Гьобелс. Германия капитулира на 8 май. Идва ред на Япония. На 6 и 9 август 1945 г. САЩ демонстрират, че светът е навлязъл в нова ера — на атомните бомби.
Жертви са Хирошима и Нагасаки. Съветският съюз обявява на 8 август война на Япония и разгромява в Китай елитната японска Квантунска армия. На 2 септември 1945 г. Япония капитулира с акт, подписан на борда на крайцера „Мисури“. В историята на човечеството се затваря и последната страница на шестгодишната драма, наречена Втора световна война.
ОБЩЕСТВАТА
1918–1945
В навечерието на Втората световна война политическата карта на страните от петте континента предлага следните цветове: преобладава жълтият цвят — на колониалните и зависимите страни (89 млн. км2 територия и 1,5 млрд. население); след това изпъква синият — на страните с парламентарна система; следват цветовете на диктатурите — виолетовият на авторитарните, червеният на комунистическата тоталитарна система, кафявият на нацистка Германия и черният на фашистки Италия.
В класирането на страните не по площ и население, а по национално богатство водят убедително САЩ с 1542 долара на човек в 1938 г., следвани от Великобритания с 1367, Дания с 1243 и Германия с 1229 долара (по цени от 1965 г.). При показател темпове на увеличаването на националното богатство в сравнение с 1913 г. отлично е постижението на Япония — 245,7 %, но на всеки японец в 1938 г. се падат само по 730 долара.
За 20 години след Първата световна война промишленото производство почти се удвоява. Науката вече играе решаваща роля в индустриалните постижения с нова организация на производството и с най- ефикасно използване на материалите, машините и хората. Вложените в науката средства се връщат с богата лихва и държавите и компаниите, които първи приложат някое откритие, печелят ръководни позиции в съответния клон на промишлеността.
Най-великите открития с огромни последици за развитието на цялото общество се извършват в областта на фундаменталните науки — физика, химия, биология и математика. Цяла редица учени проникват все по- дълбоко в тайните на Вселената и променят класическите представи за пространство, време и маса, за разкриване на строежа на атома, създават квантовата механика и получават Нобелови награди: по физика Алберт Айнщайн, Макс Планк, Нилс Бор, Вернер Хайзенберг, Пол Дирак, Енрико Ферми и по химия — съпрузите Фредерик и Ирен Жолио-Кюри.
Американският биолог Томас Морган създава в 1921 г. хромозомната теория за наследствеността и е награден с Нобелова награда в 1933 година. В 1922 г. в борбата със захарната болест на помощ идва инсулиновата инжекция. С откриването през 1928 г. от англичанина Александър Флеминг на пеницилина и с промишленото му производство по време на Втората световна война се поставя началото на нов етап в борбата с болестите. Откривателят получава Нобеловата награда за 1945 година. Друг голям успех в тази борба е създаването през 1932 г. на сулфамида. В 1940 г. в САЩ започва работа първият електронен микроскоп и употребата му води до нова верижна реакция от успехи във всички области на природните науки. С отлични постижения могат да се похвалят учените-химици — в синтезирането на лекарства, витамини, изкуствени материали, бои и всевъзможни производства, без които не може да си представим живота на съвременния човек. В 1932 г. със синтезирането на полиамид се поставя основата за производството от 1936 г. на найлон и на влакна с якост на стомана. В селското стопанство се увеличават добивите чрез използването на торове и на нови препарати за растителна защита и особено на ДДТ за борба с паразитите (след масовото му приложение се откри опасното за здравето натрупване в организмите на хора и животни и беше забранена употребата му).
Неспирен е прогресът на производството на машини, апарати, транспортни средства. В 1936 г. в Германия се появява „Фолксваген“ — известната „народна кола“ костенурка, която завоюва петте континента. Високите скорости изискват и нови пътища и планетата се прорязва от магистрали, а милиони автомобили все по-силно замърсяват природата. Резултатът е катастрофален и в друга посока — в САЩ в 1938 г. по пътищата загиват от катастрофи 32 хил. души.
По суша, море и въздух скоростите стават главозамайващи. През 1929 г. дирижабълът „Граф Цепелин“ обикаля света за 20 дни, а през 1932 г. и жена пресича Атлантика със самолет. През 1936 г. супермодерният параход „Куин Мери“ печели „Синята лента“ — наградата за най-бързо пресичане на Атлантическия океан с постижение от 3 дни, 23,57 часа. В 1939 г. е създаден първият хеликоптер.
Още едно велико откритие, което променя живота на човека, е направено и материализирано бързо в САЩ — телевизията започва излъчването на програми от 1928 г. Немият филм преминава в историята. Говорещият филм събира през 1929 г. в киносалоните на САЩ всяка седмица 115 млн. зрители и киноиндустрията се превръща в ново могъщо средство за развлечение и за въздействие върху масите. Със същата цел гонят печалбата и все по-разнообразни списания и вестници. От 1932 г. САЩ дават на човечеството и дъвката.
Нови позиции завоюва и спортът. От 1924 г. Шамони (френските Алпи) е домакин на първите зимни олимпийски игри (алпийските дисциплини са включени в игрите чак през 1948 г.). Започва ерата на скандинавците. Соня Хени (Норвегия) печели от 1928 г. в три олимпиади златни медали във фигурното пързаляне. Между победителите в летните олимпийски игри блестят особено ярко две имена. Финландецът Пааво Нурми печели от 1920 до 1928 г. 6 златни медала в бяганията от 1500 до 10 000 метра. На игрите в Берлин през 1936 г. феноменално надареният лекоатлет Джеси Оуенс, американски негър, печелейки 4 златни медала, удря плесница върху националсоциалистическите расови бълнувания. Рекордите на Оуенс остават за дълги години на прицел от лекоатлетите по света, преди да бъдат счупени след Втората световна война.
В плуването удивителни са постиженията на друг американец — Джони Вайсмюлер, който играе успешно ролята на Тарзан във филми, прожектирани в целия свят.
Цар футбол привлича нови милиони почитатели. През 1934 и 1938 г. световната титла е завоювана от италианците.
Множи редиците си една мирна армия — шахматната. В нея през този период с царската корона на световни шампиони са кубинецът Капабланка и лишилият го от титлата руски емигрант Алехин.
Мирният живот на обществата от света на демокрацията или движещи се към нея е брутално прекъснат от безумните амбиции на тоталитарните държави за световно господство.
Информация за текста
© 1992 Милен Семков
Сканиране, разпознаване и редакция: MesserSchmidt, 2007
Публикация:
Милен Семков
Записки по съвременна история 1918–1945
СОФИЯ 1992
ОДОБРЕНО ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА С ПРОТОКОЛ № 1 ОТ 17 ЮЛИ 1992 Г. И ОТГОВАРЯ НА ИЗИСКВАНИЯТА НА УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ЗА IX КЛАС.
© Милен Семков, 1992
с/о Jusautor, Sofia
ISBN 954–8223–02–3
Редактор Е. Михайлов
Художник Кр. Андреев
Технически редактор Д. Матеев
Коректор Ст. Рачова
