пакта Сталин вдига тост: „Аз зная колко силно германската нация обича своя фюрер и затова ми се иска да пия за негово здраве.“ На раздяла с Рибентроп Сталин му дава честната си дума, че Съветският съюз никога няма да предаде своя партньор.
Осигурил си съучастието на Съветския съюз, Хитлер дава заповед на своите армии да започнат изпълнението на плана „Вайс“ („Белият“ план) — нападението срещу Полша.
ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
1939–1941
На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша, без да й обяви война. Планът й, подписан още на 11 април 1939 г., е да „унищожи полската армия“. Под знамената в пълна бойна готовност са 1 500 000 души. За заблуда на германския народ е подготовена провокация. Преоблечени в полски военни униформи есесовци „завземат“ германската радиостанция в Глайвиц и прочитат на полски език текст, че е дошло време за война на Полша срещу Германия. За доказателство са убити няколко поляци, взети от германски затвори. „Полското нападение“ преляло чашата на „германското търпение“ и Хитлер дал заповед на готовите за бойни действия армии да атакуват. Полските армии, без танкови дивизии и противотанкови оръдия, буквално са пометени с удари по фланговете и с тактиката на решително превъзходство в участъка на пробива. За една седмица германските войски са до Варшава. В началото на октомври и последните полски войници прекратяват съпротивата. „На Западния фронт нищо ново“ — с този роман Ерих Мария Ремарк става в 1929 г. световна знаменитост. „На Западния фронт нещо ново“ — някой писател би могъл да напише през 1940 г. нов роман. „Новото нещо“ на френски език го наричат „странната“ или „смешноватата“ война, а на немски език — „комичната война“. На 1 септември 1939 г. правителството на Великобритания и последвалото го правителство на Франция връчват на правителството на Германия ноти с предупреждение да прекрати военните действия срещу Полша и да изтегли войските си на германо-полската граница. Ако искането не бъдело изпълнено, те щели да обявят война на Германия. На 3 септември започва и официално Втората световна война. Доминионите на Великобритания също обявяват война на Германия. На запад обаче войната се води с ожесточение само във вестниците. Зад линията „Зигфрид“ през септември германските дивизии не са в състояние да отбият сериозна френска атака. Въпреки обещанията на френските военни, давани на поляците за незабавни бойни действия, над окопите летят снаряди и куршуми само колкото да се прострелва оръжието. Френските войници по цял ден играят на карти и пият вино. Много по-активна е радиопропагандата с мощни високоговорители. Зад линията „Мажино“ 100 френски дивизии превъзхождат многократно германските войски в хора, оръдия, танкове и самолети, но французите очакват пристигането на английски войски и развитието на войната на изток.
На изток има наистина нещо ново. Подозренията на западните дипломати и военни, че на 23 август в Москва не е сключен обикновен пакт за ненападение, а пакт за нападение срещу Полша, се потвърждават. На 17 септември Съветският съюз напада Полша. На 3 септември Рибентроп изпраща телеграма до Москва, с която съветското правителство се известява, че Полша ще бъде разгромена за няколко седмици и че германските войски, преследвайки полските, ще бъдат принудени да навлязат и в райони, определени на 23 август със секретния протокол като „руска сфера на влияние“. Поради това на Съветския съюз се предлага да започне с армията си бойни действия и да заеме тези територии. На 9 септември Молотов изпраща поздравителна телеграма до германското правителство по случай влизането на германските войски във Варшава, въпреки че столицата капитулира чак на 27 септември. Същия ден Молотов съобщава, че бойните действия ще започнат в близките дни. Германските успехи обаче са надминали очакванията на съветските военни специалисти — Червената армия е разчитала на няколко седмици за подготовка на нападението, макар че вече били мобилизирани 3 млн. души.
