само в селското стопанство, но и във фабриките. Воденето на войната се превръща в национално дело, а ролята на държавата в ръководството на цялото общество се променя качествено в сравнение с предвоенните години.
Идва краят на либералното стопанство и началото на планова намеса на правителствата в организацията на производството, в неговото финансиране и следователно къде да се насочат печалбите. Поощряват се и изследванията в онези отрасли на науката, които може да открият нови пътища към победата. Астрономическите суми, пропилени за войната, се покриват чрез понижаване на жизненото равнище на най-широките слоеве на населението, чрез вътрешни и външни заеми.
Официалните данни за изразходваните пряко за войната суми по принцип са по-големи от реалните, но може да се приеме, че за воюващите държави са 208 млрд. долара, а причинените щети са за 359 млрд. долара. Най-тежко е пострадала от бойните действия Франция.
Войната превръща САЩ от длъжник на стария континент в негов кредитор. През 1919 г. Великобритания дължи на Щатите 4 210 000 000 долара, Франция — 2 750 000 000, Италия — 1 625 000 000 и т. н. От своя страна Великобритания очаква от Франция 2 540 000 000 долара, от Русия — 2 840 000 000, от Италия — 2 335 000 000 и т. н., а Франция разчита на 800 000 000 долара от Русия, на 450 000 000 — от Белгия и т. н.
Социалните последици от войната са особено важни. Най-вече са засегнати дребните собственици, които почти изцяло губят своите спестявания поради обезценяването на европейските валути. Само във Франция се разоряват 500 хил. дребни собственици. Но войната създава и слой от новобогаташи — търговци, спекуланти, хора, свързани с насоченото към фронтовете производство, за които девизът е „Повече кръв, повече злато“. Големите промишлени обединения и банки трупат баснословни печалби.
След войната особено остър за цялото общество е въпросът за съдбата на демобилизираните и за издръжката на инвалидите, вдовиците и сираците. Голяма част от армиите са сформирани от младежи, които направо от ученическите чинове са изпратени в окопите и нямат никакви специалности, с които да осигурят съществуването си в мирния живот. Бившите военни, свикнали да се подчиняват на заповеди и обучавани да убиват, в победените страни са експлозивен материал, който се използва от леви и десни екстремистки движения.
Войната изисква мобилизирането на всички ресурси на нацията и прекратяването на политическите борби. Социалдемократите, депутати в парламентите, гласуват военните бюджети, а в някои страни стават и министри и трупат опит в управлението на държавата. Но влошените условия на живот особено през зимата на 1917–1918 г. вдигат изгладнели хора, главно жени, на бунтове. Провъзгласеният от болшевиките лозунг за мир без победители откликва не само сред гладните, но и сред войниците, атакувани денонощно от снаряди, мини, бомби, куршуми, въшки, бълхи, комари, епидемии, студ, жеги, жажда, дъжд и убивани, осакатявани, вечно недохранени и недоспали.
Пада авторитетът на управляващите партии от консервативен тип, а в победените страни мястото им се заема от нови партии с програми с обещания за социални реформи. Други партии се насочват към социално декласираните, към демобилизираните, към недоволните от поражението или от резултатите от победата и издигат знамето на национализма и социалната демагогия.
Войната разклаща и вековните опори на обществото. С избиването и осакатяването на милиони мъже, с раздялата за години на съпрузи са засегнати основите на семейството. Пада авторитетът на църквата — от двете страни на фронта свещеници от една и съща вяра благославят оръжието на воюващите да се избиват едни други. Увеличава се броят на психически засегнатите от преживените ужаси, на хората, които не вярват в Бога и не се страхуват от дявола. На милиони мъже и жени, на безвременно възмъжали деца животът не предлага приятни перспективи.
А по време на войната н от двата лагера са се сипели обещания за светло бъдеще, за вечен мир, работа, повече хляб, социална защита, земя за безимотните, жилища, разширяване на правата и свободите на гражданите. Същевременно военната пропаганда се е стремяла да представи врага по възможно най- отблъскващия начин. Френската пропаганда изобразява германския войник като грозен касапин-садист, Германия като дебелана с корем, натъпкан със салами, бира и размахваща парчета хартия — илюзия за потъпкания договор за неутралитет с Белгия, а Франция като спасител на Европа от пруското варварство. За германската пропаганда французинът е лекомислено дете на опасната революция от 1789 г., Франция е жена с леко поведение, а Германия е носителка на ред, сигурност и научно-технически прогрес.
