наследство и в такъв случай моля изпълнителите на завещанието да го употребят за благотворителни цели така, както те намерят за добре.
Item, моля сеньорите — изпълнители на завещанието, ако им се случи да се запознаят някога с автора, който — казват — е съчинил една книга, озаглавена „Втора част на подвизите на Дон Кихот де Ла Манча“, да го помолят най-настойчиво от мое име да ми прости, задето му дадох неволно повод да напише такива големи глупости, с каквито е изпълнена книгата му. Защото аз напущам този живот с угризението, че съм бил причината той да издаде тази книга.
С това Дон Кихот завърши своето завещание и се отпусна безчувствен на леглото си. Всички се уплашиха и го наобиколиха, като се мъчеха да му помогнат някак. В продължение на трите дни, които още живя, след като направи завещанието, Дон Кихот лежа почти в безсъзнание. Целият дом беше в тревога, при все това племенницата си похапваше, икономката си попийваше, а и Санчо си намираше утеха, защото мисълта за очакваното наследство заличава или смекчава донякъде скръбта у наследника на този, който си отива. Най-сетне, след като беше приел светото причастие и беше осъдил много остро на няколко пъти рицарските романи, настъпи краят на Дон Кихот. Нотариусът, свидетел на всичко, което[391] се случи, каза, че в никой рицарски роман не е чел да е умрял някой странствуващ рицар така спокойно и по християнски в леглото си, както Дон Кихот, който предаде богу дух или иначе казано — умря сред риданията и сълзите на всички близки.
Като го видя, че издъхна, свещеникът помоли нотариуса да му издаде удостоверение, че Алонсо Кихано Добрия, наричан обикновено Дон Кихот де Ла Манча, се е простил със земния живот и е наистина умрял. Той обясни, че това удостоверение му е нужно, за да попречи на всеки друг писател освен на Сиде Амете Бененхели да го възкреси лъжливо и да протака до безконечност историята на неговите подвизи. Такъв бе краят на знаменития идалго от Ла Манча, чието родно място Сиде Амете не пожела да назове, за да могат да оспорват помежду си тази част всички градове и села на Ла Манча, както са спорели за Омир седемте града на Елада.
Няма да описваме тук риданията на Санчо, на племенницата и икономката на Дон Кихот, както и новите епитафии върху неговия гроб. Ще споменем само за тази, която съчини Самсон Караско:
И премъдрият Сиде Амете, като се обръща към перото си, казва: Ти ще останеш окачено тук на тази кукичка и на това медно телче, мое малко перо, не знам дали добре, или зле подострено. Ти ще просъществуваш тук дълги векове, освен[392] ако самонадеяни и безсъвестни историци не те откачат, за да те осквернят. Но преди да посегнат на тебе, ти можеш да ги предупредиш и да им кажеш колкото можеш по-красноречиво:
Само за мене се роди Дон Кихот и аз за него. Той знаеше да действува, а аз — да пиша. Ние двамата с него сме едно цяло напук на лъжливия съчинител от Тордесиляс, който дръзна — или и за в бъдеще ще подръзне — да опише с грубо и зле подострено перо от камилска птица подвизите на моя доблестен рицар, които не са нито товар за неговите плещи, нито работа за вкочанения му мозък. Посъветвай го, читателю, ако случайно се запознаеш с него, да остави да почиват в гроба уморените и вече изгнили кости на Дон Кихот и да не се опитва — въпреки всички законни права на смъртта — да го заведе в Стара Кастилия4, като го измъкне от гроба, където той наистина лежи изтегнат в целия си ръст, неспособен вече да тръгне за трети път на поход5. А за да се осмеят безбройните скитания на толкова много странствуващи рицари, достатъчни са и първите два похода, които той предприе за голямо удоволствие и радост на всички тези жители както на нашите кралства, така и на чужди, — които прочетоха за тях.
И така, читателю, ти ще изпълниш християнския си дълг, като дадеш добър съвет на този, който ти желае злото, а аз ще бъда доволен и горд, че пръв се насладих на плодовете на своя труд, защото едничкото ми желание беше да вдъхна у хората отвращение към измислените и глупави истории, описани в рицарските романи, които след появата на моя истински Дон Кихот вече се разклащат и без съмнение напълно ще рухнат. Vale.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЪРВА ЧАСТ
1 Тази испанска поговорка означава, че у дома си всеки е пълен господар.
2 Забележете, че авторът се обръща изведнъж към посетителя си, след като досега е разговарял с читателя.
3 Първата част на „Дон Кихот“ се появява през 1605 година — цели 20 години след появата на „Галатея“ (1585 г.)
4 Тук и в други пасажи на предговора Сервантес намеква за Лопе де Вега.
5 В латинската транскрипция трите имена започват с „x“ и „z“, последните букви на азбуката.
6 Отец Хуан Индийски — герой на легенда. Цитира се от Сервантес още на две места в „Поучителните повести“, а и от други автори на епохата.
7 Трапезунд — град на южния бряг на Черно море. От 1204 до 1261 г., след разпадането на Византия, столица на Трапезундската империя.
8 Бакалавър — първата, най-лека за получаване от трите университетски научни степени: бакалавър, лиценциат и доктор.
9 „Свободата не бива да се продава за всички богатства на света.“ (лат.)
10 Анонимният автор на тъй наречените „Езопови басни“. „Бледната смърт спохожда както бедняшката хижа, така и царския дворец.“ (Хораций, ода I, 4. 13.)
12 Казвам ви: „Възлюбете вашите врагове.“ (Евангелие на Матея, гл. V).
13 „Освободи сърцето си от зли помисли.“ (Евангелие на Матея, гл. XV.)
(Цитатите от Библията са по смисъл. Бел. Виктор от http://bezmonitor.com)
14 Докато си щастлив, много приятели ще имаш, но дойдат ли черни дни, ще останеш сам.
(Тук авторът греши: двустишието не е писано от Катон, а от Овидий, Тристиум 1, 9, 5)
15 В епохата на Сервантес се е казвало обикновено „Голиас“.
