още не можеха да заспят, възбудени от преживяванията през деня.
Холи се намираше в специално приготвената от много години за нея стая. Вероятно тя също не можеше да заспи от възбуда и притеснено се взираше в телефонните номера, оставени върху нощното шкафче от Керълайн.
— Тя трябва да поговори с Джейсън, нали? — запита шепнешком Лоурънс. — Влюбена е в него.
Керълайн се надигна на лакти и го изгледа с учудване и гордост.
— Колко досетлив баща си! Та ти никога не си ги виждал заедно.
— Не, но само при споменаването на неговото име лицето й се променяше. Обича го, но нещо между тях не е съвсем наред.
— Така е — съгласи се Керълайн. — И той също има чувства към нея, Лоурънс. Сега наистина го разбрах, като си спомних как разглеждахте албума, и после, когато я доведе. Джейсън обича много Холи, но знае, че независимо каква е причината, тя няма да му се обади.
— Ние обаче няма да позволим това да се случи, нали?
— В три часа — съобщи Керълайн, когато се присъедини към тях в кухнята.
Наближаваше обяд. Бяха будни от часове, въпреки че никой от тях не можа да заспи през нощта. Закусиха с останалите от предишния ден кифлички с боровинки и лениво обмисляха какво да обядват, когато по мълчалив сигнал от страна на Лоурънс, Керълайн внезапно изчезна.
И ето че сега се завръщаше със загадъчна усмивка на лицето си.
— Ние с Керълайн взехме важно решение — обърна се Лоурънс към Холи.
— Ще се жените днес в три часа? — опита се да отгатне дъщеря му.
— Не. Нещо по-важно или поне по-спешно от нашата женитба. Керълайн ти е запазила билет за полета до Лос Анджелис.
— Но аз току-що пристигнах, току-що те намерих, татко!
— Намерихме се завинаги, Холи. — Гласът на Лоурънс бе преизпълнен с любов. — Но Джейсън заминава утре за Далас, а ние с Керълайн смятаме, че вие трябва да си поговорите, преди той да тръгне. Нали така?
Холи дълго мълча, след което замислено произнесе:
— Да, трябва да си поговорим с него. И вероятно е по-добре да го направиш насаме и… преди да е започнал новите снимки.
— Значи — решено! Трябва да тръгнем за летището след около час.
— Но аз не знам къде живее, татко.
— Имаш телефонния му номер — усмихна се Лоурънс. — Ти или някой от нас може да му се обади и да разбере.
Холи продължаваше вътрешната си битка. След като искаше да чуе искрени и без предварително обмисляне отговори на измъчващите я въпроси, тогава трябва да се появи ненадейно на вратата му.
Но как? Изведнъж тя се досети:
— Може би Рейвън знае.
— Рейвън? Коя е тя?
— Адвокат от шоубизнеса в Лос Анджелис. Сключва филмовите сделки на Джейсън. Тя ми изготви и договора за написване на сценарий по „Даровете на любовта“. Никога не съм се срещала лично с нея, но винаги е била мила и услужлива към мене. Още в началото ми даде всичките си телефонни номера, включително и домашния.
Жестоката битка между нейното все още неродено бебе и враждебно настроената утроба приключи… Безценният мъничък живот изгуби. Всичко свърши само преди час, по време на последния ужасен пристъп, когато заедно с кръвта излезе и тъкан. После всичко утихна като след опустошителна буря.
Бебето на Рейвън умря и заедно със себе си отнесе и част от нея. А как само би желала и тя да умре, за да не чува повече онзи глас в себе си, който с леден дъх не преставаше да съска злобно: „Киселинното бебе уби бебето на любовта. Птицата на смъртта унищожи искрицата живот“.
