Великодушният Нарваес му възвърнал свободата. Много популярен разказ поради това, че е бил включен в четвъртата част на пасторалния роман „Диана“ на Хорхе де Монтемайор (1520 — 1561).
5 Абенсераж — знатен мавърски род, който е играл важна роля в историята на Гранада през XV в. От този род бил и Абиндараес.
6 Дванадесетте перо вена Франция според легендите за Карл Велики са били шест светски и шест духовни лица, избрани от краля. Носили са името перове от латинското per — равен, защото са били всички равни по ранг на краля, а и равни помежду си по храброст и достойнства. Най-известни от тях били Оливер, Роланд, Риналд де Монталбан и др.
7 Деветимата мъже на Славата са според средновековните автори най-големите герои и пълководци на историята. От тях трима са били евреи — Йосуа, Давид и Юда Макавей; трима езичници — Хектор, Александър Македонски и Цезар; трима християни — крал Артур, Карл Велики и Готфрид Булонски.
8 Лиценциат — една от научните университетски степени. Имало е три такива; бакалавър, лиценциат, доктор.
9 Икономката греши или преувеличава, защото Дон Кихот е отсъствувал всъщност само два дена и една нощ.
10 Маесе — майстор, употребява се в обръщение с кръщелното име на лицето.
11 Племенницата на Дон Кихот произнася погрешно името на Алкифе, съпруг на вълшебницата Урганда, от романа „Амадис Галски“.
12 Аутодафе — изгаряне на клада на еретици, осъдени от Инквизицията.
13 Икономката произнася погрешно името на Урганда.
1 Всъщност главата започва с „Който още спеше“, което е логично продължение на последното изречение от пета глава. Това показва, че Сервантес по всяка вероятност е разделил първата част на творбата си на глави след привършването й, затова понякога няма истинско разграничение между главите, което личи и от началото на тази глава.[398]
1 Съществуват две съчинения със заглавие „Ла Каролеа“. Сервантес намеква по всяка вероятност за героичната поема на Херонимо Семпере (Валенсия, 1560 г.).
2 Първа и втора част на „Леон, Испанския лъв“, поема от двадесет и пет песни, написани от Педро де ла Весиля Кестелянос (Саламанка, 1586 г.)
3 Сервантес говори за „Славният Карл“ на Луис Салата (Валенсия, 1566 г.), където се описва войната на император Карл V срещу германските протестантски князе.
4 Инфанти — князе и княгини от кралска кръв.
5 Само няколко реда по-горе Сервантес нарича съпругата на Санчо Хуана Гутиерес. В глава 52-ра се появява името Хуана Панса, защото в Ла Манча жените вземат презимето на съпруга; във втората част, глава 5-а, изниква изведнъж името Тереса Панса, но със забележка, че бащиното й презиме е Каскахо. В глава 59-а на втората част Сервантес упреква Авелянеда (автор на апокрифна втора част на „Дон Кихот“, преди появата на истинската), че я нарича Мари Гутиерес.
1 Левга — стара мярка за дължина, равна на около 4 километра.
2 Бриарей — един от сторъките титани, който според гръцката митология се сражавал срещу боговете.
3 За повече устойчивост при нападение дръжката на копието се прикрепя към надгръдната броня, в областта на дясната мишница.
4 Варгас Мачука — „мачука“ на испански — цепеница. Твърдяло се, че тази истинска случка станала по време на обсадата на испанския град Херес (1250 г.). Този подвиг е възпят от поета Лоренсо де Сепулведа и от Лопе де Вега.
5 Заваленият кастилски език на бискайците е бил често осмиван от старите испански писатели.
6 Израз, с който Аграхес, рицар от рода на Амадис, е отговарял на предизвикателствата на враговете си. Този израз е станал впоследствие пословичен.
7 В традицията на рицарските романи Сервантес твърди, че произведението било написано от мавъра Сиде Амете Бененхели, който е първият — автор, а той е вторият автор.[399]
1 Първоначално Сервантес бил разделил първата част на романа в 4 части. С настоящата глава започвала втората част. Настоящото разпределение в глави е станало впоследствие. Четирите части започвали с 9-а, 15-а, 28-а и 53-а глава,
Това заглавие на глава X, написано през 1780 г. от Испанската академия, е възприето днес от повечето издатели. Първоначалното заглавие на тази глава е сегашното на 15-а глава.
2 Думата „леко“ е употребена иронично, защото знаем, че Санчо е бил пребит от бой.
3 Знак на уважение и привързаност.
4 Според испанските закони на онази епоха намерилият убежище в църква не бил подсъден на светското правосъдие.
5 В Испания е имало два вида Санта Ермандад (Свещено братство), които са били един вид тогавашна жандармерия: едната, наречена „стара“, компетентна за Толедо, Талавера, и Сиудад Реал, и другата — нова и обща, основана от Исабела и Фердинанд през 1476 г. с цел да преследва и наказва престъпления, извършени в ненаселени места. Тъй като Ла Манча е попаднала под юрисдикцията на Телело, трябва да се приеме, че Санчо говори за „старата“ Санта Ермандад.
6 Сервантес възпроизвежда тук думи на пророк Йеремия (глава XXXIII). От ръцете на халдейците са били изтръгнати откараните във вавилонски плен евреи.
7 Мехлем, приготвен според коментатора Родригес Марин от восък, оловно белило и особен вид дървено масло, с който народът лекувал рани. За този чудотворен балсам се говори в „Рицарската история на Карл Велики“, публикувана на испански от Николас де Пиемонте. Фиерабрас, крал на Александрия, сложил ръка на балсама, с който било балсамирано тялото на Исус. Носил го на седлото си. Притежавал го и рицарят дон Белианис.
9 Асумбре — мярка за течност, малко повече от два литра.
10 Рицарите са се клели, като са поставяли ръка на мечовете си, защото острието и дръжката образуват кръст.
Клетвата се е полагала обикновено не пред самите четири Евангелия, а пред листи хартия с извадки от тях. За да се засили клетвата, казвало се често — както тук — „кълна се в най-пълния текст на Евангелията“.[400]
12 Това се е правело в знак на траур и скръб.
13 Санчо говори за Дулсинея като за своя господарка, тъй като тя е „сеньора“ на неговия господар.
14 Не на Сакрипанте, а на Дардинел де Алмонте съгласно песен XVIII от „Бесният Роланд“ на Ариосто. Тук Сервантес греши или нарочно поставя тези погрешни думи в устата на Дон Кихот.
15 Албрака — име на измислена крепост, спомената от Бойардо във „Влюбеният Роланд“. Към нея се насочват повече от два милиона бойци, за да спечелят сърцето на Анхелика.
16 Собрадиса — име на измислено кралство, което се споменава в „Амадис Галски“.
