време?
Не искаше да му казва, че тъкмо в този момент мисълта за това не й е съвсем чужда.
— Може би. Всичко ще стане, когато му дойде времето.
— Тъй ли? — нежно промълви той, наведе се към нея и я целуна както преди. Сърцето на Сам лудо заблъска срещу масата, тялото й се устреми към него. Едната ръка на Тейт нежно повдигна лицето й, докато другата милваше копринените й коси. — Господи, толкова си хубава, Сам. От теб ми спира дъхът, знаеш ли? — Целуна я отново, после избута чиниите в другия край на масата и я притисна към себе си. Накрая и двамата останаха без дъх. Тогава Сам внимателно се отдръпна и на устните й се появи лека смутена усмивка.
— Леля Каро би била шокирана, Тейт.
— Нима? — Не изглеждаше убеден. — Не знам защо, но се съмнявам в това. — И двамата мислеха за Каролайн и Бил Кинг и тяхното малко пътуване. Те сигурно щяха да прекарат нощта заедно някъде по пътя. Сам отново си спомни за тайното им убежище, Тейт бе понесен от въображението си в същата посока и на устните му се появи усмивка. — Ако не беше толкова тъмно, можехме да вземем конете и да отидем. Там ми беше хубаво с теб, Сам.
— В хижата ли? — Веднага разбра за какво й говори той.
— Онзи ден имах чувството, сякаш тя е направена само за нас — каза Тейт с милващ глас и се изправи. Сам му се усмихна, той бавно я издърпа за ръцете и тя застана пред него, чувствайки се смалена: редом с Тейт високата й стройна фигура изглеждаше дребна. Той изведнъж я притегли към себе си, гърдите й се притиснаха в неговите и устните й жадно се впиха в устните му. Нежно милваше косите й, гърба й. После се отдръпна и каза шепнешком: — Знам, че звучи откачено, Сам, но те обичам. Разбрах го още когато те видях за пръв път. Исках да те докосна, да те прегърна и да прокарам ръце през тези коси като грива на паломино. — Усмихна й се нежно, ала Саманта изглеждаше замислена. — Вярваш ли ми, Сам?
Големите й сини очи намериха неговите, но погледът им беше тревожен.
— Не знам в какво да вярвам, Тейт. Мислех си за онова, което ти казах в хижата: че за мен няма да е достатъчно само да се любя с някого. Затова ли ми говориш тези неща?
— Не — отвърна той, все още шепнешком. Устните му бяха близо до ухото й, целуваха я по шията. — Говоря ги, защото ги мисля. От онзи ден непрекъснато мисля за теб. Това, което искаш ти, не се различава от онова, което чувствам аз. — Тейт хвана ръцете й и гласът му стана по-силен. — Само че ти очакваш от мен да изразя чувствата си с думи. Аз не съм свикнал да го правя. По-лесно ми е да кажа „Искам да те любя“, отколкото „Обичам те“. Но никога не съм срещал жена, която да съм желал така силно, както желая теб.
— Защо? — попита тя с дрезгав шепот и сякаш цялата болка, която й бе оставил Джон, се събра в очите й. — Защо ме желаеш?
— Защото си толкова хубава… — Той протегна силните си, ала много внимателни ръце и нежно докосна гърдите й. — Защото ми харесва как говориш и как се смееш… и как яздиш онзи проклет кон на Каро… как работиш като вол наравно с мъжете, въпреки че не си длъжна… Защото ми харесва — ухили се той и ръцете му се плъзнаха надолу — дупето над тези стройни крака. — Тя се разсмя и нежно го отблъсна. — Това не е ли достатъчна причина?
— Достатъчна причина за какво, господин Джордан? — Тонът й вече бе шеговит.
Сам се отдръпна и започна да разтребва масата, но той нетърпеливо грабна чиниите от ръцете й и ги остави. Сетне я вдигна с лекота, изнесе я от кухнята, прекоси дневната и стигна до дългия коридор, който водеше към нейната стая.
— Това ли е пътят, Саманта? — Гласът му беше по-нежен от всякога, а очите му изгаряха нейните. Тя искаше да му каже да спре, да се върне, ала откри, че не може. Само кимна и посочи с ръка нататък по коридора, а после внезапно прихна и се дръпна от него.
— Хайде, Тейт… стига. Пусни ме долу!