Поражението предизвиква в Централните сили революции, последвани от продължителна политическа, икономическа и социална криза. Страните победителки от Европа се изправят пред по-леки за разрешаване проблеми в сравнение с победените, но и в тях четиригодишното посегателство върху основните нравствени ценности, утвърждавани 2 хил. години, като „не убивай“, „не лъжи“, „не посягай на чуждото“, „помогни на слабия, на болния, на страдащия“, не остава без последици за морала на обществото.
ВЕЧНИЯТ МИР, КОЙТО ПРОДЪЛЖИ ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ
Залезът на Европа. Когато приключва световната война, Европа — люлката на цивилизацията, демокрацията и свободата, владетелката на континентите и на океаните, притежателката на парите, индустриалният гигант, държащ нишките на световната търговия в ръцете си, центърът на културата, законодателката на модата, е на колене. „Тя няма да се изправи, това е залезът на Европа“ — се чува от Вашингтон и там очакват да играят главната роля на световната политическа сцена. „Тя няма да се изправи, това е залезът на Запада“ — се чува от Москва и там очакват световната пролетарска революция да създаде световната съветска република. И наистина, Европа в по-голямата си част е разорена, изтерзана, на земята се търкалят корони, сменят се режими и политически системи, от развалините се оформят нови държави: Австрия, Унгария, Чехословакия, Сърбо-Хърватско-Словенско кралство, Полша, Финландия, Литва, Латвия, Естония.
Но Европа на победителките се изправя и разчита на победените да я освободят от по-големите и грижи. Първата задача на Антантата е да узакони победата си на зелената маса, където се подписват мирните договори. От август 1914 до ноември 1918 г. ръководителите на Великобритания и Франция многократно са обявявали, че водят отбранителна война, а с победата си щели да създадат нов свят, без международни конфликти, че първата в историята на човечеството световна война щяла да бъде и последна. Към тези цели се присъединява и президентът Уилсън на 8 януари 1918 г. чрез специално послание до Конгреса на САЩ, отправено към воюващите държави. В 14 точки Уилсън предлага план за изграждането на следвоенния свят чрез отстраняване на причините за териториалните конфликти между воюващите държави, за свобода на корабоплаването и търговията и съкращаване на въоръженията, за създаване на световна организация, която да гарантира политическата независимост, териториалната цялост и равенството между големи и малки държави.
Точките на Уилсън събуждат големи надежди сред воюващите народи, че войната може да завърши с почтен мирен договор. България воюва за националното си обединение. САЩ не са й обявили война и името на Уилсън се използва в пресата като на бъдещ защитник на справедливата българска кауза. В Европа обаче се чуват и други гласове, тъй като съветското правителство е публикувало някои от тайните договори, сключени от царска Русия с Антантата, и към Уилсън се отправят въпроси — САЩ ще вдигнат ли завесата на тайната дипломация и дали наистина са в състояние да наложат на главните победителки във войната — Франция и Великобритания — своето виждане за нов световен ред, или 14-те точки са един ход с чисто пропагандна стойност?
Разпадането на Австро-Унгария и появяването на нови държави върху територията на царска Русия обезсилват някои от точките на Уилсън и усложняват подготовката на заплануваната в Париж конференция, която да подготви мирните договори с победените. Италия очаква от Франция и Великобритания, които са я подмамили да скъса съюза си с Германия и Австро-Унгария и да влезе във война с тези държави, да изпълнят обещанията си за териториални придобивки за сметка на дунавската империя.
Антантата и Русия. Превратът, организиран от партията на болшевиките на 7 ноември 1917 г., излизането на Русия от войната, подписаният от нея с Германия, Австро-Унгария, България и Турция договор в Брест-Литовск на 3 март 1918 г., неговото анулиране през ноември 1918 г., гражданската война в Русия и проблемът за нейните граници с новите държави пре-връщат руския въпрос в един от основните проблеми на международните отношения.
