Въпреки нарасналия поток от истински нарушители, пияни и кавгаджийски настроени, ние се разсейваме. Седим на една пейка в парка под още голите върби. Капитанът ни дава консултация по тактиката на германските танкови войски. Наближава държавният изпит.
— Тактиката, момчета, е изключително сложна работа. Когато кажеш на нашите генерали, че тактиката е по-сложна от шаха, те се смеят, не вярват. А какво има да се смеят? Шахът е най-груб, най-повърхностен модел на бой между две армии, при това най-примитивни армии. А инак всичко е като на война: царят е безпомощен и непохватен, но загубата му означава пълно поражение. Царят е точно олицетворение на щабовете, те също са тромави и слабоподвижни, унищожиш ли ги, матът е готов. Царицата за мен е разузнаването в цялата широта на това понятие, всемогъщото и всесъкрушаващо разузнаване, способно да действа самостоятелно и светкавично, разрушавайки всички планове на противника. Конят, офицерът и топът не се нуждаят от коментари. Тук приликата е много голяма. Спомнете си Бородинското сражение, рейда на кавалерията на Уваров и Платов в тила на Бонапарт. „Ход с коня“ не само по съдържание, а и по форма, само погледнете картата! И руската кавалерия никого не е сякла, нито гонила, а само се появила в тил и толкоз. Но Бонапарт при появата й се въздържал да вкара в боя гвардията си. Това до голяма степен решило съдбата на сражението и на Русия. Същински ход с коня. Съвременният бой — продължи капитанът — е хиляди пъти по-сложен от шаха. Ако измоделираме на шахматната дъска малка съвременна армия, броят на фигурите с най-разнообразни възможности рязко ще нарасне. С нещо ще трябва да се означат танковете, противотанковите ракети, противотанковата артилерия и артилерията изобщо, изтребителната, щурмовата, бомбардировъчната, стратегическата и транспортната авиация, вертолетите, всичко не може да се изреди... И всичко това се нуждае от единен замисъл, от единна воля, от най-тясно взаимодействие. Нашият недостатък и главната ни разлика от германците е, че сме свикнали да броим офицерите и пионките, без абсолютно да придаваме значение на правилното им използване. А германците започнаха войната срещу нас, разполагайки само с три хиляди танка срещу нашите двайсет и четири хиляди. Сега излагаме какви ли не версии, но не щем да си признаем най-важното — че германската тактика беше значително по-гъвкава. Помнете ми думата — ако стане патаклама в Близкия изток, ще ни опердашат здравата, ония пет пари не дават на количественото и качественото превъзходство. Каква ти е ползата, че имаш три царици, ако не знаеш да играеш шах? А нашите съветници не знаят да играят — това е факт, погледнете, да речем, началника на катедрата полковник Солоухин, той доскоро беше в Сирия...
— На какво се дължи всичко това? — не се сдържах аз.
Капитанът ме изгледа и рече:
— На системата.
Явно не бяхме проумели отговора му и той добави:
— Първо, началниците биват издигани по политически критерий, избират не онези, които знаят да играят или искат да се научат как се играе, а онези, които са идеологически подковани; второ, нашата система се нуждае от отчети, рапорти и постижения. На това се крепим. Рапортите за унищожаване на хиляди германски танкове и самолети през първите дни на войната били толкова фалшиви и неубедителни, че политическото ръководство на страната преминало към териториалните показатели като най-убедителни. Оттам се родили щурмовете на градове и коти. Ама опитайте се в шахматната игра да се стремите не към унищожаване на противниковата армия, а към завземане на неговата територия независимо от загубите. Какво ще произлезе от това? Същото, което постигнахме през войната. Ние победихме само защото не жалехме милионите си пионки. Ако нашият Генерален щаб и военните ни съветници си наумят да превземат територията на Израел, вместо преди това да унищожат армията му, това ще ни струва много скъпо. Евреите, естествено, няма да ни матират, но при такава тактика унищожаването на Израел ще ни излезе солено. А най-лошото ще е, ако, не дай си, Боже, се сблъскаме с Китай, в такъв случай и пионките няма да ни помогнат, техните все едно са повече.
