героинята, а аз — колкото и да не желаеш да го възприемеш — героят.
— Никой от моите персонажи не би постъпил така, както се канеше да постъпиш ти! — прекъсна го тя разпалено и убедително. — Никой не може да бъде толкова жесток.
— Грешиш, Холи. Прочел съм всичките ти книги и вярвам, че при подобни обстоятелства твоите герои биха постъпили точно като мене, и то поради същите причини.
Изпълнените с ярост само допреди секунди прекрасни синьо-зелени очи все още светеха разпалено, но Джейсън забеляза в тях и искрици на объркване. Едва когато се убеди, че тя го слуша внимателно, той продължи:
— Баща ти би могъл да бъде чудовище. Може да е издевателствал ужасно над тебе, докато си била малка. А аз не исках да бъдеш наранена. Не бих позволил това. Не се правя на герой, Холи, но не можеш ли да си представиш поне един от мъжете в твоите романи да постъпва като мене?
Да, можеше, но само ако, само защото…
Той видя как искриците на объркване отстъпиха място на внезапно лумналата надежда.
— Обичам те, Холи. Затова постъпих така. Защото те обичам.
— Джейсън…
Той се приближи към нея от другата страна на канапето, което ги разделяше като бариера. Холи вдигна глава и както при водопада предишния ден, Джейсън откри в погледа й неприкритата вяра в магията на любовта. Но тогава бързаше да сграбчи момента, преди морските вълни да го отмият като крайбрежен пясък. Сега обаче нямаше за какво да бърза.
Дълго, много дълго те просто се гледаха. Но накрая и двамата не можаха да преодолеят желанието си да се докоснат.
Джейсън галеше ласкаво устните й с разтреперани пръсти и със собствените си устни. И макар че Холи нямаше никакъв опит, тя знаеше как да посрещне целувките на мъжа, когото обича.
Целуваха се дълго и ненаситно. Целувките им се взривяваха от нежни поздрави в страстни изблици на глад, от нежна топлота — в изгарящи пламъци, от невинни нашепвания — в настоятелни повици.
— О, Холи! — Горещият дъх на Джейсън направо я изпепеляваше.
Седяха на канапето. Някогашната бариера се бе превърнала в гостоприемно ложе на тяхната любов.
— Джейсън? — обърна се тя към него, учудена сякаш на себе си, и добави доста по-самоуверено: — Люби ме.
Той пое дълбоко въздух.
— Не искаш ли да почакаме до сватбената нощ?
Очите й грееха с най-прекрасния си блясък. В излъчващото се щастие Джейсън откри и още нещо. Радостното посрещане на мисълта за тяхната сватба предизвика нов изблик на желание, което бе по-силно и от най-страстните целувки. Изминаха дълги минути, докато той се поуспокои.
— Всъщност може да не е съвсем сватбена нощ — каза той накрая нежно.
— Не те разбирам?
— Умувах върху нашата сватба. И измислих нещо, което и на тебе ще ти хареса — да се оженим в Бероу през юни. Можем да разменим пръстените си точно когато слънцето залязва.
— О… — прошепна тя и разклати разбърканите си от милувките му златисти къдрици.
— Не? Не желаеш да се омъжиш за мен?
— О, да. Искам да се омъжа за теб.
— Но не в Бероу?
— Да, в Бероу! Но, Джейсън, не желая да се въздържаме дотогава. Няма никаква причина да чакаме. Та ние вече сме женени, нали? Нашите сърца вече са слети в едно… нали?
— Да, любов моя. Да.
Сърцата им наистина вече бяха женени, а скоро и телата им щяха да се слеят. Джейсън обгърна нежно лицето й, очарован от нейните красота, надежда, доверие и… невинност, въпреки страстта в целувките й.
— Притесняваш се, че мога да забременея? — запита тя, когато забеляза, че той внезапно се намръщи.
— Не — отговори бързо той. — Мислех си колко прекрасно ще бъде всичко.
— Но нещо те притеснява.
— Не искам да те нараня, Холи — призна й той смутено. — Не искам да ти причиня и най-малката болка.
В очите й се възвърна същата въодушевена самоувереност, с която го бе помолила да я люби.
— Нашата любов не би могла да ми причини болка, Джейсън.
Холи и Джейсън отпразнуваха любовта си по най-прекрасния начин, нежно и страстно, съединявайки телата си. Това бе върховното блаженство, което Холи описваше в книгите си и което се постигаше единствено в неподправената и чиста любов.
Любиха се с благоговение и наслада. Дълго след това Холи остана да лежи в неговата нежна прегръдка с широко отворени очи.
— Никога не съм предполагала… — прошепна тя. — Писала съм за правене на любов, но…
— Но ти си знаела, Холи — противопостави се тихо Джейсън. — Познавала си най-голямото чудо, когато любовта наистина съществува.
— Все пак не предполагах… не съм си представяла… че всичко ще бъде така.
Джейсън целуна ъгълчетата на очите й и ласкаво погали златистите къдрици, посипани по лицето й.
— Аз също не съм знаел, Холи. Досега и аз не съм познавал любовта.
Можеха да останат в прегръдките си цялата вечер, цялата нощ, завинаги.
Но имаше един баща, който след седемнадесетгодишно упорито търсене най-накрая бе намерил дъщеря си и веднага след това щедро я бе пуснал да си отиде от него. Холи и Джейсън не забравяха за този жест.
Джейсън отиде да вземе багажа й от фоайето и да набави нещо за вечеря. Искаше да я остави насаме, за да се обади спокойно в Исакуа. Лоурънс отговори веднага при първото позвъняване и сърцето му запулсира облекчено от щастливия тон в гласа на Холи, още преди тя да сподели радостните новини с него.
Тя разказа за любовта си с Джейсън, за плановете им да се оженят и изрази надежда, че Керълайн и Лоурънс ще отидат също в Бероу, за да станат свидетели на събитието.
— Непременно ще бъдем там — обеща Лоурънс и след това избухна в смях: — Сигурен съм, че собственикът на Кети ще се съгласи да се занимае малко и с Жулиета.
Бащата не можа да скрие щастието си, когато разбра, че Холи ще се върне в Исакуа, докато Джейсън снима в Далас. Така щяха да останат заедно по-дълго време, а и тя щеше да помогне на Лоурънс в нещо изключително важно за него: да изрази благодарността си на всички хора, които му бяха оказвали помощ през дългите години на търсене, които бяха предложили услугите си или просто бяха изказвали симпатия и загриженост.
— Искам да те попитам нещо за вчера — каза Холи, преди да приключи с телефонния разговор:
— Давай.
— Защо, според теб, Джейсън първи дойде да те посрещне? Минавало ли ти е през ума, че аз съм го изпратила?
— Честно казано, не съм мислил за това — призна си Лоурънс. Нито за секунда той не бе подлагал на съмнения чудото, довело до тяхната среща. Но сега, когато долови безпокойството в гласа на дъщеря си, инстинктивно разбра какво е станало. — Ти не си го изпращала, нали? Не си и знаела за това?
— Не, абсолютно нищо.
Холи искаше баща й да знае, че каквото и да се е случило с него, тя пак би желала да го вижда. Но…
— Не се сърди на Джейсън, моля те.
— Да се сърдя? Как бих могъл? Всичко сторено от него е подтиквано само от огромната му любов към
