напреднали от нас, изисква няколко поколения, докато бъде правилно осмислен. Този факт бе нанесъл съкрушителен удар над досегашната самооценка на човека. Блюдото ни вече е достатъчно претрупано. След няколко десетилетия ще се разберат по-добре принципите, залегнали в основата на Машината. Ще разберем къде сме допуснали грешка и тогава ще се смеем какво тривиално недоразумение е попречило тя да се задейства при първия опит, в края на 1999 година.
Някои религиозни коментатори твърдяха, че провалът на Машината е наказание заради греха на гордостта, заради човешката арогантност. Ранкин заяви в национално обръщение по телевизията, че Посланието всъщност е дошло от ад, наречен Вега, и че резултатът от него е в пълна съгласие със собствените му възгледи по въпроса. Посланието и Машината, заяви той, представлявали последно въплъщение на Вавилонската кула. Хората глупаво и трагично са се домогвали да се доберат до Трона Господен. Имало е един град преди хиляди години, град на разврат и сквернословие, наречен Вавилон, който Бог унищожил. В наше време имало също такъв град, със същото име. Посветените на Словото Божие изпълнили и по отношение на него волята Му. Посланието и Машината предлагали друго порочно оскърбление към праведните и боящите се от Бога. Но и тук демоничните рвения били спрени — в Уайоминг с боговдъхновената катастрофа, в безбожна Русия с провала на комунистическите учени пред Божията благодат.
Но въпреки тези явни предупреждения за волята Божия, продължи Ранкин, хората за трети път се опитали да построят Машината. Бог ги оставил. А след това лекичко, скрито, попречил Машината да се задейства, отклонил демоничния стремеж, с което още веднъж се проявила грижата Му и любовта Му към непослушните и грешни — да го кажем направо, недостойни — негови земни чада. Вече било време да се поучим от уроците на нашата греховност и мерзост и преди настъпващото начало на новото Хилядолетие, истинското Хилядолетие, което ще започне на първи януари 2001 година, да препосветим нашата планета и себе си на Господа.
Машините трябвало да бъдат унищожени. До последната, до най-малката им частичка. Претенцията на земните хора да застанат от дясната страна на Бога със строителство на машини, вместо с очищение на душите си, трябвало да бъде осъдена и изтръгната из корен, преди да е станало твърде късно.
В малкия си апартамент Ели изслуша словото на Ранкин до края, изключи телевизора и поднови програмирането си.
Единственото място, до което й бе позволено да се обажда, беше до Джейнсвил, Уисконсин. Всички входни обаждания, с изключение на тези от Джейнсвил, се прекъсваха. След като се извиняваха учтиво на търсещите я. Писмата от дер Хеер, Валириън и от състудентката й от университета, Беки Елънбогън, остави неразпечатани. Имаше много писма, доставени експресно по пощата и след това донесени с куриер от Южна Каролина, от Палмър Джос. Ели беше много по-изкусена да прочете тях, но не го направи. Написа му кратка бележка, която гласеше: „Скъпи Палмър, все още не. Ели.“ Пусна я без обратен адрес. Нямаше как да разбере дали ще я получи.
Един телевизионен репортаж за нея, направен без съгласието й, я представяше като много по- затворена от Нийл Армстронг или от Грета Гарбо. Тя прие всичко това усмихнато и с равнодушие. Тъй или иначе, беше достатъчно заета. Всъщност работеше почти денонощно.
Ограниченията във връзките й с външния свят не се простираха върху научната й комуникация и по една открита телевизионна мрежа тя организира с Виджи дългосрочна изследователска програма. Сред обектите, които трябваше да се изследват, бяха околността на Стрелец А в центъра на галактиката, както и мощният извънгалактически радиоизточник, Лебед А. Телескопите на „Аргус“ се включваха като част от фазова поредица, свързана със съветските телескопи в Самарканд. Обединена, американо-съветската система действаше като единен радиотелескоп с размерите на Земята. Действайки на дължина на вълната от няколко сантиметра, те можеха да различат сигнали на радиоизлъчване с размери на слънчева система от центъра на галактиката.
Ели се притесняваше, че това няма да е достатъчно, че двете кръжащи една около друга в орбита черни дупки са значително по-малки. Това, от което действително имаха нужда, смяташе тя, бе радиотелескоп, изпратен на космически съд от другата страна на Слънцето, работещ в тандем с телескопите на Земята. Така хората щяха да създадат телескоп с размерите на земната орбита. С него, пресметна Ели, щяха да могат да засекат нещо с размерите на Земята в центъра на Галактиката. Или може би с размерите на Станцията.
