— Вие сте чел книгата?

— Няколко пъти. Наскоро закупих правата за филмиране и в момента с Лорън Синклер работим по екранизацията.

— Значи наистина съществува Лорън Синклер?

— А защо да няма такава? — отреагира веднага Джейсън.

— Ами тъй като на нито една от книгите не съм видяла нито снимка, нито биография на авторката, реших, че може би става въпрос за писателски екип.

— Не. Тя си е тя.

— Как изглежда?

— А вие как мислите?

Преди да отговори, Керълайн обмисли внимателно въпроса.

— Не мога да гадая как изглежда, но предполагам, че е имала труден живот. Книгите й са много романтични и идеалистични, но в тях прозира някаква горчивина. Пише така, сякаш иска да каже как трябва да се отнасят помежду си хората и колко щедра трябва да бъде любовта, макар и дълбоко в сърцето си да знае, че това не винаги може да стане. Мисля, че е била наранена, но вместо омраза и отчаяние, е избрала за себе си надеждата — заключи Керълайн и се усмихна. — Сега остава да ме разочаровате с това, че пише книгите си безпристрастно и не й пука за героите, които създава, че е сериозна бизнесдама, която внимателно дърпа сърдечните нишки, за да трупа пари.

— Такова нещо няма да ви кажа — отговори тихо Джейсън. — Тя прилича много на обрисувания от вас психологически портрет.

— Следователно „Даровете на любовта“ има щастлив край.

— И книгата, и филмът — потвърди Джейсън и след кратка пауза попита: — Мислила ли сте да предложите и на доктор Елиът да я прочете?

Въпросът изненада Керълайн. Джейсън Коол познаваше добре съдбата на Лоурънс във Виетнам и какво е изгубил във войната. А сега се чудеше дали тя ще му даде за четене една виетнамска любовна история с щастлив край.

В гласа на Джейсън нямаше и следа от злоба, дори напротив, звучеше много учтиво и странно загрижено.

— Да. Всъщност мислила съм за това. Чудех се дали няма да му подейства добре — отговори тя.

В този момент в стаята влезе Лоурънс, поздрави и започна да се извинява, докато се здрависваше с Джейсън.

През следващите четиридесет и пет минути разговорът звучеше доста смайващо за Керълайн. С изключение на един въпрос накрая, Джейсън не попита нищо за убийствата, за затворническия живот на Лоурънс във Виетнам и дори за издирването на Холи. Вместо това искаше да разбере повече за петте прекрасни години, през които бащата и дъщерята са били заедно.

Преди да срещне Керълайн, Лоурънс не бе говорил с никого за тези години, макар че именно споменът за тях го бе спасил от смъртта и му даваше сили да продължава търсенето на своето дете. До сега, с изключение на Керълайн, никой не го бе питал за онова време. Що се отнася до средствата за информация, за тях тези пет години бяха скучни и маловажни в сравнение с ужаса на войната и затвора, на трагедията, посрещнала Лоурънс на връщане от Виетнам.

За пресата тези няколко години бяха маловажни, но за него никога нямаше да избледнеят.

Джейсън обаче искаше да знае повече точно за онова време и Лоурънс не се интересуваше от неговите подбуди. Той му бе благодарен, че иска да разбере и за щастието му, а не само за отчаянието. И когато стана ясно, че интересът към щастливите години е нещо повече от пролог към безкрайната сцена на страданията, Лоурънс спомена за снимките, с които разполагаше.

Керълайн притаи дъх, очаквайки Джейсън учтиво да отклони дискретното предложение или да се престори, че изобщо не го е чул. Но той веднага се хвана за него и пожела да се запознае с безценните семейни фотографии, които Лоурънс бе показвал единствено на нея.

Той заразглежда албума с искрено любопитство, което прерасна в нежност пред снимките с лъчезарно усмихващата се Холи. Липсата на пет фотоса го заинтригува и Лоурънс се зае да обяснява съдържанието им: първият бе сватбеният, на втория бе семейството с Холи като бебе; на третия Лоурънс и Клер се усмихват пред камерата в ръцете на дъщеря им; Холи и Клер приготвят торта за рождения ден на Лоурънс; и накрая бащата държи златокосата си дъщеря, която докосва кадифената муцуна на коня. Вероятно Холи ги бе взела със себе си, защото за нея те са били символи на отминалото щастливо време.

Имаше два албума. Във втория бяха снимките на новото семейство, създадено след мнимата смърт на Лоурънс във Виетнам. Керълайн очакваше Джейсън да се заинтересува и от него, поне за да разбере не е ли преувеличено описанието на Дерек. Но не го направи и тя знаеше защо: щеше да бъде само безсилен израз на неговата ярост.

След като Джейсън не пожела да разгледа втория албум, Керълайн разбра, че той няма да премине към обичайните въпроси за самите убийства. Явно бе получил отговор на интересуващите го въпроси и сега възнамеряваше да си тръгне. Зададе последния си въпрос без ни най-малък намек в подкрепа на становището отпреди десетилетия, че Холи е била прелъстителка, а не жертва.

— Спекулира се с мнението, че Дерек е упражнявал сексуално насилие над Холи. От предаването по канал 20/20, както и от статиите, които съм чел, оставам с впечатлението, че според вас това е невъзможно.

Потънал в събудените от албума спомени, Лоурънс не отговори веднага.

— Абсолютно съм убеден, че Клер не би позволила подобно нещо да се случи с нашата дъщеря.

При този отговор от приветливо и заинтересувано, изражението на Джейсън стана далечно и студено.

— Благодаря. Мисля, че засега това е достатъчно — каза той и стана. — Ако се сетя за още нещо, ще си бъдете ли вкъщи днес поне през следващите няколко часа?

— През целия ден сме тук — увери го Лоурънс.

— Ще включите ли Холи във вашия документален филм? — запита Керълайн, задавайки най-важния въпрос, тъй като Лоурънс нямаше смелостта да го направи.

— Да, така мисля — отговори Джейсън. — Но ще ви се обадя след няколко седмици, за да дам окончателния си отговор.

„Той лъже — помисли си Керълайн, срещнала неговия неуверен поглед. — По дяволите, той лъже! Но защо?“

Сбогуваха се с Джейсън. Лоурънс потърси ръцете на Керълайн и известно време двамата останаха мълчаливи.

— Какво мислиш? — запита той накрая.

— Първоначално го харесах много, но после… изпитах огромна и необяснима злоба към него.

— Не вярваш, че ще включи Холи в документалния си филм?

— А ти?

— И аз не вярвам — отговори Лоурънс и я погледна нежно. Цялото й същество се тресеше от ярост заради него. Опита се да преодолее собственото си разочарование. — Всичко е наред, скъпа. Не можем да му наложим решение, което той не желае да възприеме, а и има толкова липсващи деца и толкова отчаяни родители.

Но Керълайн усещаше, че нищо не е наред. Джейсън Коол може да се е срещнал с Лоурънс единствено за да открие доказателства за неговата обич към дъщеря му. Тогава какво повече би могло да се иска от него?

— Нищо не разбирам — въздъхна тя.

— Е, вече всичко свърши — каза Лоурънс с примирение. — Трябва да проверя как е кобилката.

— Добре.

Керълайн знаеше, че Лоурънс ще провери раните, ще смени превръзките и ще бие още една инжекция с антибиотици. Нямаше да откаже помощта й, но и не се нуждаеше от нея. А и искаше да остане в къщата, в случай че Коол реши да се обади, защото дълбоко в него, така както и в нея, нещо му подсказваше, че не всичко е свършило.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату