16 Как — гигант-злодей от митологията, убит от Херкулес.
17 Антонио де Гевара — епископ на град Мондониедо, известен писател-моралист (1480–1545). Сервантес иронично цитира трите куртизанки, за които се споменава в „Интимни писма“ на Гевара.
18 Леон Евреина — прозвище, дадено от християните на лекаря и философа Юда Абрабанел, автор на „Dialoghi d’amore“, отпечатани посмъртно в Рим през 1535 година, книга, много четена и превеждана по времето на Сервантес.
19 Отец Кристобалде Фонсека — августински монах. Първото издание на посоченото в текста негово съчинение се е появило през 1592 г. Ироничната похвала на Сервантес е напълно заслужена, защото този автор е един от най-скучните испански мистици.
20 Латинска дума, която значи „здравей“, „остани със здраве“.
1 Стих от испански народен романс. Много често Сервантес започва повествованието си със стих.
2 дребен испански благородник.
3 Оля или оля подрида — испанско национално ястие.
4 Овнешкото месо било по-скъпо от говеждото. Като изтъква, че Дон Кихот е ял повече говеждо, отколкото овнешко, авторът е искал да каже, че Дон Кихот е бил по-скоро беден.
5 Веларте — специален черен или син плат за мантии и връхни дрехи.
6 Калсас — панталони, които в долната си част се стесняват и взимат формата на чорапи.
7 За него не се споменава нищо по-нататък в романа.
8 На испански — „челюст“.
9 На испански — „баница със сирене“
10 Фанега — мярка за земя в Кастилия, която се равнява на 64,5 ара.
11 Фелисиано де Силва (1492–1560) — автор на многобройни рицарски романи.
12 „Историята на Белианис Гръцки“ останала незавършена, защото според автора й Х. Фернандес мъдрецът Фристон бил загубил последните страници.
13 Сид Руй Диас (1043–1099) — испански национален герой, възпят в много романси.
14 Прозвище на Амадис Гръцки.
15 Бернардо дел Карпио — чисто митически герой, преминал в испанския народен епос-[395]
16 Антей черпел сили, като се докосвал до земята. Херкулес го изненадал вдигнал го във въздуха и го удушил в прегръдките си.
17 Граф Ганелон де Маганса — който извършва предателство и обрича на смърт при Ронсесвалиес дванадесетте перове на Франция. За Ганелон се говори в много рицарски романи.
18 Забрало (рус.) — предна част на шлема, прикриваща лицето от ударите на противника. Забралото било закрепено към шлема неподвижно или подвижно. В последния случай то могло да се вдига и спуска.
19 Като идалго Дон Кихот е носил шпага, която за разлика от останалото му оръжие е била по модата на XVII век.
20 Куарто-сентимо; реал= 25 сентимос. Освен това куарто значи и болест по конете.
21 Гонела — шут на херцог Борсо де Ферара (XV в.) Неговият кон станал пословичен и предмет на безкрайни шеги с мършавостта си.
22 Бил само кожа и кокали (лат.)
23 „Росин“ на испански значи кон, „антес“ на испански — преди. Росинант — преди обикновен кон, сега кон, който стои пред всички други.
24 „Кихоте“ на испански значи набедреник (част от рицарски доспехи).
25 Производно име от простонародна дума за широколик.
26 от malandrin — подъл, недостоен, предателски.
1 „Бели доспехи“ се наричали доспехите без герб и други знаци, носени от начинаещите рицари до първия им подвиг. На щита си тогава те символично изобразявали този свой подвиг, който определял и прякора им.
2 Проститутки, които свободно и поотделно са упражнявали занаята си, за разлика от други, които са били събирани в публични домове.
3 Алкайд — дума от арабски произход: означава управител на замък.
4 Кастеляно има две значения: владетел на замък и кастилец.
5 Стихове от старинен и много популярен романс.
6 Андалусците са минавали за крадци, а кастилците — за хора скромни и честни.
7 Място, където са се събирали скитници от цяла Испания.
8 В тон с Дон Кихот ханджията отговаря със следващите два стиха от споменатия вече старинен романс.
9 Сервантес цитира стар романс, като заменя името на Ланцелот с Дон Кихот.
10 Диалектни термини за една и съща риба — моруна.[396] „Тручуела“ е, както вече казахме, моруна, а „труча“ е пъстърва. Дон Кихот мисли, че „тручуела“ е умалително от „труча“ (значи малка пъстърва). На това недоразумение се дължи и непреводимата игра с думи.
1 Селища, предградия и квартали, ползуващи се с лошо име като свърталища на разбойници, крадци, контрабандисти и проститутки.
2 Сервантес осмива злоупотребата с прибавяне към кръщелните имена на думата „дон“ („доня“), която е означавала благороден произход.
3 На испански „Мелничарката“.
1 Нищо чудно в това, че селянинът е носел копие, тъй като в течение на осемвековните борби срещу маврите испанците от всички съсловия добили навика да носят оръжие.
2 Католически светец.
3 Казва се вчера, а всъщност посвещаването е станало същия ден призори. Такива неточности има и на други места в романа. Те се дължат или на лудостта на Дон Кихот, или на небрежността на Сервантес, или най-сетне на това, че авторът не е имал възможност да препрочита написаното. Мъчно е да се установи във всеки конкретен случай причината.
4 Мурсия — област в Югоизточна Испания, по времето на Сервантес голям копринарски център.
5 „Строен като вретено“ — израз, употребяван и сега в цяла Испания. В Мадрид се казва, „прав като гвадарамско вретено“, защото дървото, от което се изработвали вретената, е било вземано от буковите гори на Гвадарама, планина, която се издига на север от Мадрид.
1 Карлото — син на Карл Велики, оставил ранен в планината Балдуин, племенник на Мантуанския маркиз.
2 Тези четири стиха не са от романса за Мантуанския маркиз, а са взети от друг с подобно съдържание. Сходството е заблудило Сервантес, който по всяка вероятност ги е цитирал по памет.
3 Дон Кихот се вживява в ролята на Балдуин и затова се казва, че Мантуанският маркиз му е чичо.
4 Мавърът Абиндараес паднал в плен на Нарваес, когато отивал да се жени за Харифа. Испанецът се смилил над пленника си и го пуснал под честна дума за три дни. На третия ден мавърът се върнал с Харифа.
