Той завъртя очи.
— Ни най-малко, но благодаря за загрижеността. Някой друг път.
— Пъзльо.
Застанала на прага, тя приличаше на хлапачка и Тейт отново се разсмя.
10
На другия ден Саманта се събуди в четири и половина, както бе свикнала през последните десет дни. Наложи си да остане в леглото, преструвайки се пред себе си, че спи, но след като лежа един час със затворени очи и бясно препускащи мисли, накрая стана. Навън бе още тъмно и звездите светеха ярко, ала тя знаеше, че след малко повече от час животът в ранчото ще започне. Коледа или не, добитъкът щеше да се размърда, хората щяха да влязат в конюшните и да се погрижат за конете, макар че никой нямаше да язди из хълмовете.
Боса, Саманта тихо се промъкна в кухнята, включи електрическата кафеварка, която използваше Каролайн, и седна на тъмно да чака кафето, позволявайки на мислите си да се върнат към предишната вечер. Бе споделила с останалите едно прекрасно коледно тържество. Като в голямо семейство, бяха свързани помежду си, държаха един на друг, а децата познаваха всички, които живееха тук. Те се радваха, крещяха и се гонеха около красиво украсената елха. Изведнъж си спомни за децата на Чарли и Мелинда. За пръв път не им бе изпратила коледни подаръци. Дойде й наум какво бе обещала на Чарли и й стана съвестно, но откакто бе тук, не бе виждала магазин. Внезапно се почувства много самотна в пустата кухня и без да иска, мислите й, мигновено и мъчително, полетяха към Джон. Каква ли бе неговата Коледа тази година? Как ли се чувстваше като съпруг на бременна жена? Дали вече бяха обзавели детската стая? Болката, която я прониза, беше почти непоносима и като по рефлекс Сам посегна към телефона. Водена от отчаяното желание да чуе приятел, несъзнателно набра познатия номер и след миг Чарли Питърсън вдигна слушалката. Меденият му глас изгърмя в ухото й с оглушително изпълнение на „Пеещи звънчета“ и тя успя да вмъкне името си едва по средата на втората строфа.
— Кой?… „Поемаме през полята…“
— Млъкни, Чарли! Аз съм, Сам!
— Оо… здрасти, Сам… „… и тичаме по целия път…“
— Чарли! — Между безуспешните опити да го надвика не успяваше да сдържи смеха си. Беше й много забавно, но в същото време самотата отново я връхлетя и тя се почувства ужасно далеч. Изведнъж й се прииска да е сред тях, а не в някакво ранчо на пет хиляди километра. Нямаше друг избор, освен да чака Чарли да си довърши песента.
— Весела Коледа!
— Да разбирам ли, че си приключил с пеенето? Няма ли да изпълниш и „Тиха нощ“?
— Нямах такива намерения, Сам, ала щом толкова настояваш, бих могъл…
— Чарли, моля те! Искам да поговоря с Мелинда и момчетата. Но преди това — тя преглътна мъчително — кажи как вървят нещата в службата. — Бе си наложила да не звъни там. Харви изрично й бе наредил да не го прави и Саманта се бе подчинила. Имаха номера й, в случай че тя им потрябва. Шефът й бе решил, че за нея ще е добре да забрави напълно за тях. И Сам наистина се справяше по-успешно, отколкото бе очаквала. До този момент. — Как вървят моите проекти? Успяхте ли да ми прогоните клиентите, или още не сте?
— До един! — съобщи Чарли, преливащ от гордост, и запали пура. Сетне се намръщи и погледна часовника си. — Защо, по дяволите, си будна по това време? Трябва да е… Какво? Там още няма шест часа! Къде си? — Изведнъж се изплаши, че е зарязала ранчото и се е върнала.
— Още съм тук. Просто се събудих по-рано и не можах да заспя. Всяка сутрин ставам в четири и половина и сега не знам какво да правя със себе си. Имам чувството, че вече е следобед. — Е, не съвсем, но определено беше напълно будна. — Как са децата?
— Много добре. — За момент в гласа му се долови колебание, ала той побърза да продължи. — Надявам се, че те съсипват от езда.
— Абсолютно. Хайде, Чарли, кажи какво става там. — Изведнъж й се прииска да научи всичко: и клюките от службата, и кой какви реклами се кани да отмъкне от друга агенция.
