Престъплението в къщата на Грюн

прословута Рьоне. Там ще намерите Диана жива и здрава и ще разберете, че напразно сте се тревожили.

Вотан призна, че няма защо да се губят в предположения, и тъй като практичният му ум взе връх, поведе надолу по стълбите. Но при входа се спря.

— Трябва да взема пари от касата си — каза той. — Ще ме почакате ли за секунда?

Отговорът се подразбираше и Грюн хлътна в магазина, където се намираха и двамата преди час. Той го прекоси и отвори широката врата към ателието, снабдена със солидна ключалка.

Не бяха минали и десет секунди, когато инспекторът чу Вотан да надава вик, сетне да го зове задавено:

— Дюлак! Елате бързо!

Спусна се, предчувствувайки нещо сериозно, защото Грюн не беше човек, който ще се развълнува от незначителното. Светлината се процеждаше скъпернически през капаците на ателието, но все пак достатъчно, за да се различат подробностите.

В просторната стая цареше неописуем безпорядък. Касата беше пощадена, но скриновете, класьорите и чекмеджетата зееха, изпразнени от съдържанието си, което отрупваше пода. Ала имаше и нещо по- лошо.

Насред тази бъркотия лежеше проснато в цял ръст едно тяло, едно бездиханно тяло, което Дюлак идентифицира веднага.

Диана Паские.

4

— Но това е невероятно! — възкликна инспектор Холц. — Откриват някакъв труп, после той изчезва, после пак го откриват! Остава сега да изчезне наново!

— Този път е малко вероятно — отвърна невъзмутимо Дюлак.

Намираха се в кабинета на началника на полицейското управление. Чакаха резултатите от аутопсията и засега се губеха в догадки.

— Тогава вечният въпрос: убийство, самоубийство или нещастен случай? — заяви Холц.

— До това невероятно изчезване и повторно появяване на трупа убийството изглеждаше изключено — отбеляза Дюлак.

— Докато сега е почти сигурно.

— Не бих отишъл толкова далеч в твърденията си. Това, че някой е извадил тялото от Ил и го е занесъл в ателието на Грюн, е несъмнено и установява намесата на някаква тайнствена личност. Но дали тази личност е извършила убийството?

— Но ако не е извършила убийството, тогава защо е преместила тялото?

— Същият въпрос може да се постави и ако е извършила убийството. Защо, след като самоубийството и нещастният случай изглеждаха толкова вероятни, защо да привлича по този начин вниманието ни?

— Но, повтарям, ако не е убийство, защо е било необходимо да се премества тялото?

— Може би, за да се отклони вниманието от другата, по-важна страна на аферата.

— А именно?

— Кражбата.

— Кражбата! Но какво толкова са откраднали! Няколко вехти книги…

— Холц, вие сте невежа. Тези вехти книги, както казвате, струват хиляди франкове. А една от тях, инкунабула от XV век, сигурно надхвърля милион.

— На кого ли пък крадецът може да препродаде подобни предмети?

— Тук засегнахте важен момент. Все пак има колекционери. От друга страна, изчезнали са и значително количество листове злато.

— А!

— Да. Това вече ви изглежда логично. Можете да разберете, когато крадат злато. Но не и книги. Вие сте невежа, Холц.

— Вече ми направихте честта да ми го кажете.

— Хайде, не се сърдете. Ако съм ви избрал да ми помагате в това разследване, то е, защото ценя качествата ви. А другото беше само за да ви подразня. И така, голямата част от листовете злато са се намирали в касата. И още са си там, касата не е била разбита. Сякаш дори не са се и опитали да я насилят. Това открива простори пред нас.

— Искате да кажете, че кражбата не е била извършена от професионалисти?

— Или че не е била подготвена отдавна. Иначе касата щеше да бъде разбита или поне щеше да има драскотини по нея. От друга страна, дори не са опитали да насилят междинната врата към магазина. Нищо не е откраднато от него. Аматьорска работа.

— Защо Вотан Грюн не е прибрал в касата всичките листове злато и най-скъпите си книги?

— Поставих му този въпрос. Касата е твърде тясна, а книгите прекалено много. Инкунабулата не можела да се побере. Колкото до листовете злато, в четвъртък вечер Грюн организира сбирки, които нарича свой кръжок. Приятели го помолили да видят и пипнат някои от листовете злато, използвани за позлатяване. Знаете, че и най-благоразумният човек губи и ума, и дума, щом види частица от този проклет метал. Освен това златото на листове е необикновена рядкост, която възбудила любопитството на тези хора. Към двадесет и два и тридесет, когато всички си тръгнали, едни, за да се приберат в къщи, други, за да отидат в Механата на тъкачите, Грюн нямал време да прибере листовете в касата.

— Груба небрежност.

— Така е. И той си го признава.

— Последен ли е напуснал ателието и магазина?

— Не. Съпругата му Едвиж и дъщеря му Терез останали да подредят и почистят. Те се присъединили към останалите в механата към единадесет часа.

— А защо не са прибрали листовете в касата?

— Не знаели комбинацията. Впрочем вратите са здрави и доколкото Грюн си спомня, никога не са се оплаквали от кражба в ателието. Затова всички били спокойни.

— Точно вратите ме интересуват. Откъде са влезли крадците! Чрез взлом?

— Не. И това е най-смущаващото. Изглежда крадецът или крадците са влезли от алеята, която обточва Ил.

— Значи, през прозорците?

— Ами да, това е единственото обяснение. Прозорците са без решетки и капаците не са съвсем нови. Според мен след снощната разпивка Терез и Едвиж са оставили открехнати прозорците, за да се проветри. Разбира се, капаците са били затворени. Но сигурно е било лесно да се отворят отвън. Хитрината ви е известна: вмъквате острие на нож между двете крила и хоп! — избивате лоста.

— А после как се затварят?

— По същия начин, но в обратен ред. До последния момент прикрепяте лоста с острието. Затваряте капаците и освобождавате лоста, който от само себе си пада в гнездото.

— Значи, по този път са вкарали и трупа?

— Несъмнено. Припомнете си свидетелствата на очевидците: видели тялото във водата между къщата на Грюн и сляпата уличка Дантел. Да допуснем, че тук има някакво съвпадение, някаква невероятна случайност: крадците пристигат и точно да се вмъкнат в къщата, забелязват тялото. Осенява ги идеята да извлекат от водата трупа и да го захвърлят в ателието. По този начин кражбата ще бъде свързана с трупа и подозренията ни отклонени към него.

— Струва ми се малко самоцелно.

— Да, ако сребролюбието е подбудата за кражбата. Но не и в другия случай.

— Но каква друга може да бъде подбудата, ако не сребролюбие? — попита Холц.

— Отмъщение?

— Отмъщение?

— Да, отмъщение срещу фамилията Грюн. А сребролюбието ще бъде в добавка.

— Ако тази хипотеза е правилна — възрази Холц, — това би означавало, че кражбата е извършена,