само староелински.
Въобразете си, че Бенковски се явява в днешно време между панагюрци, окачан с оръжие, и иска да състави революционерни комитети, да се бори срещу тиранина. Освен смях и съжаление за умствените му способности той не щеше да произведе друго нищо. Поклонниците на мрачната рутина, тиранствующите деспоти и всички ония доктринери глупци, които лаят непрестанно и обвиняват отделни личности, че уж тия последните вълнували народите и ги цепели на партии — нещо нежелателно за всички паразити и готовановци, — трябва да млъкнат веднъж завсякога, защото народите не са говеда, не са стадо, нищо не става без тяхното участие.
Недоразуменията между апостолите и Панагюрския комитет обаче скоро се изравниха, нещо, което и трябваше да се чака. Избраната комисия от Оборище и апостолите работеха деятелно. Два вечера не оставахме ние в една къща да пренощуваме, което се правеше от точка зрение на предпазливост. Секретар на тая комисия се избра Тома Георгев.
Ето един протокол от заседанията на тая комисия, написан според правописанието на същия Бенковски, който диктуваше по кой начин да се пише всеки параграф, след като се гласуваше вече той от всичките. Няма съмнение, че повечето предложения се правеха пак от него.
1. Питат апостолите: съгласни ли сте да се дигне знамето на въстанието на 1-й Маий?
О. Да; съгласни сме, но предварително трябва да се извести за това на 25 Априлий.
2. П. Нужно ли е да са изгорят градовете: Одрин, Пловдив и Т. Пазарджик?
О. Да, трябва да са изгорят.
3. П. Нужно ли е да са развалят железниците и телеграфическите жици?
О. Да, нужно е.
4. П. Трябва ли да са съсипят градовете: Карлово, Златица и Ихтиман?
О. Да.
5. П. Трябва ли, или не, да са горят селата?
О. Да, трябва.
6. П. Но сичките ли села трябва да са горят?
О. Не сичките.
7. П. Кои са прочее селата, които трябва да са изгорят?
О. Сички ония села, съществуванието на които пречи и може да принесе вреда на нашето дело, непременно трябва да са изгорят.
8. П. Как трябва да постъпим с ония българе, които не въстанат на първ позив?
О. Тряба да ги принудим да направят това чрез различни средства.
9. П. Какво действие тряба да държим към смесените села, т.е. ония, които са населени с българи и мусулмани? Тряба ли българите от тие села да въстанат на оръжие, или да са оставят на турското благоволение?
О. Организирани въстанически чети от изключително българските села, находяще са наблизо около смесените села, трябва да отидат незабавно в тия последните да освободят българите от турските ръце; а после ще да ги отведат на определените места.
10. П. Какво поведение трябва да държим към ония турци от смесените села, които са съпротивят на нашите желания?
О. Клане и съвършено разорявание на техните жилища.
11. П. Как трябва да са отнесем с турското население в селата?
О. Въстаниците, без да губят време, тряба да ги нападнат и чрез огън и меч да ти накарат да стоят мирни.
12. П. Какво тряба да правим с ония мусулмани, които са покорят?
О. На часът ще тряба да им са събират оръжията, мунициите и имуществата, срещу които ще да им са дава по една разписка, подписана от главатарът на въстанието. Тие техни имущества ще да са пазят в българските съкровища и по никакъв случай не можят да са злоупотребят, защото принадлежат на мирното население.
13. П. Где тряба да държим покорните мусулмани?
О. Тие ще да са поверят на нашите стареи най-напред, които ще ги отведат във въстаническите пунктове. Оттам ще да са изпроводят, заедно с фамилиите си, децата си и старците, към ония избрани места, които служят за прибежище на собствените наши семейства; тие трябва да живеят заедно, като същи братия. Наша свята длъжност е да надзираваме за тяхното благоденствие, за честта и живота им така също, както и за нашите фамилии. Ако някой са осмели да закачи на честта жена или момиче, биле тие от коя и да е народност и вяра, ще бъде застрелен с шест куршума.66 Ония млади мусулмани, които са способни да носят оръжие, ще са държят под българска стража.
14. П. Какво тряба да правим с къщите, които принадлежат на покорните турци?
О. Тряба да се съобразим в тоя случай с онова, което е казано в 7-и член от настоящият протокол.
15. II. Кои са градовете, които тряба да бъдат изгорени? Нужно ли е да са постъпи, според както е казано в член 2-й?
О. Тряба да се съобразим с това, но ако ни позволява местоположението и ако наистина се докаже, че чрез това ще може да са помогни на жителите.
16. П. Как тряба да са постъпи с ония българи, които живеят в градищата?
О. Трябва да им са помогне.
17. П. След като са изгори Пловдив, как трябва да са направи, щото да можем да спасим българското население?
О. Ще им са отиде на помощ от две страни с толкова сила, колкото разполагаме него време.
18. П. Какво ще да са направи с Одрин?
О. Апостолите: понеже нямаме свои хора в тоя град, засега е невъзможно да вземеме някакво решение по тоя въпрос.
19. П. След като изгорим Татар Пазарджик, чрез какъв начин ще можем да спомогним на българското население в тоя град?
О. Трябва да им проводим подкрепление и да ги защитим.
20. П. По кой начин може да му са помогне и отгде именно ще да може да са проводи въоръжена сила?
О. Наша свята длъжност е да съберем и усилим колкото е възможно повече чети от околните села, които ще да са присъединят на Панагюрската чета, която ще да тръгне от последното това място за Пазарджик под предводителството на Бенковски войвода. Четиридесят пожара67, произведени вътре в града, трябва да предшествуват влизанието на четата в градът. Населението само трябва да подпали градът. Двадесят души са определят от събранието, за да запалят Пловдив, и други десят, за да запалят Одрин. Пазарджикският депутат, Соколов, са задължава да изпрати тие тридесят души, назначени за горепоменатите места; никакво ново решение не ще да са предприеме, докато не са изпълни това постановление.
21. П. По кой начин трябва да изгорим Ихтиман, ако не можем да изпратим свои агенти в тоя град?
О. Половината жители от селата Мухово, Василица и Декрал (?) трябва да нападнат на черкезките села,
