Милен Семков
Записки по съвременна история 1918–1945
УВОДНИ ДУМИ
Световна история — световен съд.
На 1 януари 1901 г. човекът от започващия XX в., хвърлил поглед върху живота на човека от 1 януари 1801 г., се е чувствал почти като Бог. Горкият му предшественик не е познавал локомотива, парахода, автомобила, самолета, велосипеда, фотоапарата, телеграфа, телефона, пишещата машина, радиото, грамофона, кинематографа, не е подозирал възможностите на нефта, на електричеството, на цветните и редките метали, на периодичната таблица на Менделеев би гледал като на алхимическа главоблъсканица, на рентгеновите лъчи — като на магьосничество, на милиардите същества, изпълващи една капчица бистра вода — като на видения, родени от дяволска шега. Човекът от началото на XIX в., който не е знаел какво означава футбол, волейбол, баскетбол, тенис, хокей и още толкова много други думи, само произнасянето на които оказва магическо въздействие върху мъже и… о, ужас — и върху жени, и ги събира по писти и стадиони в многохилядни възбудени тълпи, енергията на които би могла да събори крепости, много по- могъщи от Бастилията.
А какво ли би казал на 1 януари 2001 г. човекът от третото хилядолетие от раждането на Христа за своя предшественик от 1 януари 1901 година? Човекът от ерата на научно-техническата революция, от ерата на електрониката, на компютрите, на изкуствения интелект, от космическата ера, овладял тайните на атома и клетката, какво би казал за човека от XX в., от ерата на световните войни, на „архипелага ГУЛАГ“, на газовите камери и атомните бомби? Ще признае ли този човек, че човекът от XX в. със своя труд, със своя мозък, със своите сълзи и своята кръв е положил основите на цивилизацията на XXI век?
А какво би казал той за историците на XX век? Те винаги са влизали в ролята на съдии и са произнасяли присъди. Времето ревизира много от тези присъди — плод на пристрастие, на политически поръчки, на недостатъчно познаване на фактите или на тяхното грубо фалшифициране, на погазване на историческата истина. Обявявани за велики личности падат с трясък от високо издигнатите от самите тях пиедестали, защото преходна е изградената с престъпления слава.
Един е изводът — да не плачем за тях, а с факти да пътуваме през дните, месеците и годините на този век, който все още е нашият.
ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. ПОСЛЕДИЦИ
Германия моли за мир. На 11 ноември 1918 г. в 11 ч. тръбачите от двете страни на френско-германския фронт засвирват сигнала „Спрете огъня“. Над окопите ляга странна тишина, последвана от луда войнишка радост. Подетата от французите „Марсилеза“ е запята и от германците. Идва мирът, който трябва да излекува раните, нанесени от световната война. Години ще минат, преди да избледнеят ужасяващите спомени на оживелите от четиригодишната касапница и да затихнат в сънищата им тътенът от снаряди и бомби, писъкът на куршумите, а гърдите им да се прочистят от зловонието на барутния дим и на отровните газове. Години ще минат, преди да изсъхнат сълзите на майките и бащите на загиналите, на вдовиците и сираците. Болките от раните ще отшумяват, но светлина в очите на слепите няма да блесне, няма да се възстановят ръцете и краката на осакатените.
Националните статистики на страните сочат различни данни за броя на мобилизираните във войната, за убитите, ранените и за материалните щети. Френският маршал Лиоте признава, че войната е „най-голямата магария, която някога светът е направил“.
Общо убитите в сражения и умрелите от рани и болести войници се изчисляват на повече от 10 милиона. Към тази цифра се прибавя и броят на загиналите и умрелите от цивилното население поради бойни действия, лоши условия за оказване на медицинска помощ или избити от навлезлите в чужди територии войски. Най-много са жертвите в Турция — 4 млн., главно от турски геноцид срещу арменци, гърци, сирийци и евреи. Русия дава около 2 млн. убити, Германия и Румъния по 800 хил., много са жертвите в Австро-Унгария и Сърбия. Други 6 млн. души умират във воюващите страни от грип. А след войната, през зимата на 1918–1919 г., грипът (известен тогава като „испанската болест“) отнася около 20 млн. души, предимно от най-бедните слоеве от населението в целия свят поради мизерните условия на живот.
