приеме, без да се вкамени, тези вериги?“ Националното събрание също отхвърля проекта. Но Антантата заплашва, че ще поднови бойните действия, и Националното събрание приема проекта, а Шайдеман подава оставка. Друг социалдемократ — X. Бауер, оглавява правителството и на 28 юни 1919 г. в Огледалния салон на Версайския дворец отново символичен акт от страна на французите — германският министър на външните работи Мюлер подписва договора за мир между победителите във войната и Германия. Събитието се отбелязва със 101 топовни салюта.
Първата част на договора съдържа устава на първата в историята световна организация — Обществото на народите. И в следващите договори този устав е неизменно тяхната първа част: с Австрия на 10 септември в парижкото предградие Сен Жермен, с България на 27 ноември в Ньойи-сюр-Сен (западния край на Париж), на 4 юли 1920 г. в двореца Трианон с Унгария, на 10 август 1920 г. в парижкото предградие Севр с Турция.
На Парижката мирна конференция победителките не успяват да постигнат съгласие за размера на репарациите, които ще трябва да се наложат на победените. Този въпрос е отложен, докато се намери приемливо за Франция решение.
Версайско-Вашингтонската система. През 1921–1922 г. във Вашингтон се провежда конференция на 7-те велики морски сили и Китай и Япония, която урежда въпросите на войната и мира в Далечния изток и съотношението между тонажите на военните флоти на победителките в световната война.
Подготвяна от пропагандата на Антантата като най-великото събитие, което познава човечеството, Парижката конференция създава система от международни договори, които изграждат държави с изкуствени граници, които са далече от етническите граници и са гавра със свещените национални чувства на милиони осъдени да живеят вън от родината си европейци. Договорите зареждат една адска машина и цъкането на нейния часовник година след година ще приближава човечеството към следващата световна война. И във Франция, и в Германия недоволните от Версайския договор са истински пророци. Един от членовете на германската делегация в Париж — полковник Крибел, се сбогува с френските си колеги: „Довиждане, господа, среща след двадесет години!“ Самият маршал Фош след поставянето на подписа си под договора казва: „Това не е мир. Това е примирие за двадесет години!“ Монархическият вестник „Аксион Франсез“ пише: „Версайският договор е най-колосалният гаф на всички времена.“ А как тогава да се оцени договорът, подписан с България, който е много по-тежък от Версайския договор? Не случайно френският журналист Пелтие пише: „Няма я вече мъченицата Полша. Нейното място зае България.“
Версайско-Вашингтонската система от договори не само не поставя началото на най-справедлива международна система, но обратно — тя е началото на дипломатическата и военната подготовка на Втората световна война.
„ДЕТЕТО НА ПОБЕДАТА“ — ОБЩЕСТВОТО НА НАРОДИТЕ
Родено от меча на победителките, Обществото на народите умира от меча на победените. Не го спасяват аргументите и на най-опитните дипломати, защото законите на войната си имат своята логика. От времето на тайната дипломация, на шпионажа и на малки и големи войни е останала шегата, че дипломатът е един почтен човек, изпратен в чужбина да лъже в полза на своята страна. Не е известно колко войни са предотвратени от дипломати, но са известни войни, започнали с дипломатически гафове. Историята на Обществото на народите е доказателство как една най-справедлива идея може да се превърне в игра със съдбата на народите.
Световната война, избухнала в 1914 г. въпреки многобройните миролюбиви декларации на ръководителите на европейските държави и заляла с реки от кръв и сълзи човечеството, извежда на преден план пред световната съвест въпроса, как да се предотврати нова световна война. А проекти за организирането на международните отношения по начин, който да изключи войната от живота на народите, не са липсвали.
През 1303 г. един юрист — Пиер Дюбоа от двора на крал Филип Хубавия, предлага изграждането на европейски християнски съюз под ръководството на Франция за вътрешен мир в Европа и освобождаването на светите места в Азия. Три години по-късно Данте предлага идеята за световна монархия под ръководството на краля на Свещената римска империя.
