сестра Ирма. Разпръснал работите около себе си, работих до четири и нещо сутринта — стараех се да окажа на сестра Ирма онази помощ, от която тя според мен имаше нужда.
Най-напред нахвърлих десет-дванайсет моливни скици. Не ми се слизаше до преподавателската стая за рисувателна хартия, затова рисувах на пощенска хартия, като използвах и двете страни на листа. Когато завърших скиците, написах й дълго, едва ли не безкрайно писмо.
Нали цял живот събирам и трупам като някоя неврастенична сврака всякакви боклуци и досега съм запазил предпоследната черновка на писмото, което й написах в тази юнска вечер на 1939 година. Бих могъл да го приведа тук цялото, дума по дума, но това не е нужно. Много страници от писмото — ама наистина много! — бях използвал за разбор на незначителните грешки, които бе допуснала в най-важната си картина, особено при избора на цветовете. Изброих й елементарните пособия, нужни на един художник, и дори й посочих приблизително колко струват. Питах я кой е Дъглас Бънтинг и къде бих могъл да видя негови творби. Питах я също (като си давах ясна сметка, че този въпрос е почти излишен) дали е виждала репродукции на картини от Антонело да Месина. Молех я най-учтиво да ми пише на колко години е и я уверявах надълго и нашироко, че ако ми съобщи това, ще го запазя в пълна тайна. Пояснявах, че се интересувам от годините й само защото това ще ми помогне да избера по-резултатен метод на преподаване. И едва ли не в същото изречение я питах разрешават ли й да приема свои гости в манастира.
Мисля, че ще е най-добре да приведа дословно последните редове (по-точно последните пластове) от моето писмо, без да изменям нито синтаксиса, нито пунктуацията, нито нищо.
… Между другото, ако владеете френски език, моля ви да ме уведомите за това, понеже аз се изразявам много по-точно на този език, тъй като съм прекарал по-голямата част от младежките си години в Париж, Франция.
Доколкото разбирам, вие искате да се научите да рисувате тичащи фигури, за да може после да предадете техниката на това рисуване на своите ученици в манастирското училище. Ето защо, изпращам ви няколко мои скици, които може да ви послужат. Сама ще видите, че те са нахвърляни доста набързо и в никакъв случай не са съвършени, нито дори много хубави, но вярвам от тях да извлечете онези принципи, които ви интересуват. За нещастие ръководителят на курсовете няма никаква система в преподаването, боя се, че това е именно тъй. Радвам се, че вие сте отишли вече толкова напред, но не мога да си представя какво ще правя с другите ученици, които са не само много изостанали умствено, но според мен и безнадеждно тъпи.
За съжаление, аз съм агностик. Но съм поклонник на свети Франциск Асизки — разбира се, чисто теоретически. Между другото знаете ли какво точно е казал той (свети Франциск Асизки), когато се готвели да му прогорят очите с нажежено до бяло желязо? Казал е следното: „Брате Огън, бог те е създал красив, силен и полезен; моля те, бъди милостив към мен.“ Във вашите картини има нещо, което напомня неговите думи, нещо много приятно според мен. Впрочем разрешете да ви попитам дали младата жена със синята дреха — тази, дето е на преден план — е Мария Магдалена? Имам предвид картината, за която говорих преди малко. Ако не е, значи аз съм се заблудил дълбоко. Но това не ми е за първи път.
Можете да разчитате, че съм изцяло на ваше разположение, докато следвате курсовете „Приятели на великите майстори“. Откровено казано, смятам, че сте много талантлива и никак няма да се изненадам, ако в близко бъдеще станете гениален майстор. Това е една от причините да ви питам дали младата жена със синята дреха е Мария Магдалена, защото, ако е тъй, боя се, че в нея е отразен по-скоро вашият вроден талант, отколкото религиозните ви убеждения. Но според мен в това няма нищо страшно.
Искрено се надявам, че се радвате на отлично здраве и оставам с уважение.
