— Да си ми жив и здрав, Коля. Гаврът.
Потокът от чанти с пари на другия ден значително отслабна, а след още един ден изобщо секна. Но потискащото чувство за тежка отговорност не изчезваше. Журавльов знаеше колко трудно е понякога да се отчетеш за някаква си една рубла, а тук — камари пари и подземия, натъпкани със злато, с валута, с някакви книжа. Ако дойде приемателна комисия и се наложи всичко това да бъде заприходено и предадено, цяла година няма да стигне! Ами ако се е изгубило нещо? А как да се отчете за всичките тия чанти? Дявол знае колко милиона има в тях. Много дори не са запечатани. Предстоящото предаване на всичко това не му даваше да спи нощем. Журавльов загуби апетит, пребледня, отслабна, смъкна се. Градът кипеше. Всичките му другари под град от камъни и оскърбления гасяха танкове, разгонваха недоволните, търсеха нелегални радиостанции, агитираха и проповядваха, бранеха се от напиращите опоненти. Всички, които знаеха къде се намира Журавльов, страхотно му завиждаха. Прякорът Банкера здраво му се лепна. А той слабееше и бледнееше и завиждаше на онези, които бяха на улиците.
Три пъти дневно водачът носеше на Журавльов храна: небивали американски консерви, ароматен хляб, великолепно френско масло.
— Да бяхте похапнали, другарю майор.
— Добре, върви си.
— Другарю майор, само кажете какво желаете, за вас ще набавя от тиловаците какво ли не. Щото няма кой да се погрижи за вас. Тиловаците сега разполагат с толкова много всякаква чужбинска лапачка, че чак да се смаеш. Никога не сме виждали такова нещо.
— Добре, добре, върви си.
— Другарю майор, може ли едно въпросче?
— Казвай.
— Другарю майор, разрешете да прескоча с танка на два квартала оттук.
— За какво?
— Там има аптека. А без танка нашите патрули ще ме спипат или чехите ще ми строшат главата.
— За какво ти е да ходиш в аптека? Да не си пипнал трипер?
— Съвсем не, другарю майор, за презервативи. И за себе си, и за вас ще купя.
— На мен не ми трябват, а на теб за какво са ти? Водачът се усмихна лукаво, сочейки с очи чантите:
— Десният ми бензинов резервоар е празен, парите никой не ги е броил, да опаковаме едно-две милиончета в презервативи и да ги пуснем в бензиновия резервоар. Никой няма да се сети! Знаете ли колко пари могат да се натикат в един презерватив? Ами че те се разтягат...
— Мръсник! — Журавльов измъкна пистолета си. — Хвърляй автомата на пода! Обърни си мутрата към стената! Конвой, при мен!
— Ама аз се пошегувах, другарю...
— Млък, говедо! Тамбовският вълк ти е на тебе другар! Освободител скапан!
Късно вечерта до банката се добра с верижен бронетранспортьор началник-щабът на дивизията, а с него трима цивилни другари и конвой с тях.
— Какво става при теб, Журавльов? — недоволно избоботи началник-щабът.
— Другарю подполковник, арестувах водача Малехин за опит да извърши мародерски акт.
— Другарите ще се оправят с него. Къде го държиш? Журавльов ги поведе по коридора към централната зала. Когато се озоваха в залата, и тримата се вцепениха.
— Спешно ни трябва радиостанция!
— Водачът е запрян в онази стая.
— Трябва ни радиостанция, а не водачът! — грубо го прекъсна един млад русоляв „другар“.
Журавльов бе сменен внезапно и без каквито и да било главоболия.
Половин час след като „другарите“ можаха да се свържат със своето ръководство, пред банката се спряха още два БТР-50ОП, натъпкани с офицери и цивилни. Остатъка от нощта Журавльов прекара във външна охрана на банката, вътре повече не го пущаха, дори до клозета.
