По-късно. Благодарение любезността на един високопоставен чиновник ми бе позволено да видя корабния дневник. Тъй като няма причини да бъде държан в тайна, позволено ми е да възпроизведа текста, изпускайки някои излишни технически подробности. Така че, докато един чиновник от руското консулство ми диктува превода, аз пиша.
Дневникът на „Деметер“ От Варна към Уитби
Случиха се толкова странни неща, че водя най-точни бележки за всичко.
На 6 юли приключваме с товаренето на бял пясък и сандъци с пръст. По обед вдигаме платна. Прохладен източен вятър. Екипажът се състои от петима моряци, двама боцмани и аз (капитана).
На 11 юли призори влизаме в Босфора. Посещения на турските митничари. Всичко е наред. Продължаваме пътя си в 4 часа следобед.
На 12 юли пресичаме Дарданелите. Пак митничари, но всичко свършва бързо. Искат да напуснем по- скоро. Привечер сме в архипелага.
На 13 юли оставяме назад нос Матапан. Екипажът е недоволен от нещо. Като че ли са изплашени, но не говорят по въпроса.
На 14 юли безпокойството на хората нараства. Всичките са стабилни мъже, с които съм плавал и преди. Боцманът не може да разбере какво не е наред; казвали му, че има „нещо“ и се кръстели. Боцманът изгуби контрол над себе си с един от тях и го удари. Очаквах разправия, но всичко се размина.
На 16 юли сутринта боцманът докладва, че един човек от екипажа, Петровски, липсва. Не може да даде обяснение за това. Хората са по-обезпокоени от всякога. Казаха, че са очаквали това, като пак добавиха, че има „нещо“ на борда. Боцманът става много невъздържан с тях и се опасявам от бъдещи неприятности.
На 17 юли, вчера, един от хората на име Олгарен дойде в каютата ми, за да ми довери, че е видял на борда странна личност. Заяви, че по време на вахта се подслонил от дъжда зад рубката и тогава видял, че някакъв висок и слаб човек пресича палубата и изчезва. Проследил го внимателно, но като стигнал носа, там нямало никой, а люковете били затворени. Клетият моряк бе обладан от суеверен страх и се страхувам да не го предаде и на другарите си. За да избегне това, ще направя оглед на кораба от задната до предната част.
По-късно събрах екипажа и му обявих решението си. Първият боцман се ядоса; каза, че тези приумици са абсурдни и че ще деморализират още повече хората. Заповядах му да застане на руля, докато останалите и аз започнахме претърсването с фенери в ръце. Нито един ъгъл от кораба не остана непретърсен и тъй като единственият ни товар се състоеше само във въпросните дървени сандъци, нямаше никакво място, където един човек би могъл да се скрие. Хората се почувстваха по-спокойни, когато приключихме, и се върнаха към работата си с олекнали сърца. — Първият боцман се мръщеше, но не каза нищо повече.
22 юли. Последните три дни времето бе бурно и моряците се занимаваха с платната, така че нямаха време за страховете си. Боцманът си възвърна доброто настроение и всички са в добри отношения. Минаваме Гибралтар и пролива. Всичко е наред.
24 юли. Като че ли някакво странно проклятие тегне над този кораб. Вече загубихме един човек, а сега на влизане в Бискайския залив при силен насрещен вятър, ето че липсва още един, изчезнал по необясним начин. Паника е обхванала хората и те искат дублирана вахта, защото се страхуват да са сами. Боцманът е отново ядосан.
28 юли. Четири пъклени дни в нещо като въртоп и бурен вятър. Никой не спи; хората са изтощени. Не зная как ще държим вахта, тъй като никой от членовете на екипажа не е в състояние за това. Вторият боцман се самопредложи да бъде на руля и да дежури в същото време, та моряците да могат да си починат по някой друг час. Вятърът се укроти малко, но морето продължава да е страшно. Сега не го чувстваме толкова, защото корабът е по-стабилен.
29 юли. Друга трагедия. Имахме обикновено дежурство тази нощ, защото екипажът бе прекалено уморен за дублирана вахта. Когато се качил поредният дежурен тази сутрин, не намерил никого, освен рулевия. Чухме вик и се събрахме в кубрика. Претърсихме навсякъде, но не открихме липсващия. Сега сме без втори боцман и се разбрахме отсега насетне да ходим въоръжени и да бъдем нащрек спрямо всичко подозрително.