Повечето й време минаваше в писане, в модифициране на съществуващи програми за „Крей 21“ и във възможно най-подробно описание на премълчаните събития в продължение на двадесетте минути земно време след активирането на Машината. Някъде по средата тя се усети, че всъщност пише „самиздат“. Технологията на пишещата машинка и листите индиго. Заключи оригинала и две копия в сейфа си — до пожълтялото копие на съдебното решение срещу Хадън, — а третото копие скри зад един хлабав капак, който покриваше електронното оборудване на телескоп 49. След което изгори листовете индиго. Димът беше черен и лютив. След шест седмици беше приключила с препрограмирането и тъкмо когато отново се сети за Палмър Джос, той се появи пред портала на комплекса „Аргус“.
Пътят му бе разчистен след няколко телефонни обаждания до специалния съветник на президента, с когото той бездруго се познаваше от години. Дори тук, в Юга, където цареше небрежна мода, Палмър се появи безукорен, както винаги, в сако, бяла риза и вратовръзка. Ели му връчи палмовия лист, благодари му за златното украшение и въпреки предупрежденията на Киц да не споделя налудничавия си опит с никого, му разказа всичко.
Приложиха практиката на съветските й колеги, които всеки път, щом се наложеше да обсъдят нещо, което е политически неортодоксално, се разхождаха по градинските алеи. От време на време той поспираше и някой външен наблюдател би решил, че се надвесва над нея. Всеки път тя го хващаше подръка и го повеждаше отново.
Слушаше я със симпатия, интелигентно и много добронамерено — особено за човек, помисли си Ели, чието религиозно учение би се разклатило в основите си от нейния разказ… стига изобщо да вярваше в него. След цялата му съпротива по време на първото засичане на Посланието, тя най-после можеше да му покаже „Аргус“. Държеше се приятелски и Ели се почувства щастлива, че е с него. Направо съжали, че беше толкова заета, когато се видяха за последен път във Вашингтон.
Съвсем случайно двамата се изкачиха по тясната метална стълба, водеща към основата на телескоп 49. Гледката на 130-те телескопа, повечето от които се придвижваха по самостоятелна програма върху железопътните релси, не приличаше на нищо друго на Земята. В електронния отсек Ели издърпа капака и измъкна дебелия пакет, адресиран до Джос. Той го пъхна във вътрешния си джоб и сакото му видимо се изду.
— Доста време отнема, e, дори с компютър от класа на „Крей“, да се изчисли „пи“ с точност от порядъка на десет на двайсета степен. А и не знаем дали това, което търсим, е в „пи“. Те сякаш казаха, че не е. Може да е в „е“. Може да е в една от групите трансцендентни числа, за които са говорили с Виджи. Може да е в някое съвсем различно число. Тъй че подобен простодушен и груб подход — просто да се изчисляват вечно няколко трансцендентни числа, взети напосоки — може да се окаже пълно губене на време. Но тук, в „Аргус“, разполагаме с доста сложни дешифриращи алгоритми, предназначени да засичат шаблони в сигнал, предназначени да измъкнат и покажат всичко, което не прилича на случайно. Така че пренаписах програмите…
От изражението му си даде сметка, че не се изразява понятно. Отклони се малко от монолога си.
— Нямам предвид да пресмята цифрите в едно число като „пи“, да ги разпечатва и да ги поднася за оглед. За такова нещо няма време. Вместо това програмата тича през цифрите в пи и се спира да поразмисли, само когато се появи някаква аномална последователност от нули и единици. Разбираш ли какво имам предвид? Нещо, което да не изглежда случайно. В порядъка на случайността, разбира се, ще има нули и единици. Десет процента от цифрите ще бъдат нули и други десет — единици. Средно. През колкото повече цифри преминава, толкова повече последователности от чисти нули и единици ще се срещат случайно. Програмата знае какво се очаква статистически и обръща внимание само на неочаквано дълга последователност от нули и единици. При това не търси само в десетичната система.
— Не разбирам. Нали ако прегледаш достатъчно дълга поредица от числа, ще видиш какъвто си искаш шаблон, който е предмет на чиста случайност?
— Така е. Но може да се изчисли вероятността. Ако се натъкна на много сложно съобщение прекалено