П. П. Щях да забравя да ви предупредя, че задочниците са длъжни да представят свои работи всеки две седмици в понеделник. Моля ви да направите като първо упражнение няколко пейзажни скици. Рисувайте свободно, без напрегнатост. Естествено, аз не зная колко свободно време ви оставят в манастира за рисуване, но се надявам да ме уведомите за това. Моля ви също да си купите пособията, които си позволих да ви препоръчам, защото бих искал да минете колкото е възможно по-скоро на масло. Моля да ме извините, но ще ви кажа направо, че според мен вие сте твърде страстна натура, за да се задоволявате с акварел — непременно трябва да минете на масло. Не считайте това за някакъв намек, съвсем не искам да ви обидя, а напротив, да ви похваля. Моля ви също да ми изпратите всички свои предишни работи, които са ви под ръка — горя от нетърпение да ги видя. Няма да ви казвам колко непоносимо бавно ще текат за мен дните, докато пристигне вашето писмо.
Може би прекалявам, но много ми се иска да ми пишете задоволява ли ви напълно манастирският живот — в чисто духовен смисъл, разбира се. Ще ви кажа откровено, че след като прочетох том 36, 44 и 45 от харвардското издание „Класически произведения“, което може би познавате, започнах да изучавам редица религии, просто от интерес. Особено се възхищавам от Мартин Лютер, който, знае се, е бил протестант.
Моля ви, не се обиждайте от това. Аз не защищавам никое вероизповедание — не е в характера ми. В заключение ще ви помоля още веднъж: не забравяйте да ми съобщите приемните часове в манастира, защото в събота и неделя съм свободен и някоя събота може да прескоча към вас. Не забравяйте също да ми съобщите дали владеете френски, защото аз при всички случаи трудно намирам думи на английски, тъй като съм получил безсистемно и направо казано, неразумно образование.
В три и половина сутринта слязох на улицата, за да пусна писмото и рисунките до сестра Ирма. След това, буквално преливащ от радост, се разсъблякох с натежали ръце и се тръшнах в леглото. Вече полузаспал, дочух стоновете от съпружеската спалня на семейство Йошото. Представих си как двамата идват сутринта при мен и искат, не, молят настойчиво да изслушам до най-малки подробности тяхната тайна, това, което ги измъчва. Аз седя между двамата на кухненската маса и започвам да ги изслушвам поотделно. Подпрял глава на ръцете си, аз слушам, слушам, слушам, докато накрая изгубвам всякакво търпение, бъркам с ръка право в гърлото на мадам Йошото, изваждам сърцето й и го сгрявам с ръце като птичка. И когато всичко се оправя, решавам, че ще им покажа работите на сестра Ирма и те ще споделят моята радост.
Обикновено човек разбира твърде късно явните истини, но на мен ми стана ясно, че главната разлика между щастието и радостта се състои в това, че щастието е твърдо тяло, а радостта — течно. Моята радост започна да изтича още на другата сутрин, когато мосю Йошото остави на масата ми два плика на нови задочници. В момента работех върху рисунките на Бамби Крамър, и то съвсем кротко и незлобливо, защото знаех, че писмото ми до сестра Ирма вече пътува по пощата. Но ни най-малко не очаквах, че ще се натъкна на такова ненормално явление — двама души, които бяха дори по-бездарни от Бамби и Риджфийлд. Чувствайки, че доброто в мен се изпарява, запалих цигара в преподавателската стая — за първи път, откакто бях постъпил тук. Цигарата като че ли ме успокои и аз отново се заех с рисунките на Бамби. Но още недръпнал и три-четири пъти, усетих, че мосю Йошото ме гледа. В потвърждение на това чувство чух стола му да се отмества. Както обикновено, станах, когато той се приближи до мен. С отвратителен шепот той ми обясни, че лично той няма нищо против пушенето, но правилникът на курсовете забранява да се пуши в преподавателската стая. С широк мах на ръката той прекъсна потока от извинения и се върна в своя ъгъл. Изпаднал в истински ужас, взех да се питам как ли ще издържа тези тринадесет дни до понеделника, в който
