напряко на потьомкинската писта -на тайния подводен жлеб. Тогава челният танк ще се забучи в бронетранспортьора, всички след него ще спрат и скандалът няма да се размине.
Но доблестният комбат спаси ситуацията и този път. Той вече бил доста напреднал с пехотата, но след това си спомнил за танковете и изкомандвал по радиото на своите бронетранспортьори, които не можаха да се изкачат на разровения бряг, да се отдалечат надолу по реката, освобождавайки пътя на танковата лавина. По такъв начин всички бронетранспортьори попадаха в ръцете или под огъня на противника, за да сторят път на всички настъпващи войски. Това решение спаси цялото ни театро, но съсипа автора му. След ученията маршал Гречко прецени решението като нецелесъобразно и заповяда да изгонят стария полковник от армията.
Нашите танкове без приключения прегазиха Днепър, издърпвайки под водата няколко хиляди оръдия. Боеприпасите и разчетите бяха прехвърлени на десния бряг със сапьорни транспортьори. След това целият балет отново тръгна по релси и „Западните“, както се очакваше, побягваха панически от нас, щом видеха пушилка на хоризонта, мишените падаха дори ако снарядите не ги улучваха, а най-важното, грохотът беше оглушителен.
Командването на „Източните“ с едноседмично изпреварване разгадаваше коварните планове на „Западните“ и нанасяше съкрушителни удари. С една дума, всичко беше привично, та чак да ти се доплаче.
А после имаше парад. На едно летище край Киев от хоризонта до хоризонта се подредиха танкове. Това беше най-голямото струпване на танкове в историята на човечеството. Тук бяха събрани танковете на четири фронта. По всяка вероятност са били над двайсет хиляди. Армиите на НАТО, дори и ако рискуват някой път да съберат толкова танкове на едно поле, не биха могли да го направят поради простата причина, че всички западни нации, взети заедно, нямат толкова. Страховитата снимка на безкрайния танков океан обаче обиколи всички вестници по света и продължава да се мярка от време на време, както впрочем и други кадри от това небивало дори според нашите мащаби театро. Който ни е враг, би трябвало да се ужаси от такава картина. Който обича нашия народ и се е опитал да пресметне колко пари ни е струвало всичко това, би трябвало да се разплаче. Но строените на летището войски се смееха. Имаше защо...
Защото строените за парада войски очакваха пристигането на високите гости. Чакаха ги и на трибуната. Парадът по традиция трябваше да започне в 10,00. За разлика от стандартните московски паради бе запланирано прелитането на неимоверна маса бойни самолети. Всичко беше пресметнато по секунди. Но Брежнев, Подгорни, Косигин и Шелест се позабавиха. Самолетите се намираха доста далеч от Киев — в Бориспол. Излитането, полетът и преминаването над парадните колони трябваше да са точно съгласувани и спазени. Но ръководството закъсняваше.
Застаналият на трибуната маршал Гречко с тих шепот обсипваше родната партия, съветското правителство и всички членове на Политбюро подред с такива мераклийски псувни, каквито не можеш да чуеш дори от познавачи, ценители и колекционери на този най-популярен вид устно народно творчество. Гречко попържаше Брежнев шепнешком, но сложените на трибуната микрофони бяха включени точно в 10,00 и маршалският шепот се разнасяше на десетина километра над цялата струпана наша несъкрушима мощ. Тъкмо затова киевският парад бе проведен особено наперено и, бих казал, весело.
След половин час, когато войските с тържествен марш преминаваха пред трибуните на ръководителите, по лицата на войниците и офицерите липсваше обичайното изражение на сурова решителност. По всички лица грееха усмивки. Ръководителите също се усмихваха в отговор и ни махаха с пухкавите си ръчички.
ОПЕРАЦИЯ „МОСТ“
— Другари — започна министърът на отбраната, — през Новата 1967 година на Съветската армия й предстои да реши редица извънредно сложни и отговорни задачи и да ознаменува с изпълнението им петдесетата годишнина на Великата октомврийска социалистическа революция.
Първата и най-сложна задача е окончателното решаване на близкоизточния въпрос. Тази задача изцяло и напълно пада върху съветската армия. Петдесетата година от съществуването на съветската държава ще стане последна година от съществуването на Израел. Готови сме да изпълним тази почетна задача, спира ни само присъствието на войските на ООН между арабските и израелските войски.
След уреждането на близкоизточния въпрос всички сили ще бъдат хвърлени за уреждането на европейските проблеми. Това е задача не само на дипломатите. На Съветската армия и тук й предстои да реши доста проблеми. Съветската армия в съответствие с решението на Политбюро „ще демонстрира озъбване“. Под това разбираме редица мероприятия. Провеждането на небивал в историята въздушен парад в Домодедово. Веднага след победата в Близкия изток ще бъдат проведени грандиозни маневри на флота в Черно, Средиземно, Баренцово, Северно, Норвежко и Балтийско море. След това ще проведем колосалното по размах учение „Днепър“ и ще приключим демонстрациите си на 7 ноември на грандиозен парад на Червения площад. На фона на тази демонстрация и на победите в Близкия изток ние под всякакъв предлог ще поискаме от арабските страни да прекратят за една-две седмици доставките на нефт за Европа и Америка. Смятам — усмихна се министърът, — че Европа след това ще стане по-сговорчива при подписването на документите, които ще й предложим.
— Ще бъдат ли проведени демонстрации в космоса? — запита първият заместник на главнокомандващия Сухопътните войски.
Министърът на отбраната се намръщи.
— За съжаление не. През периода на волунтаризма са били допуснати извънредно груби грешки в тази област. Сега се налага да плащаме за тях. През близките 10, а може би и 15 години не ще можем да направим нищо принципно ново в космоса, това ще е само повторение на старото с малки подобрения.
— Какво ще бъде предприето спрямо Виетнам? — зададе въпрос командващият войските от Далекоизточния военен окръг.
— Ще можем успешно да решаваме европейските проблеми едва през периода, когато американците затънат до уши във Виетнам. Смятам, че не бива да бързаме кой знае колко с победата във Виетнам.
Салонът се оживи, демонстрирайки явно одобрение.
— И, приключвайки с общите въпроси — продължи маршал Гречко, — бих помолил всички ви да се замислите над следното. По време на нашите демонстрации на мощ освен количеството на войските и тяхната подготовка не би било зле да демонстрираме и нещо невиждано досега, смайващо и зашеметяващо. Ако на някого от вас, другари генерали, му хрумне някоя оригинална мисъл, моля незабавно да се обадите на мен или на началника на Генералния щаб. Отсега моля да не предлагате увеличаване на броя на танковете, оръдията и самолетите, те ще бъдат толкова много, че дори не можете да си ги представите — ще съберем всичко, което имаме, и ще го покажем. Не е редно, естествено, да показваме най-новите модели от техниката; всичко, което може — ще го покажем: и БМП, и Т-64, и Миг-23, и Миг-25, и всички експериментални машини; това, наистина, е опасно, но се налага да го показваме. Повтарям: трябва ни оригинална идея за нещо необикновено.
Всички изтълкуваха последните думи на министъра на отбраната като обещаване на висока награда за оригинална идея. Ама какво друго да измисли човек освен количеството и качеството?
И все пак оригиналната идея бе намерена. Тя принадлежеше на генерал-полковник Огарков, бивш офицер от сапьорните войски.
Огарков предлагаше не само да демонстрираме мощта на армията, а и да покажем, че тази мощ твърдо стои на гранитната основа на също толкова мощни тил и военна промишленост. Той, естествено, не се канеше да разкрива цялата система за снабдяване. За да убеди гостите си колко е богат, стопанинът не трябва непременно да демонстрира всичките си съкровища, достатъчно е да покаже една оригинална картина от Рембранд.
Огарков също искаше да покаже само един елемент, но достатъчно убедителен. Според неговия замисъл необходимо беше за рекорден срок, за един час например, да се изгради железопътен мост през Днепър и да се пуснат по него натоварени с бойна техника железопътни композиции и танкови колони. Такъв мост не само щеше да символизира мощта на тила, но и би показал на Европа, че никакъв Рейн няма да я спаси.