Той се разсмя заедно с нея, ала не я послуша. Вместо това спря пред една полуотворена врата в края на коридора.
— Твоята ли е?
— Да. — Сгушена в прегръдките му като малко дете, тя кръстоса ръце. — Обаче не съм те канила да влизаш, нали?
— Така ли? — Веждата му се изви нагоре, той прекрачи прага и се огледа с интерес. После без повече приказки я сложи на леглото, притисна я към гърдите си и я целуна жадно по устните. Изведнъж играта бе свършила и надигналата се страст завари Саманта съвсем неподготвена. Тя бе стъписана от силата, с която Тейт я притискаше към себе си, от ненаситността на устните, на ръцете и тялото му, неудържимо устремено към нейното. Само след миг той вече лежеше до нея и дрехите сякаш се топяха от телата им. Сетивата й бяха отворени само за велурения допир на неговата кожа, за нежността на ръцете му — все така търсещи и все така вълнуващи, за дългите крака, обвити около нейните, и устата, която изпиваше нейната. Прегръщаше я все по-силно, а тя се притискаше в него, стенейки тихо, копнеейки да му принадлежи. Тогава той се отдръпна, в настоятелния му поглед се четеше безмълвен въпрос. Тейт Джордан никога не бе обладавал жена, нямаше да обладае и тази, нито сега, нито когато и да било, ако и тя не споделяше желанието му, ако не беше сигурен в това. Сам бавно кимна и след миг неговата плът мощно и неудържимо навлезе в нейната. Изстена силно от удоволствие, когато Тейт проникна още по-дълбоко, и с нов стон се предаде на екстаза, до който той я довеждаше отново и отново.
Сякаш бяха минали часове. Стаята бе тъмна, къщата — притихнала, и Саманта усещаше до себе си дългото му силно тяло, спокойно, задоволено. Той нежно докосна с устни шията й.
— Обичам те, Паломино. Обичам те.
Думите му звучаха искрено, но тя изведнъж изпита желание да попита „Наистина ли?“ Възможно ли беше? Как да повярва, че някой отново ще я обича от все сърце? Ще я обича напълно съзнателно, ще я обича, без да я наранява, ще я обича и няма да я напусне? От ъгълчето на окото й неочаквано се отрониха няколко сълзи и тупнаха на възглавницата. Тейт я погледна тъжно и кимна с разбиране. После я взе в прегръдките си и я залюля леко, напявайки й ласкави безсмислени думи като на ранено животно или беззащитно дете.
— Всичко е наред, малката ми. Вече всичко е наред, аз съм тук с теб…
— Извинявай… — приглушено промълви тя. Сдържаните сякаш цял живот ридания внезапно се отприщиха и насъбралата се болка излетя от нея като ято подплашени птици.
Останаха така, вкопчени един в друг, почти цял час, а когато сълзите й секнаха, Сам усети до себе си познато раздвижване, усмихна се и протегна ръка да го докосне и да го насочи към същото място.
— Добре ли си вече? — дрезгаво прошепна той и тя кимна в мрака. — Отговори ми!
— Добре съм.
Но Тейт не се решаваше да отиде по-далеч. Очите му бяха приковани към нейните.
— Сигурна ли си?
— Да, сигурна съм.
Не намираше думи да изрази своята благодарност, затова му я показа с тялото си. То се изви към него като дъга и в пълна мяра му върна получаваното удоволствие. Преди да срещне Тейт Джордан, Саманта не бе познавала подобно абсолютно сливане. Когато заспа редом с него, на устните й играеше щастлива усмивка.
На другата сутрин будилникът до леглото й иззвъня в обичайното време, тя се усмихна и бавно отвори очи, очаквайки да намери Тейт до себе си, ала откри само пъхнатата под часовника бележка. Той я бе оставил в два часа сутринта, когато тихо се бе измъкнал от леглото. Бе нагласил будилника и бе написал няколко думи на парче хартия: ОБИЧАМ ТЕ, ПАЛОМИНО. Саманта ги прочете и отново се отпусна на възглавницата, затвори очи и се усмихна. Този път нямаше сълзи.
13
В края на работния ден Саманта изглеждаше все така свежа и жизнена както в началото му и докато окачваше седлото, Джош възмутено изкоментира:
— Господи, жени! Я се виж, Сам, яка си като бик. Преди три седмици беше в толкова лоша форма, че
