диана има ангелско търпение. Това магаре Дьони не си дава сметка за късмета си.
— Хайде! — отряза Вотан, който се страхуваше да не би накрая полицаят да се разсърди. — Време е да вървим.
Стана, последван от Дюлак.
— Да вървите къде? — попита Терез.
— Където имаме работа.
— Държавна тайна?
— Може и така да е. А ако Диана се върне, кажи й да ме чака у тях. Трябва да й говоря.
— Казвам ти, сигурно е у Рьоне.
Грюн не отговори. Полицаят се сбогува с девойката, която благоволи да му се усмихне — много красива усмивка, помисли си Дюлак, — и двамата мъже напуснаха апартамента.
Едва се озоваха на стълбището, и Грюн се обърна към спътника си:
— А сега, Дюлак, искам истината. Какво точно се опасявате, че се е случило с Диана, и коя е причината за вашето посещение?
Дюлак знаеше, че не може да се измъква повече. А и нищо не доказваше, че мъртвата от Ил е наистина Диана Паские. Затова, без да го молят повече, разказа събитията от тази нощ.
Вотан пребледня.
— Дай боже тези хора да са се излъгали — прошепна той. — Ще бъде ужасно за Дьони. Но… Казвате Вецел. Вецел е приятел, той е от моя кръжок и познава отлично Диана. Възможно ли е да се е подвел?
— Напомням ви, че беше нощ. Наистина светла, но все пак нощ. Освен това лицето — простете ми тази зловеща подробност, — лицето на мъртвата е било обърнато надолу. Още не можем да сме сигурни, че нещастието се е стоварило върху дома ви.
— Как, казвате, е била облечена?
— Според тези, които са я видели, с бяла блузка, пристегната в кръста, и дълга черна пола. Нещо не е в ред ли, Грюн?
— Това отговаря точно на описанието на Диана, ето кое не е в ред. Тя има много бели блузи и ризи, както и четири-пет дълги поли.
— Да, като стотици девойки в Страсбург. Не се измъчвайте, приятелю, и ме придружете до тази
