разсъждава и Хитлер и в Германия на принудителна работа при робски условия са откарани 4 260 000 съветски граждани.
Промяната в германо-съветските отношения е промяна и в поведението на комунистическите партии в Европа. ФКП, ръководителите на която се опитват да получат от Гестапо разрешение за легална дейност и за издаване на в. „Юманите“, започва да търси контакти с други групи от Съпротивата — социалисти, радикали или просто патриоти, откликнали на призива на генерал Дьо Гол. Във френските колонии в Африка режимът на Петен не е на особена почит — те започват да преминават на страната на „Сражаваща се Франция“. В Югославия партизанското движение се развива под силното влияние на комунистите начело с Тито. В Италия комунисти, социалдемократи и християндемократи се подготвят за борба с режима на Мусолини в очакване на англо-американски десант. Още едно внезапно нападение през 1941 г. предопределя краха на агресивната коалиция във войната. На 7 декември японски самолети бомбардират военноморската база в Пърл Харбър (Хавайските острови) и потопяват или тежко повреждат половината от военноморския флот на САЩ.
След подобен бандитски акт е напълно очаквано САЩ да обявят война на Япония. Япония обявява война и на Великобритания, и на нейните доминиони. На 11 декември Германия и Италия също обявяват война на САЩ. Япония се е подготвила за мълниеносна война в Тихия океан и я печели след нови въздушни нападения. Хонконг и Сингапур са завзети, последвани от Филипините, Индонезия и Бирма. Япония създава своята „Велика Азия“ и японския „нов ред“. Австралия обаче е спасена от американците в битката през 1942 г. в Коралово море, където е потопена основната част от японския военен флот. Антифашистката коалиция посреща 1942 г. с един успех, който се отразява върху целия ход на следвоенната история. На 1 януари във Вашингтон 26 държави подписват „Декларация на Обединените нации“ за сътрудничество в името на победата и със задължението нито една държава да не сключва сепаративен мир с някоя от държавите от агресивната коалиция. Между подписалите са Съветският съюз, САЩ, Великобритания, Китай, Канада, Австралия, Индия, латиноамерикански държави и правителствата в изгнание (в Лондон) на Чехословакия, Полша, Норвегия, Холандия, Люксембург, Гърция и Югославия. Официално идеята за бъдеща Организация на обединените нации е издигната на съвещанието на министрите на външните работи на САЩ, Великобритания и Съветския съюз през 1943 г. в Москва.
Обрат във войната. Неуспели на Източния фронт през 1941 г. с блицкрига, германците хвърлят през 1942 г. всички свои възможни сили за победа над Съветския съюз. Общо германската армия разполага с 6 200 000 души срещу 5 500 000 души в Червената армия. Настъплението име успешно. През май по пряка вина на Сталин в германски „котел“ попадат при Харков 240 хил. души. През септември германските войски са в Кавказ, и при Сталинград. Битката за Сталинград се превръща в най-голямата битка дотогава във войната. Съветските войски воюват все по-добре. Сталинград се превръща в символ на упорита отбрана. На 23 ноември след пробиви по фланговете армията от 330 хил. души на генерал фон Паулус е обкръжена. Хитлер забранява на генерала да отстъпи и с бой да се измъкне от съветския „чувал“. Фюрерът е обещал на своя народ превземането на града с това проклето име. Генерал Паулус отхвърля съветското предложение за капитулация и в жестока зимна битка в нови люти студове все пак на 2 февруари 1943 г. той капитулира, но от армията му оцеляват само 90 хил. души, от които след съветския плен оживяват само 5 хиляди. Германия е в траур, а световната антифашистка коалиция празнува началото на края на Хитлерова Германия.
В Северна Африка германо-италианските войски са разбити през октомври 1942 г. при Ел Аламейн и отхвърлени на 1200 км на запад от Египет. През ноември започва англо-американското дебаркиране в Мароко и Алжир — сигнал за Хитлер да окупира цяла Франция. През май войната в Северна Африка приключва с голяма англо-американска победа и капитулация в Тунис на 250-хилядна итало-германска армия.
Чърчил и Рузвелт е трябвало да се произнесат за мястото на бъдещите бойни действия и да решат съдбата на Европа. През януари в Мароко — в Касабланка, Чърчил настоява да се атакува през Балканите, а Рузвелт — да се открие вторият фронт във Франция, както това е искал Сталин, за да бъдат англо- американците по-далече от Централна Европа и Червената армия да има възможност да завладее Източна Европа. Постигнат е компромис войските им да дебаркират в Сицилия и оттам — в континетална Италия.