На 16 септември Молотов съобщава на германския посланик в Москва граф Шуленбург мотивите, с които на съветските народи ще се обясни нападението над Полша. През нощта на 16 срещу 17 септември Сталин приема Шуленбург и му чете нотата, която ще бъде връчена на полското правителство за оправдаване на съветското нападение. Шуленбург телеграфира на Рибентроп: „Прочетеният ми проект съдържаше три неприемливи за нас пункта. В отговор на моите възражения Сталин с пределна готовност измени текста така, че сега нотата напълно ни удовлетворява.“
На 17 септември Червената армия започва бойни действия въпреки полско-съветския пакт за ненападение. Срещите с германските войски се превръщат в пиршества и снимки за спомен от победата. С малки изключения „линията Кързън“ е границата, по която Германия и Съветският съюз си поделят Полша. От картата на Европа продължават да изчезват държави. Окончателната подялба е извършена пак в Москва, този път на 28 септември. Сега Рибентроп и Молотов подписват „Германо-съветски договор за дружба и границата между СССР и Германия“. На картата за подялба на Полша (за Съветския съюз остава територия от 196 хил. км2) поставят подписите си Рибентроп и Сталин. Във въведението на договора се твърди, че Германия и Съветският съюз „ще осигурят на народите, живеещи там, мирно съществуване според националните им особености“. И го „осигуряват“: германските власти избиват до края на световната война 6 млн. поляци (в това число почти всички полски евреи), а съветските депортират в Арктика, Сибир и Казахстан 1 500 000, от които само за една година загиват половината.
Разстреляни са 15 хил. полски офицери и хиляди преподаватели, лекари, инженери — цвета на полската интелигенция.
Когато през 1943 г. германците разкриват в Катинската гора масов гроб на около 5 хил. от тези нещастници, в Съветския съюз приписват престъплението на самите германци. Германците канят международна комисия под егидата на Червения кръст, която установява, че поляците са убити още през април 1940 г. от съветската политическа полиция. Преди да отпътува от Москва, Рибентроп прави декларация, че Германия и Съветският съюз желаят възстановяването на мира и очакват „Англия и Франция да прекратят абсолютно безсмислената и безперспективна борба срещу Германия“. Германия и Съветският съюз се договарят да разширят търговските връзки и да съставят икономическа програма, според която Съветският съюз започва да доставя липсващите на Германия стратегически суровини (нефт, метали) и храни срещу произведения на промишлеността. Доволният от победата Хитлер държи на 6 октомври реч в Рейхстага и предлага мир срещу ликвидирането на Полша и връщането на германските колонии. На мир при подобни условия не биха могли да се съгласят нито Чембърлейн, нито Даладие, без да паднат от власт. Войната продължава, но на запад вече са прехвърлени основните германски военни сили. Под знамената с пречупения кръст вече са 3 500 000 войници и офицери.
През септември и октомври съветското правителство ултимативно иска от правителствата на Литва, Латвия и Естония да сключат със Съветския съюз договори „за дружба“ и да пуснат съветските войски в страните си. И на трите правителства е обяснено от Сталин и Молотов, че с пакта от 23 август 1939 г. между Германия и Съветския съюз те са в „сферата на влияние“ на Съветския съюз. В трите страни са допуснати части на Червената армия, които надвишават по численост армиите на тези страни.
На 31 октомври съветският министър-председател и министър на външните работи Молотов държи реч пред Върховния съвет на Съветския съюз, посветена на международните отношения в последните месеци: старите формули за агресия и агресор са променени и сега Германия искала мир, а Англия и Франция били „за продължаването на войната и срещу сключването на мира“; за възстановяването на Полша не можело да става и дума, затова било безсмислено продължаването на войната под флага за възстановяване на предишната полска държава.
Германо-съветският пакт за ненападение, последван от световната война, от нападението на Съветския съюз срещу Полша и от пакта за дружба между Германия и Съветския съюз са събития, които поставят световното комунистическо движение пред избор: или със Съветския съюз според принципа на тоталитаризма „Сталин винаги е прав“, или със световното антифашистко движение в борбата за демокрация. Изборът е съдбоносен — до 23 август комунистите се кълнат, че са най-верните борци срещу фашизма, а от 23 август се оказват в един лагер с фашистите. Ръководителите на Френската комунистическа партия избират Сталин, започват кампания за мир и следователно — за признаване на престъплението срещу Полша, за прекратяване на войната срещу Германия. ФКП е забранена, а Торез дезертира от армията и заминава за Съветския съюз. Сталин възлага на Георги Димитров още една неблаговидна роля след ролята, която играе с оставането си на поста ген. секретар на Коминтерна въпреки изтребването в Съветския съюз на хиляди ръководни кадри на различни комунистически партии. В сп. „Комунистически интернационал“ е поместена негова статия за войната и работническата класа. Оценката за Втората