За предшественик на идеята за Обществото на народите се приема абат Дьо Сен-Пиер, автор на тритомното съчинение „Проект как да се постигне вечен мир в Европа“ (1713–1717 г.). Французинът приема и доразвива идеи на свои предшественици: утописти като Томас Мор, философи като Еразъм Ротердам-ски и дори крале като френския Анри IV, който със своя министър Сюли предлага план срещу господството на австрийския кралски двор в Европа — разделяне на Европа на 15 държави с общ съвет за разрешаване на спорните въпроси и създаване на обща армия и флота. Абат Дьо Сен-Пиер предлага създаване на съюз от независими държави, който ще се администрира от постоянно действащ конгрес, ще учреди международен съд и армия, която ще обуздава агресора. В проекта се предвижда и ограничаване на въоръженията.
През 1761 г. Жан-Жак Русо и критикува, и доразвива проекта, като предлага в основата на новия световен ред да лежи Кодекс за правата на човека. Друг велик философ — германецът Имануел Кант, в 1795 г. пише, че мирът трябва да се осигурява от федерация на народите на правова основа, при свободно развитие на нациите. Още един утопист — граф Сен-Симон, предлага през 1814 г. — в навечерието на Виенския конгрес — реорганизация на европейското общество чрез обединение на народите под ръководството на общ парламент и запазването на националната независимост на държавите. Още един велик французин е особено страстен привърженик на идеята за създаване на световна организация, която да осигурява мир между държавите — Виктор Юго. На втория конгрес на пацифистите (първият е в Лондон — 1843 г.) в Париж през 1847 г. Юго предлага създаването на Европейски съединени щати. Великите открития в науката и техниката през XIX в. променят и живота на хората, и облика на планетата. Появяват се все нови и нови международни съюзи, които организират транспортните и съобщителните връзки между държави и континенти, съгласуват международни стандарти, например за мерките и теглилките, обединяват учени и специалисти от сродни науки. От 1889 г. започва да действа Междупарламентарен съюз, от 1894 г. — Международен олимпийски комитет, който организира в 1896 г. в Атина първите модерни олимпийски игри. През 1914 г. съществуват 212 международни организации, от които 20 са междуправителствени.
В края на XIX в. засилената икономическа конкуренция между големите европейски държави и борбата за завоюване на нови колонии умножават рисковете от война, дори от световна война. Засилват се и различни националистически движения, които изострят напрежението между етническите групи. Отговорът на привържениците на мирното разрешаване на вътрешни и международни конфликти е организирането на международни пацифистки прояви.
Ръководителите на големите държави съзнават, че участват в опасна игра, и се опитват да постигнат някаква форма на международно сътрудничество. През 1899 г. в Хага се провежда конференция на 27 държави, между които и САЩ и Япония наред с многото европейски, и се приемат конвенции (съглашения) за мирно разрешаване на международни конфликти и за правила за бойните действия по суша и море. Създаден е Постоянен арбитражен съд със седалище в Хага, съставен от юристи, представени от различните страни, който да разрешава възникналите конфликти. През 1907 г. в Хага се провежда нова конференция с участието на почти всички тогавашни държави — към 27-те се присъединяват 17 държави от Латинска Америка. Конференцията поправя и допълва конвенцията от 1899 г. и приема множество нови, с които подробно се урежда как по „по-цивилизован“ начин да се водят възможните бъдещи бойни действия.
В началото на XX в. тревогата на пацифистите, на различните лиги (съюзи, движения) за правата на човека, на учени и писатели и т. н., че човечеството се движи към военна катастрофа, нараства. В антивоенната кампания се включва Вторият интернационал с декларации на свои конгреси срещу войната. Социалдемократите издигат утопичната идея за организирането на Европейски съединени щати след завоюването на властта.
С избухването на световната война и особено с нейното затягане шовинистичното опиянение отстъпва място на трезвия анализ на причините за войната. Предложени са от пацифистки и религиозни организации, от либерални и социалдемократически клубове и от отделни лица над 50 проекта за създаване на световна организация, която да изключи всякакви възможности за нова световна война. Правителствата на воюващите не могат да пренебрегнат законното желание на народите да живеят в мир и включват в своята пропаганда идеята за Общество на народите. През 1916 г. Аристид Бриян е министър-председател на