Капитанът плю и ядосано ритна една консервена кутия с бомбето на лачения си ботуш. Тя издрънча по тъмната алея под краката на един доста пийнал сапьор, който пущаше ръце на някакво младо момиченце. Мълчаливата борба в тъмното май подсети капитана, че още сме в патрул, той се прозина и рязко смени темата на разговора:
— Гвардейски курсант Суворов, изводите ви за днешната патрулна служба, само че бързо! Аз се намерих в небрано лозе.
— Един танков командир трябва да оценява обстановката мигновено. Хайде... Изводите!
— Ами... Доста нарушители хванахме... Ами... Повишихме дисциплината... Ами... Благодарение на вас... — несръчно се опитах да му се подмажа аз...
— Нищо не загряваш ти, Витя, бъдещ лейтенанте, или не искаш да загрееш... или хитруваш. Чуй, ама между нас да си остане: в едно изцяло планово стопанство и терорът може да е само планов, тоест напълно идиотски и неефикасен, това — първо. Второ, днес работихме по метода на втората петилетка, тоест по метода на 37-а и 38-а година, само дето не вкарвахме хората в затвора и не ги разстрелвахме. Трето, ако днес ни изкомандват да повторим втората петилетка, не само ДС-то, а и всички хора, на които им казват обикновени съветски, ще се втурнат да изпълняват тази команда, така сме дресирани и винаги сме готови за това. А, четвърто... на нас с теб, Витюха, нищо не ни гарантира, че онези кървави петилетки няма да се повторят...ни Абсолютно нищо... Утре, ако ни изкомандват, всичко ще започне отначало — Бериевците, Ежовците, НКВД и всичко останало... Просто в момента си имаме за генерален секретар един плужек... Засега... А какво ще стане, ако утре го сменят? Хайде, не се вкисвай, да си вървим... за днес службата ни свърши.
— Другарю капитан, дали да не сплашим сапьора, ще вземе да изнасили момичето?
— Утре то ще се оплаче, че е бил военен, на всичко отгоре в участъка, в който сме дежурили — подкрепи ме другарят ми.
— Това вече абсолютно не ни засяга — той се засмя и показа светещия циферблат на часовника си.
Ние също се засмяхме — часовникът показваше 00,04.
ОПЕРАЦИЯ „ДНЕПЪР“
Украйна
На другия ден след абсолвентския бал нас, двестата млади лейтенанти — абсолвенти на Харковското гвардейско висше танково командно училище, ни строиха на плаца и ни прочетоха заповед на министъра на отбраната за провеждане на преподготовка за нова бойна техника.
Обикновено веднага след абсолвентския бал младите офицери получават един месец отпуск и след това заминават за своите дивизии и полкове, пръснати из цял свят, от Хавана до Южносахалинск, на когото където е заповядал министърът.
Сега тази дългогодишна традиция бе нарушена. Това се дължеше на факта, че няколко месеца преди произвеждането ни в офицерски чин на въоръжение в Съветската армия бе приет новият танк Т-64. Преди производството ни не остана време да го изучим най-подробно. Затова било взето решение да се преобучат младите офицери само от едно танково училище, а не от всичките пет, и те да се разпределят не по всичките ни безкрайни простори, а само в онези дивизии или окръзи, чието превъоръжаване ще започне най-напред.
Тук трябва да кажа, че най-новата бойна техника винаги се дава на войските от втория ешелон, а не от първия, тоест Прибалтийския, Белоруския и Прикарпатския военен окръг, а не на Групата съветски войски в Германия и другите войски в чужбина. Там тази техника ще се появи едва след 5–8, та дори и повече години, след като бъде приета на въоръжение от крайграничните окръзи. Нашият Т-64 се появи в Германия точно две години след като започна серийното му производство. В момента, когато на Запад за пръв път го споменаха като нов съветски експериментален танк, серийното му производство отдавна беше прекратено.
Подобна система преследва много цели. Първо, рязко увеличава секретността и в случай на война поставя противника в доста затруднено положение; второ, облекчава продажбата на остаряла техника на съюзниците, от полските до арабските: техниката, с която е въоръжена Групата съветски войски в Германия, в такъв случай може да бъде представяна като най-съвременна.