— Нищо особено, рожбо. Ню Йорк не се е променил особено през последните две седмици. Ами ти? — Гласът му прозвуча сериозно и Сам се усмихна. — Щастлива ли си там, Саманта? Добре ли си?
— Чувствам се отлично. — И добави с лека въздишка: — Идването ми тук беше най-доброто решение за мен, колкото и да ми е неприятно да го призная. Предполагам, че съм имала нужда тъкмо от такава радикална промяна. От цяла седмица не съм гледала новините в шест часа.
— И това е нещо. Щом като ставаш в четири и половина, сигурно си лягаш в шест вечерта.
— Е, не в шест, но горе-долу там някъде.
— А приятелката ти… Каролайн и всичките онези коне? Те добре ли са? — Говореше като типичен нюйоркчанин и тя се засмя, като си го представи как пафка пурата и гледа в празното пространство, облечен в пижама и халат за баня, а може би и нахлузил нещо, подарено му от децата, като например бейзболна шапка или ръкавица, или пък чорапи на червени и жълти черти.
— Всички тук се чувстват чудесно. Дай ми да поговоря с Мели.
Мелинда не забеляза знаците на Чарли и веднага изстреля новината. Беше бременна. Бебето трябваше да се роди през юли и тя бе разбрала едва тази седмица. За част от секундата последва подозрително мълчание, сетне Сам я заля с възторжени поздравления, а отстрани Чарли затвори очи и изстена.
— Защо й го каза? — изхриптя той на жена си, докато тя се опитваше да продължи разговора със Саманта.
— А защо да не й кажа? И без това ще разбере, когато се върне — също шепнешком отвърна Мелинда, закрила с длан мембраната. Сетне махна ръката си и продължи: — Децата ли? Всичките твърдят, че искат още едно братче, но аз напускам играта, ако и този път не е момиче.
Чарли жестикулираше нетърпеливо, накара я набързо да се сбогува и отново грабна слушалката.
— Защо не си ми казал, Чарли? — Сам се мъчеше да говори безгрижно, ала както винаги при подобна новина, и особено напоследък, в сърцето й се опъна някаква много стара, тъжна и още чувствителна струна. — Боеше се, че няма да го понеса ли? Знаеш ли, аз съм само разведена, а не душевно болна. Има малка разлика.
— И бездруго това не вълнува никого. — В гласа му прозвучаха печални и тревожни нотки.
— Теб те вълнува — тихо отвърна Сам. — И Мели. И мен. Вие сте ми приятели. Тя постъпи правилно, като ми го каза. Не й се карай, след като затвориш телефона.
— Защо да не й се карам? — виновно се усмихна той. — Нали трябва да я вкарвам в правия път?
— Намерил си хубав начин, няма що, Питърсън. Добре, че си един от най-високоплатените художествени директори в бранша. За всичките тези деца ще ти трябват сума пари.
— Да бе — доволно изръмжа Чарли, — голяма работа съм, нали? — Помълча малко и продължи: — Е, рожбо, бъди добра към конете и се обаждай, ако имаш нужда от нас. И, Сам… ние всички мислим за теб, липсваш ни. Знаеш това, нали, бебчо?
Саманта закима, задавена от сълзи. Накрая успя да промърмори.
— Да, знам. И вие ми липсвате. Весела Коледа! — Усмихна се през сълзи, изпрати му целувка и сложи слушалката.
Остана в кухнята още половин час, с чашата изстинало кафе пред себе си, с вперен в масата поглед и сърце на хиляди километри оттук — в Ню Йорк. А когато отново вдигна очи, видя, че навън вече се зазорява, нощта бе избледняла от тъмносиньо на бледосиво. Стана и бавно отиде да изсипе кафето в умивалника. Постоя неподвижно, отлично съзнавайки какво й се иска да направи. С решителна крачка прекоси коридора, облече се тихо, опакова се в два топли пуловера и яке, сложи си каубойската шапка, която Каролайн й бе заела преди няколко дни, и излезе на пръсти от стаята. Премина коридора, измъкна се през входната врата и я затвори тихо след себе си, като хвърли последен поглед назад, за да се увери, че още никой не се е размърдал.
Пътят до конюшните й отне броени минути. Спря на няколко стъпки от преградата. Отвътре не се чуваше никакъв шум и тя си помисли, че едрият, сякаш издялан от блестящ абанос жребец, който изведнъж бе
