Взводът се разгълча одобрително.
— Повтарям. „Шкода“, тъмносиня. Мъжете в нея са трима. Хвърлили са бутилка. ЗКВ с разглобената картечница е цапардосал един от тях по главата. Те са се измели. Да, още нещо. Номерът на колата нарочно е бил зацапан с кал. И, накрая, ще довтасат комисии, може би дори от специалния отдел. Ще искат да ни хванат в лъжа чрез подробностите. Никой нищо да не измисля! Ще повтаряте само това, което ви казах. Останалото: не помня, не видях, не знам, не обърнах внимание. Ясно ли е?
— Ясно!
— Свободни сте!
— Коля, ей, Коля, не се притеснявай. Може всичко да се уреди. Чувай, Коля. По-добре изпрати един боец при ротния, нека докладва за чехите. При него сега се провежда съвещание на офицерите. А на взвода заповядай да заеме отбрана, все едно че очакваме повторно нападение..
Подир час при взвода дойдоха всички офицери от ротата начело с командира. Ротният, след като огледа мястото, заповяда на войниците от взвода да идват при него един по един. Той стоеше на трийсетина метра встрани от всички и им задаваше по три-четири въпроса. Разговорът с всеки войник се водеше насаме, за да не може никой да чуе нито въпросите, нито отговорите.
След кратък разговор с всеки от войниците ротният викна при себе си командира на първо отделение.
— Времето си го бива, сержанте.
— Тъй вярно, другарю капитан.
— Само че надвечер май сигурно ще завали дъжд.
— Сигурно, другарю капитан. — Сержантът все не можеше да разбере накъде бие капитанът. — Омръзнаха ни тия дъждове.
— Омръзнаха ни — съгласи се капитанът. — С „Шкода“, казваш, са пристигнали, а?
— Тъй вярно.
— А къде са следите? Земята нали е прогизнала?
Капитанът също беше разузнавач и никак не беше лесно да го излъжеш. Но истината е, че и на него не му се щеше да лепне петно на своята рота.
— Виж какво, сержанте, там, където сте подпалили кофата и където тя е хвърчала към мотоциклета, трябва да прекопаете земята, все едно че сте заравяли парцалите след чистенето И да отъпчете всичко наоколо. Инак си дръжте на своето.
— Слушам, да си държим на своето!
— И кажи на старши сержанта да не точи сополи. Ако е фраснал контрареволюционер по черепа, за чий трябва да се притеснява?!
Нито комисия, нито хора от специалните части не се появиха през следващите дни във взвода, явно и без туй са имали много грижи. Ротният командир междувременно написа рапорт за бойните загуби при сблъсък с въоръжени контрареволюционни елементи, поставили се в служба на империалистическите разузнавания.
Командирът на батальона повъртя рапорта в ръцете си и се усмихна лукаво:
— Всичко е наред, всичко ще ти подпиша, ама го напиши на нова сметка, като вмъкнеш, че върху мотоциклета е имало и противотанков гранатомет РПГ-7В. Номера ще ти кажат във втора рота. Тия смотаняци още в Полша го изтървали в едно блато и не могли да го извадят.
Капитанът понечи да възрази, но видя как го гледа комбатът и измърмори мрачно:
— Слушам, ще го препиша.
Рапортът тръгна по инстанците, като всеки път се връщаше за преписване.
Когато рапортът стигна до началника на тила на Прикарпатския фронт, който в края на краищата подписваше всички рапорти за бойните загуби, във въображението му изникна някаква фантастична машина, създадена на базата на разузнавателния мотоциклет М-72. Приказната машина беше въоръжена с картечница и противотанков гранатомет, имаше два активни нощни инфрачервени прицела, далекомер- прицел и радиостанция Р-123. Машината явно е била предназначена за действия в условията отвъд Полярния кръг, тъй като на нея се намирали два нови кожуха, а отзад била прикрепена 200-литрова бъчва със спирт. За съжаление всичко това изгоряло при сблъсъка с контрареволюцията.
Генералът повъртя рапорта в ръцете си.
— Върнете рапорта обратно, нека го напишат отново и добавят ей това. Какво друго има?
— В 128-а дивизия един БТР паднал от мост.
— В резултат от сблъскване с контрареволюцията ли?
— Тъй вярно.
— Така е по-добре. Дайте рапорт.
А заместник-командирът на взвода старши сержант Мелник получи медал за смели и решителни действия при отблъскване на нападение. Дори във вестниците писаха за него.
ПОЛЕТ
Районът на град Кошще
През първите дни на освобождението, когато войските се местеха почти непрекъснато, нашият батальон се спря да изкара нощта до някакво съвсем малко градче с фабричка наблизо. Батальонът пренощува край градчето, след като взе всички предпазни мерки: изкара бойно охранение и подвижни патрули.
Заранта се изясни едно твърде неприятно обстоятелство, фабричката се оказа не просто фабричка, а спиртоварна. Аз още вечерта бях надушил тази специфична миризма, която се разнасяше над околностите, а и другите офицери не може да не са я забелязали. Но предния ден всички бяхме толкова капнали, че незабавно заспахме, щом се отвори такава възможност.
А нашите войничета не спали и не си губили времето. Спиртоварната, както и всички други чехословашки предприятия, през онези дни беше спряна. Но местните жители умишлено, разбира се, през нощта показали на нашите войници пътя към фабричката, гостоприемно им отворили портата и им обяснили как се отвинтват съответните кранове.
До заранта всички войници от батальона се бяха напили. Трябва да им отдам дължимото, никой не беше препил. Всеки разбираше, че до полевия трибунал има една крачка, а полевият трибунал работи по военновременни закони. Така че всички войници бяха не пияни, а пийнали, наквасени, направили главите.
Командирът на батальона изведе цялата колона от това прокълнато място и извести вишестоящото командване за спиртоварната, която незабавно бе поставена под специален контрол. Още при първата почивка бе извършен грандиозен обиск. Оказа се, че всички вместимости, буквално всички предмети, които могат да поберат течност, са напълнени със спирт: манерки, бидони, котелки, дори термофорите в батальонния подвижен медицински пункт. Всичкият открит спирт безмилостно бе излян на пътя. Всички офицери от батальона заместиха водачите на бойните машини. И колоната потегли. Офицерите, разбира се, не стигнаха за всички машини и поради това много бронетранспортьори се движеха по освободената страна, леко олюлявайки се.
Още по обед всички войници дойдоха на себе си. Следващата нощ батальонът прекара в полето далеч от населени пунктове. Но заранта почувствахме, че нещо не е наред. На повечето войници очите им лъщяха. Никой от тях не беше пиян, но всеки несъмнено си беше пийнал. Извършихме небивал обиск, но нищо не намерихме. По принцип нямаше нищо лошо в това, че войниците си пийват по малко. Опитай се да откриеш в съветските устави някаква забрана по въпроса. И не бива да се вкарват такива забрани в уставите, защото в бойна обстановка на войниците просто им се полага да си пийват за храброст.
Проблемът се състоеше в това, че обстановката беше почти бойна, но се налагаше да изпълняваме чисто дипломатическа функция: да разгонваме хора, които не искат да се освобождават. А с нашата миризма е някак неудобно да се занимаваш с това. Ако вражеската пропаганда разбере, че 400 съветски войници изпълняват благородната си мисия под влиянието на Бакхус, може да стане световен скандал.
На другата заран историята се повтори, на третата — пак.
Така стана, че цялата агентура на ГБ и партията се оказаха въвлечени в общото дело, без да издават