С цялото си същество Рейвън се опитваше да помогне на мъничкото човече, което се бореше за оцеляването си дълбоко в нея. Въоръжи го с всичко, което можеше да даде — цялата си любов, цялата си надежда и всички възможни молитви. Обещаваше му да го запази дори с цената на собствения си живот. „Ще бъдеш с баща си, милото ми, с баща си, сестрите си и с дядо и баба.“
Рейвън изобщо не се съмняваше, че Ник няма да иска детето си. Макар и през последните три безсънни нощи все повече да се убеждаваше в неспособността си да бъде майка, тя все пак умоляваше, сърцето си да запази крехкия покълнал живот. Молеше утробата си да й позволи да бъде майка поне девет месеца. И това й стигаше. После щеше да даде новороденото на баща му, без да има повече никакви претенции.
Рейвън направи всичко по силите си. Обеща цялата си любов, на която бе способна. Но явно не бе достатъчно.
Телефонът проряза тишината като траурен камбанен звън.
Вероятно се обаждаше Ник. Трябваше да отговори, защото иначе той щеше да продължи да я търси, а можеше и да се върне по-рано от Санта Барбара заради нея. За последен път Рейвън му се обади късно предишната вечер, когато с престорено весел глас бе го уверила, че се чувства значително по-добре.
Не беше Ник. Обаждаше се Холи, която след като си съобщи името, започна да се извинява, че я притеснява в неделя.
— Няма нищо — отговори искрено Рейвън. Всъщност така бе по-добре. Всеки разговор с Холи предизвикваше у нея изненадващ прилив на топлина, близост и доверие. Не беше ли това истинското приятелство? — Изобщо не ме притесняваш.
— О, това звучи добре. Чудех се дали не знаеш адреса на Джейсън?
— Живее на около миля оттук — помръкна Рейвън. — Но вие не сте ли заедно сега? В началото на седмицата неговата секретарка ми каза, че ще бъде тук в понеделник, защото ще прекара уикенда в Кодиак.
— Всъщност сега се намирам в Сиатъл, където до вчера бяхме заедно. Дълго е за разказване, но… Джейсън ми е оставил само телефонните си номера и е казал, че иска да му се обадя. Аз обаче реших, че предпочитам направо да долетя със самолета този следобед и да разговарям лично с него.
„Без да знае предварително, че пристигаш…“ — помисли си Рейвън, спомняйки, че точно това искаше и Джейсън, когато я помоли да му открие адреса на Холи в Кодиак.
— Кажи ми, ако не е удобно. Мога да те разбера — разнесе се в тишината тихият глас на Холи.
— Не! — убедително я увери Рейвън. — Изобщо не се притеснявам. Само изчакай, докато взема чантата си.
Рейвън се изправи внимателно, страхувайки се да не падне. Всичко бе приключило, но със сигурност щеше да се чувства зле още известно време, докато възстанови загубата на кръв.
Но нямаше никакъв световъртеж. Не изпитваше нищо, сякаш никога не бе имало нито бебе, нито кошмарна битка за живота му.
Бе напълно възстановена.
Не, никога не би могла да се възстанови. По-скоро нямаше нужда от много кръв. Повече не се нуждаеше от червената течност да подхранва надеждата, защото тя си бе отишла завинаги.
Не чувстваше и никакви физически болки. Изпита обаче една нова болка, по-остра от всички предишни, която я проряза като с нож: болеше я сърцето от трагичния й жребий да се размине с най-ценния дар — майчинството. Рейвън насочи с усилие мисълта си към любовта на Джейсън и Холи. Тя знаеше, че тук наистина става дума за любов. Съзря я в неговите очи — още в деня, когато потърси от нея адреса на Холи. Долавяше я и в гласа на толкова несигурната в себе си авторка при всяко обсъждане на договора за сценарий, който Джейсън желаеше да бъде направен.
Нещо обаче се бе случило с тази любов, но Рейвън искаше да вярва, че независимо от всичко, нещата между тях ще се оправят. Тя можеше и да не заслужава щастие, но такова се полагаше на жената, която сътворяваше толкова прекрасни сънища за любовта, и на мъжа, който караше тези сънища да оживяват.
