стана армейски генерал.
ГУСМ сложи ръка първо на военната, а после и на цивилната цензура, а след това и на повечето организации и учреждения, произвеждащи лъжлива информация. По-късно пипалата на ГУСМ докопаха всички органи на армията: я да видим как криете от противника действителното положение на нещата. След време лапата на Огарков се пресегна и към военната промишленост. А промишлеността ни практически цялата е военна. Ако искаш да строиш завод, първо докажи, че си можал да скриеш от врага същинското му предназначение. И министрите взеха да ходят при Николай Василиевич за параф. Така мощта на ГУСМ непрекъснато растеше. Има ли в нашия живот нещо, което не трябва да се крие? Има ли област, в която не се налага да будалкаме противника? Колко водка сме произвели, колко са самоубийствата в страната, колко хора има в затворите — всичко това са държавни тайни и по всеки въпрос трябва да крием, да хитруваме, да преиначаваме. А Николай Василиевич е главният контрольор на тези проблеми. Трябва да преметнем американците на стратегическите преговори. Николай Василиевич изпраща първия си заместник — генерал-полковник Трусов. А като дойде време за подписване — и той се включва в делегацията. Добра работа свърши, излъга доверчивия американски президент. Затуй Николай Василиевич го хвалят и тачат, направиха го маршал и началник на Генералния щаб. Хитър е Николай Василиевич. Далеч ще стигне... ако не го схрускат съперниците му.
ЧАСТ ВТОРА
УЧЕБНАТА ДИВИЗИЯ
„...Старата армия, армията на казармената дресировка, на изтезаването на войниците, остана в миналото...“
В. И. Ленин
(Пълни събрани съчинения, т. 35, с. 269)
— Повърни. Заповядвам ти!
Младото остригано войниче притеснено се озърта в търсене на подкрепа. Взводът от също такива като него млади и остригани войници, пред чийто строй е застанало то, явно не му съчувства. Още през първата седмица от службата си бъдещите сержанти са усвоили първото желязно правило на учебната дивизия: ако един не изпълни заповед — ще си изпати взводът. А ако взводът не изпълни заповед, сержантите ще си изберат от взвода който си поискат войник и той ще си изпати заради взвода. Има да го тренират, „докато не почне да му излиза пушек от ушите“, „докато не се скапе“. И ако той вече не е в състояние да изпълнява заповедите — ще пострада отделението му. Целият цикъл ще се повтори отначало. Начините за тренировка са много: можеш да ги накараш да изкопаят окоп върху стара железобетонна плоча. Нормата е окоп в пълен профил за 30 минути. И ако не сколасат, ще ги тренираш още и ще ги наказваш. Така че, докато остриганото войниче стоеше пред строя, строят започваше да освирепява — защото знаеше какво го заплашва за неизпълняването на заповедта.
Стоях отстрани и наблюдавах действията на заместника си. На третия ден от службата си на длъжността командир на учебен взвод напълно проумях още един закон на учебната дивизия: не пречи на сержанта да работи, инак ще се наложи ти да работиш.
Старши сержантът изчака 10 секунди за солидност и изкомандва отчетливо:
— Взвод, слушай моята заповед! Редник Равдулин закъсня за строяването с 13 секунди, защото се е намирал в лавката!
Всеки войник от учебна дивизия има ежедневно 20 минути свободно време след обеда и 10 минути вечерта. Щом се измъкне от трапезарията, гладният войник хуква към Лавката, където има само една туткава продавачка. Войниците в полка са 1500 и, кажи-речи, половината, онези, които са най-гладни, се мъчат да се доберат до тезгяха. Повечето от натъпкалите се в лавката нямат възможност нито да си проправят път до тезгяха, нито да се изскубнат обратно. За закъснение в строя ги наказват жестоко, но броят на желаещите да си опитат късмета не намалява. Пита се откъде взема пари войникът, след като месечно му плащат 3 (три) рубли и 80 копейки? Работата е там, че той два-три месеца се опитва да се добере до тезгяха, ама все не сполучва. Така икономисва.
Сега и 40-те учебни взвода на полка са строени на далечния двор на военното градче, готови да пристъпят към почистване на оръжието. Офицери не се мяркат и сержантите, кой както си знае, вразумяват нарушителите. Един със „стани-легни“, втори другояче. Някои са измислили и по-завързани начини за санкциониране на нарушенията. Един взвод например тренира пълзене през минно поле. Вместо минно поле се ползва оклепаният със свински лайна стопански двор на полка.
Моят заместник, с широки нашивки на старши сержант на пагоните, е решил днес да се ограничи само с това, че нарушителят трябва публично да изповръща онова, което е изял в лавката, а по-точно казано — онова, което се е канел да изяде. Повръщането на изяденото често бива наричано в учебните дивизии с научния термин „екстракция“ по аналогия със стремителното неудържимо изхвърляне на празната гилза от затвора на танковото оръдие. Този термин сержантите употребяват и по свой адрес, например след грандиозно напиване: „Цяла нощ ме мъчиха ужасни екстракции...“
За разлика от сержантските непроизволни екстракции остриганото войниче трябва да ги изпълнява по команда, но то не е изпълнило както трябва заповедта и затова следва командата:
— Второ отделение! Наведи се! С два пръста в устата бръкни!
Първо и трето отделение с омраза и надежда очакват да разберат каква ще е тяхната участ. „Един за всички, всички за един“ — това е основополагащ възпитателен принцип.
— Отдясно! По един! ПОВЪРНИ!!!
Превивайки се в спазми и гърчове, отделението изпълнява заповедта, разтоварвайки стомасите си в напълно приемлив, срок.
— Редник Равдулин, влезте в строя! Старши сержантът се обръща уж за да си хареса място, където да разположи взвода за почистване на оръжието. В този момент Равдулин получава два тежки удара по корема от остриганите си другари. Сподавяйки напиращия провлечен стон, той се прегъва надве и се пльосва с цялото си тяло в калта.
В учебните дивизии сержантите и офицерите никога не бият войниците — това е още един железен закон.
ЗАНАЯТЧИИТЕ
257-а Новоград-Волинска два пъти Червенознаменна, наградена с ордените „Суворов“, „Кутузов“ и „Богдан Хмелниики“ учебна мотострелкова дивизия
Украйна
Арестуваният бе докаран в полка и затворен в изолатора на караулното помещение. Начумерен, той седеше в ъгъла и упорито гледаше към пода. Сержантът бил арестуван в Омск, на 4000 километра от родния му учебен полк.
Пристигна военният следовател. Започна дознанието. Как, защо. Работата е сериозна. И всичко зависи от командването -как ще погледне на станалото и как ще квалифицира даденото провинение. Ако то бъде наречено самоотлъчка, сержантът ще получи 15 денонощия арест. Ако бъде наречено дезертьорство — тогава 15 години, най-малко.
Ако сержантът беше заловен на територията на нашия окръг, работата, естествено, щеше да се потули, защото между окръзите се води социалистическо съревнование — кой ще има по-малко престъпления и нарушения. Но щом са го хванали в друг окръг и следователно на Москва всичко й е известно, ръководството ще се постарае да покаже на всяка цена решимостта си напълно да изкорени всички нарушения. И тук обаче отново изниква противоречие: ако това е дезертьорство, защо не са докладвали на Москва за него още преди шест дена, когато е изчезнал войникът.
За всички преки началници на сержанта, от взводния командир до командващия окръга, настъпи твърде