В тази тъжна статистика се вписват още цифри: като последица от мобилизирането и смъртта на десетки милиони млади мъже само в 12 от воюващите страни не са родени 20 млн. деца (от тях в Русия — 5 млн., в Австро-Унгария — 4,5, в Германия — 4,2). По фронтовете са ранени над 20 млн. войници, от които 3,5 остават инвалиди за цял живот.
През 1914 г. войната започват 8 държави — 44% от световното население. Към края й в бойните действия участват 33 от всичките тогавашни 59 държави — 87% от населението на Земята. Общо по време на войната са мобилизирани 73 млн. души, от които от Антантата — 48 млн., а от Централните сили — 25 млн.
Войната поглъща гигантски средства. „Аз не зная дали утре ще променим историята, но съм сигурен, че ще променим географията“ — заявява един английски офицер, след като на Западния фронт англичаните са прокопали от няколко посоки под един зает от германците хълм галерии с дължина 8 км, в които залагат 500 т взрив. На 7 юни 1917 г. експлозията е толкова силна, че се чува чак в Лондон. В началото на войната Франция произвежда 10 хил. снаряда дневно, през 1915 г. — 154 000, 1916 г. — 232 000, 1917 и 1918 г. — по 273 500. През 1914 г. всички воюващи държави са разполагали с 25 хил. оръдия, а в края на войната — с 85 хиляди. Рязко се увеличава далекобойността на оръдията — тя не само надхвърля 10 км, но най-тежкото оръдие в света, произведено от германците в заводите „Круп“ и наречено „Дебелата Берта“ (дължина 34 м, тежина 175 т), стреля срещу Париж от разстояние 120 километра. През 1918 г. 4 такива оръдия изстрелват 44 снаряда от по 1 тон. И още един пример за постоянно растящите изисквания на фронтовете — през 1914 г. Германия има 160 миномета, а през 1918 г. — 17 хиляди.
Стремително нараства производството на самолети. Франция започва войната с 541, а през 1918 г. построява 24 652 (при общ брой за цялата война 52 146), а в самолетостроителните заводи работят 186 хил. души. Общият брой на произведените в Германия самолети е 48 хиляди. През 1914 г. самолетите достигат скорост до 100 км в час. През 1918 г. тя нараства: на италианските изтребители „Фиат“ е 220 км, на френските „Бреге“ и германските „Фокер“ — 200 километра. Започват да се използват и радиостанции. Мощността на самолетите от 80 конски сили достига до 900 за бомбардировачите, таванът на полетите от 3 км е вдигнат на 7 км, продължителността на полета от 3 ч достига до 7 ч и германските самолети спокойни сипят бомби над Лондон (през 1918 г. дори от 1 т).
Усъвършенстват се подводниците. На тях разчита особено Германия, която до войната има 28, а до 1918 г. там са произведени общо 344 подводници, от които 178 са потопени или извадени от строя от противниците й.
Танковете за първи път са вкарани в бой през 1916 г. от англичаните, които в края на войната разполагат с 400 тежки танка (от по 30 т). Французите се ориентират към по-леки танкове. а германците — към ефикасна противотанкова защита. Загубите на танкове са значителни. На 5 август 1918 г. англичаните атакуват германците с 430 танка, от които на 6 август остават само 155, на 7 — 85, на 8 — 38.
Фронтовете се превръщат в огромна мелница на хора и животни, бойна техника и оръжия, боеприпаси, транспортни средства, инструменти. Разрушават се сгради, складове, пътища, мостове, тунели, гари, дори болници и църкви. Армиите изискват все по-големи количества храна, дрехи, лекарства, цимент, метали, химикали, бои, дървен материал, пясък, бодлива тел, противогази, свързочна техника. Потопени са 630 бойни и 1000 спомагателни парахода, а тонажът на потопените търговски съдове достига 13 300 000 тона.
Икономиката се подчинява на законите на войната. В Русия 76% от промишлените работници пряко или косвено обслужват военното производство, в Италия — 64%, в Германия — 58%, във Франция — 57%, във Великобритания — 46%. Все повече жени и дори и деца заемат работните места на мобилизираните мъже не