Рано заранта пред банката се появи танков батальон от 14-а мотострелкова дивизия, която беше в резерва на командарма.
Командирът на танковия батальон връчи на Журавльов заповед, подписана лично от командващия 20-а гвардейска армия, с която на Журавльов се нареждаше незабавно да изтегли своя разузнавателен батальон извън пределите на града.
Журавльов въздъхна облекчено. Нещо повече, в заповедта се казваше, че частта от батальона, охраняваща мостовете, временно излиза от негово подчинение, следователно, нямаше защо да се тревожи за тях. А да изведе от града само дълбочинната рота и танковия взвод за него беше проста работа.
За подготовка отидоха не повече от десет минути. Журавльов строи разузнавачите си, провери наличието на хората, въоръжението и боеприпасите. Танковите двигатели изреваха... Но в този момент на високата площадка пред входа на банката се появи младият русоляв „другар“.
— Ей, майоре! Почакай.
Нахалното държане на „другарите“, особено в присъствието на войници и сержанти, винаги ядосва армейските офицери, но те, естествено, не издават чувствата си.
— Какво още е станало?
— Я подпиши ей това, майоре. — Русолявият му подаде едно листче, изписано от горе до долу с колонки от цифри. — Не се съмнявай, всичко е правилно. Нашите момчета цяла нощ проверяваха.
Журавльов извъртя подписа си, без да чете и без много да му мисли. Пък и откъде можеше да знае какво е имало в тая банка?
Младият се усмихна.
— На ти, майоре, за спомен. — Той бръкна в издутия си, увиснал джоб и подаде на Журавльов голяма жълта потъмняла монета с профил на възрастна жена с корона.
КОНТРАРЕВОЛЮЦИЯТА
Разузнавателният батальон на 6-а гвардейска мотострелкова дивизия северно от Прага
Мотоциклета опожариха поради пиянство. Докато си чистеха оръжието, някой донесе шише чешка сливовица и разузнавателният взвод я пресуши на бърза ръка.
Чистенето тръгна по-весело. След дългите преходи промиваха оръжието с бензин. Методът е забранен, но ефикасен.
След почистването на оръжието се събраха да изпушат край кофата с бензин по една цигара. Мерачът от първо отделение хвърли угарката си в кофата и бензинът весело лумна. Зам.-командирът на взвода, старши сержант Мелник, ритна пламтящата кофа. Разузнавачите се разкикотиха. Но кофата, след като се преметна във въздуха, падна върху мотоциклета, чийто резервоар беше отворен — оттам бяха взели бензина за чистенето. По-нататък всичко протече за части от секундата. От мотоциклета остана само черен скелет.
Бяха пили съвсем по малко и тутакси изтрезняха. Веднага се размириса не само на изгоряла гума и боя, но и на военен трибунал и дисциплинарен батальон.
Замкомвзводът се стъжни, дръпна се настрана, седна под една бреза и се хвана за главата.
Пръв дойде на себе си командирът на първо отделение. След като огледа взвода и се убеди, че наблизо няма нито офицери, нито чужди войници, сержантът властно заповяда:
— Взвод, строй се! В две редици — застани! Равнис! Мирно! Чуй ситуацията!
Произшествието беше уплашило взвода и понеже усетиха твърда власт над себе си, хората се строяваха по-бързо от обикновено. Само замкомвзводът седеше под своето дърво и не реагираше на нищо.
— Чуй ситуацията! — повтори сержантът. — Приближила се е чешка кола. Лека. „Шкода“. Тъмносиня. Вътре трима чехи. Хвърлили са запалителна бутилка. Ние сме си чистели оръжието, не сме можели да стреляме. Замкомвзводът не се стъписал и с разглобената картечница цапардосал един от тях по черепа. Светлокос. Те веднага са се омели. Ясно ли е? ЗКВ е наше момче, ще го накисваме ли? Полага му се демобилизация, а той изпълнява тук интернационалния си дълг.