30 юли. Тази вечер се радвахме, че сме вече близо до Англия. Времето е хубаво и всички платна са разгънати. Бидейки, изтощен, спях дълбоко, когато боцманът ме събуди, за да ме уведоми, че липсват двамината от нощната вахта, а така също и кормчията. Сега оставаме той, аз и двамата моряци за цялата работа на кораба.
1 август. Два дни мъгла и никакъв плавателен съд по пътя ни. Бях лелеял надеждата, че в Ламанша ще можем да потърсим помощ. Поради липсата на хора не събрахме платната от страх, че после не ще можем да ги разгънем отново и се видяхме принудени да плаваме пред вятъра. Изглежда, че ни очаква ужасна съдба. Сега боцманът е най-съкрушен от всички.
2 август, полунощ. Само след няколко минути сън се събудих от един вик, който като че отекна пред вратата ми. Не виждайки нищо в гъстата мъгла, се втурнах към рубката, където се сблъсках с боцмана. Каза, че също чул вопъл и шум от тичащи нозе, но не намерил и следа от вахтения. Така че още един човек липсва. Господ да се смили над нас! Намираме се в Северно море и само Той може да ни Води през мъглата.
3 август. Към полунощ отидох да сменя човека на руля, но там не заварих никого. С вик призовах боцмана и мигове по-късно той се втурна на палубата с налудничав поглед и толкова възбуден, че се изплаших да не е обезумял. „Тук е“, рече задъхано, „сега зная. Нощес по време на вахтата си го видях — има човешки облик, висок и слаб с призрачно лице. Прокраднах се зад него и му забих ножа си, но той като че ли премина през въздух. Тук е и ще го търся в тези големи сандъци. Ще ги отворя един подир друг, а междувременно вие заемете място на кърмата.“
Чаках боцмана да се завърне успокоен. Чувах го да трополи и чука в трюма, а това бе добре за него. Изведнъж оттам се разнесе крясък, който смрази кръвта ми, и клетникът изскочи на палубата, сякаш изстрелян от огнестрелно оръжие. Видът му беше като на умопобъркан — с изскочили от орбитите си очи и изкривено от ужас лице. Изгледа с невиждащ поглед стелещата се наоколо мъгла и ужасът му отстъпи място на отчаяние. „Ще бъде по-добре да дойдете с мен, капитане, преди да е станало твърде късно“, извика той. „Тук е; разбрах тайната и единствено морето ще може да ме спаси от ноктите му!“ И преди да успея да изрека една дума или се опитам да го спра, се хвърли в морето. Сега мисля, че и аз зная тайната. Този луд е погубил хората един по един, за да ги последва след това. Бог да ми е на помощ! Какво обяснение ще дам за целия този ужас, когато се добера до пристанище? Когато се добера… А ще се добера ли?
4 август. Не посмях да напусна руля, така че прекарах край него цяла нощ и тогава именно „го“ видях. Господ да ми прости, но боцманът стори добре, та избра достойна смърт; никой не може да осъди добрия моряк, умрял в морските води. Ала аз съм капитан и не ми е позволено да изоставя кораба. Обаче не ще доставя удоволствие на това демонично същество; когато почувствувам, че ме напускат силите, затягайки възлите със зъби, ще привържа ръцете си към руля и ведно с тях ще привържа и онова, което той (то) не ще посмее да се докосне… Каквото и да стане насетне, ще съм спасил душата и честта си на капитан. Чувствам се отпаднал, а нощта отново наближава. Ако това нещо ме погледне пак в лицето, не ще имам време да действам… Ако стане корабокрушение, възможно е тези, които намерят тази бутилка, да разберат; ако ли пък не… добре, всички ще знаят, че съм следвал принципите си. Нека Бог, Пресветата Дева и всички светии помогнат на една клета и невежа душа, която се опитва да изпълни дълга си…
Естествено следствените органи още не са се произнесли. Липсват всякакви доказателства, така че не може да се знае дали този човек самият не е бил извършител на престъпленията. Местните хора поддържат,