През лятото на 1943 г. германските войски предприемат последната си голяма офанзива на Източния фронт. Червената армия обаче е екипирана вече по-добре. От съюзниците са получени 5600 самолета, 5600 танка, 130 хил. картечници и най-различни военни материали по северния морски път (въпреки тежките загуби от германски подводници и самолети англо-американските параходи достигат все по-често до Мурманск) и през Персийския залив (още през лятото на 1941 г. англо-съветските войски влизат в Иран и неутрализират прогермански настроения шах).
На 5 юли l943 г. германски войски атакуват Курската дъга с цел да натикат съветските войски в „котел“. Те вкарват в боя 70 % от танковете и 65 % от самолетите, които са били в момента на съветско-германския фронт. Въпреки това съсредоточаване Червената армия има числено превъзходство и превъзходство в танкове и самолети. Общо в битката от двете страни участват 4 млн. души, 6 хил. танка и 4500 самолета. Германците са отхвърлени и започва първото лятно настъпление на Червената армия. Германия губи 1 400 000 души и бойна техника в количество, което вече е невъзможно да бъде възстановено. Англо- американските доставки за Съветския съюз продължават. Общо от 1941 г. до края на войната са получени 18 700 самолета, 10 800 танка, 9600 оръдия, 401 хил. автомобила, 1860 локомотива и т. н. — общо 12 % от цялото въоръжение, използвано от Съветския съюз за войната срещу Германия.
По време на битката при Курската дъга се решава съдбата на фашистка Италия. На 10 юли англо- американските войски дебаркират в Сицилия, а на 25 юли Големият фашистки съвет сваля Мусолини и по заповед на краля дучето е арестуван. С „дворцовия преврат“ фашистите бързат да спасят собствените си кожи, но за фашизма в Италия е ударил дванадесетият час. Битката за Италия продължава чак до края на април 1945 година. Съюзническото настъпление в „ботуша“ е спряно от германски войски. Мусолини е освободен и в Северна Италия с германски щикове създава нова фашистка държава.
За първи път тримата големи — Рузвелт, Чърчил и Сталин, се срещат през ноември-декември 1943 г. в Техеран и решават вторият фронт да бъде открит с десант в Северна Франция. През 1944 г. настъплението на съюзниците по всички фронтове на Втората световна война продължава. От Съветския съюз са изгонени и последните германски части. Сателитите на Германия отпадат от Тройния пакт един след друг. На 6 юни 1944 г. с десант в Нормандия започва ударът срещу Германия от запад. Англо-американските войски пропускат в Париж първа да влезе танкова дивизия от армията на генерал Дьо Гол.
Въпреки тоталната мобилизация в Германия и ожесточената съпротива на германските армии краят на войната наближава. Скоро целият свят ще научи подробности за престъпленията на нацистите срещу народите от Европа — само в концентрационните лагери са умъртвени умишлено в газови камери и изгорени в крематориуми или умират поради робски условия на труд и живот 9 млн. души. От тях над 5 млн. са евреи. „Новият ред“ на Германия е нов начин за масови убийства — с помощта на науката. Фашисткият тоталитаризъм си отива, прокълнат и от собствения си народ. На 20 юли 1944 г. в Германия шансът спасява Хитлер от адската машина. Заговорът на аристократите и генералите пропада. Смъртта продължава да коси Европа до май, а в Далечния изток — до септември 1945 година.
На 9 октомври 1944 г. в Москва Чърчил подава на Сталин парче хартия с предложение как да си поделят страните в Европа: Румъния — 90 % за Русия и 10 % „за другите“; Гърция 90 % за Великобритания и съюзниците й, 10 % за Русия; Югославия и Унгария — по 50 %; България — 75 % за Русин, 25 % „за другите“. Сталин няма нищо против предложението, но си има своите твърди намерения — където е стъпил червен ботуш, червен ще бъде и режимът!
През февруари 1945 г. тримата големи се събират за последен път заедно (Рузвелт умира през април) в Ялта, в двореца на руските императори в Ливадия и решават съдбата на Европа. Рузвелт поддържа общо взето съветските искания за наказанието на Германия и Япония при подялбата на сфери на влияние в Европа и Далечния изток, защото държи на участие на Съветския съюз във войната срещу Япония след капитулацията на Германия. Решено е и свикването на учредителна конференция на Организацията на обединените нации в Сан Франциско. През 1945 г. Червената армия разгромява и последните боеспособни германски армии. Гигантската битка за Берлин завършва на 1 май. На 28 април италианските партизани разстрелват Мусолини. В бункера под райхсканцеларията в Берлин на 30 април се самоубиват Хитлер и
