— Рамона — извика зажумяла Елоиз, — влизай в кухнята и нека Грейс ти събуе шушонките.
— Добре — отвърна Рамона. — Хайде, Джими.
— Умирам да я видя — повтори Мери Джейн. — Божке! Гледай какво направих. Много извинявай, Ел.
— Остави! Остави де! — сгълча я Елоиз. — Този противен килим и без това не мога да го гледам. Чакай, ще ти налея нова.
— Не, не. Виж, имам още, не съм изпила и наполовина. — И Мери Джейн вдигна чашата.
— Не искаш, значи. Дай тогава една цигара.
Мери Джейн й подаде своя пакет и потрети:
— Умирам да я видя. На кого прилича?
Елоиз драсна клечка кибрит.
— На Аким Тамиров.
— Питам те сериозно.
— На Лю. Същински Лю. А когато и майка му се нареди до тях, тримата са като близнаци. — Без да става, Елоиз се пресегна към пепелниците, натрупани един връз друг на другия край на масичката. Тя успя да вземе най-горния и го сложи на корема си. Трябва да си отгледам куче — спанел или нещо подобно — каза тя. — Нека някой да прилича и на мене.
— Как е с очите сега? — попита Мери Джейн. — Искам да кажа, по-зле ли е или не?
— Боже мой, знам ли!
— Но може ли да вижда без очила? Например нощем, ако се наложи да стане, за да отиде в клозета.
— Че казва ли някому нещо! Такъв един потаен дявол е.
Мери Джейн се обърна.
— Здравей, Рамона! — каза тя. — Ах, каква чудна рокличка! — Тя остави чашата си. — На бас, че не ме помниш, Рамона.
— Как да не те помни? Коя е тази леличка, Рамона?
— Мери Джейн — отвърна Рамона и се почеса.
— Браво! — възхити се Мери Джейн. — Ще ми дадеш ли една целувчица, Рамона?
— Престани! — скара се Елоиз на Рамона.
Рамона престана да се чеше.
— Ще ми дадеш ли една целувчица, а? — попита отново Мери Джейн.
— Не обичам да се целувам.
Елоиз изсумтя и попита:
— Къде е Джими?
— Тука.
— Кой е тоя Джими — обърна се Мери Джейн към Елоиз.
— Боже мой! Ами че нейният кавалер. Където ходи тя — и той. Каквото прави тя — и той. Въобще голяма история.
— Така ли? — възкликна възторжено Мери Джейн. Тя се наведе напред. — Рамона, я ми кажи имаш ли си кавалер?
В късогледите очи на Рамона зад дебелите стъкла на очилата не се отрази нито частица от възторга на Мери Джейн.
— Мери Джейн те попита нещо, Рамона — каза Елоиз.
Рамона пъхна пръст в широкия си чип нос.
— Стига си бърка в носа! — скара й се Елоиз. — Мери Джейн те пита имаш ли си кавалер.
— Да — отвърна Рамона, все още с пръст в носа.
— Рамона! Престани! — викна Елоиз. — Моментално!
Рамона спусна ръката си.
— О, но това е чудесно! — възкликна Мери Джейн. — А как се казва той? Ще ми кажеш ли как се казва, Рамона? Или това е тайна?
— Джими — отвърна Рамона.
— О-о-о, Джими? Обожавам това име. Джими чий, Рамона?
— Джими Джимирино.
— Не се върти — смъмра я Елоиз.
— Ах, какво интересно име. Къде е сега Джими? Ще ми кажеш ли. Рамона?
— Тука — отвърна Рамона.
Мери Джейн се озърна наоколо, после погледна Рамона с най-подкупващата си усмивка.
— Къде тука, пиленце.
— Тука — каза Рамона. — Аз го държа за ръката.
— Нищо не разбирам — обърна се Мери Джейн към Елоиз, която допиваше чашата си.
— Не питай мене — каза Елоиз.
Мери Джейн се обърна пак към Рамона.
— О, сега ми стана ясно, Джими е просто един въображаем кавалер. Ах, чудна е! — Мери Джейн се наведе приветливо към Рамона. — Здравей, Джими! — поздрави тя.
— Да не мислиш, че той ще ти обърне внимание — рече Елоиз. — Рамона, разкажи на Мери Джейн за Джими.
— Какво да й разкажа?
— Стой мирно. Чуваш ли? Разкажи й какъв е твоят Джими.
— Той е със зелени очи и черна коса.
— После?
— Няма си ни мама, ни татко.
— После?
— Няма си и лунички.
— После?
— Ходи със сабя.
— После?
— Не знам повече — каза Рамона и пак взе да се почесва.
— Но той е истински красавец? — каза Мери Джейн и се наведе още по-напред. — Рамона, я ми кажи и Джими ли си свали шушоните, когато влязохте вкъщи.
— Той носи високи обувки — обясни Рамона.
— Ах, чудна е — обърна се Мери Джейн към Елоиз.
— Чудна е за тебе. А питаш ли мен — цял ден все това. С Джими яде, с Джими се къпе, с Джими ляга. И спи в самия край на леглото, да не би случайно да развали спокойствието на Джими.
Мери Джейн изслуша с интерес това, прехапа устни от възхищение и попита:
— Но откъде е измислила това име?
— Джими Джимирино ли? Господ я знае.
— Може би някое съседско момченце се казва така. Елоиз се прозина и поклати глава.
— Наоколо няма никакви момченца. Никакви деца въобще. Съседите ми викат „плодовитата булка“, зад гър…
— Мами, мога ли да си поиграя на двора? — попита Рамона.
— Че нали сега се прибра отвън — погледна я косо Елоиз.
— Джими иска да излезем пак.
— Защо?
— Забравил си е сабята навън.
— Да ти се не види и Джими, и сабята му. Хайде върви. И си обуй шушоните.
— Мога ли да взема това? — попита Рамона и взе една изгоряла клечка от пепелника.
— Мога ли, не мога ли! Вземи я. И няма да излизаш на улицата.
— Довиждане, Рамона — пропя нежно Мери Джейн.
— Д’виждане — отвърна Рамона. — Хайде, Джими.
