— Аз няма да участвам в игра като тяхната, Тейт, не и до безкрайност. Ако останем заедно, искам хората да знаят. Искам да се гордея с това, което имаме, а не да се страхувам, че някой може да разбере.
— Ще му мислим, когато му дойде времето.
Ала Сам усещаше, че той не е готов да направи и стъпка в желаната от нея посока, изведнъж се наежи и в очите й пламна упоритост, не по-малка от неговата.
— Защо? Защо да не се заемем с решаването на този въпрос още сега? Добре, разбирам, че не е необходимо веднага да обявяваме връзката си. Но, по дяволите, Тейт, нямам никакво намерение вечно да се крия.
— Да — промълви той много тихо. — След време ти ще се върнеш в Ню Йорк.
Думите му я удариха като студена вълна и когато отново заговори, гласът й звучеше ледено и измъчено.
— Защо си толкова сигурен?
— Защото мястото ти е там, както моето е тук.
— Така ли е наистина? Откъде знаеш? Ами ако също като Каролайн съм решила, че повече не искам да живея, както досега? Макар моят начин на живот да няма нищо общо с нейния от едно време?
— Ще ти кажа откъде знам. — В погледа му бе събрана цялата мъдрост на неговите четирийсет и няколко години. — Когато Каролайн е дошла тук, тя е била вдовица, искала е да се откъсне от живота, който е водила със съпруга си, защото него вече го е нямало. И е била на четирийсет години, Сам, това не е същото, както да си на трийсет или трийсет и една. Ти си млада, животът е пред теб, имаш да пишеш още много от твоите шантави реклами, да сключваш сделки, да хващаш автобуси, да провеждаш телефонни разговори, да изпускаш самолети, да посещаваш партита…
— И нищо от това ли не мога да върша тук? — Изглеждаше наранена, а той не сваляше от нея изпълнените си с мъдрост, нежност и любов очи.
— Не, малката ми, не можеш. Тук не е подходящото място. Ти дойде да излекуваш раните си и тъкмо това правиш. Може би и аз съм част от твоята терапия. Обичам те. Допреди три седмици изобщо не бях те виждал и вече от години не съм се интересувал истински от нито една жена, но знам, че те обичам. Знам го още от първия ден, когато се срещнахме. Надявам се, че и ти ме обичаш. Ала случилото се с Бил и Каро е чудо, Сам, те не са един за друг и никога няма да се съберат.
Тя е образована, той не е. Тя е живяла сред фантастичен разкош, а неговата представа за висока класа е златен зъб и пура за петдесет цента. Тя е стопанка на ранчото, а той няма пукната пара. Ала той я обича и тя го обича и се е задоволила с това. Ако питаш мен, не е била с всичкия си, но може би след живота, който е водила, то й е било достатъчно. Ти си друга, Сам, много по-млада си и имаш право на далеч повече от онова, което мога да ти предложа тук.
Ситуацията беше абсурдна. Познаваха се от месец, бяха любовници едва от два дни, а говореха за бъдещето, сякаш то наистина беше важно, сякаш въпросът за оставането им заедно трябваше незабавно да бъде решен. Саманта го гледаше удивена, после на устните й се появи лека усмивка.
— Ти си ненормален, Тейт Джордан. Но аз те обичам. — Взе лицето му между дланите си и го целуна силно по устата, сетне се отдръпна и скръсти ръце. — И без значение дали съм на трийсет, на деветдесет или на осемнайсет, сама ще реша искам ли да остана тук и предпочитам ли този живот. Аз не съм Каролайн Лорд, нито пък ти си Бил Кинг и би могъл да си спестиш проклетите саможертвени речи, господине, защото когато му дойде времето, ще направя точно това, което искам. Ако не желая да се върна в Ню Йорк, ти не можеш да ме накараш да го сторя. И ако ти си мъжът, с когото съм решила да остана завинаги, ще вървя след теб до края на света и ще ти досаждам до смърт, докато не кажеш на Каролайн и Бил и на последния работник в ранчото. Няма да се отървеш от мен толкова лесно, колкото ти се ще. Ясно ли е? — Саманта му се усмихна, но по погледа му долови, че съпротивата му все още не е сломена. Тъй или иначе това беше без значение. Той не я познаваше, Сам Тейлър винаги получаваше каквото иска, само с едно изключение напоследък. — Разбра ли ме, господине?
— Да, разбрах те. — Тейт не каза нищо повече, ала този път той я целуна и я накара да млъкне, като смъкна топлото одеяло от гърба си и го метна върху главите им. Само след миг те отново се сляха в едно: ръце, крака и тела се преплетоха в пулсиращ възел, целувката им нямаше край, а огънят тихо пращеше до тях. Накрая, останал без дъх, Тейт откъсна устните си от нейните и я пренесе обратно в малката синя спалня, където всичко започна отначало. Минаваше шест, когато забелязаха, че се е мръкнало. Бяха се любили и спали, любили и спали целия следобед. Тейт със съжаление я плесна по дупето и отиде да напълни ваната с гореща вода. Изкъпаха се заедно, дългите му крака бяха обвити около нея, а тя се кикотеше и му разказваше разни истории от прекараните в ранчото лета.
— Знаеш ли, още не сме разрешили нашия проблем.
— Не знаех, че имаме проблем. — Положил глава на ръба на ваната и затворил очи, той блаженстваше в топлата вода.
— Имам предвид кога и как ще се срещаме.
Тейт помълча известно време, явно мислейки по въпроса, сетне поклати глава.
— По дяволите, иска ми се да знаех. Ти какво смяташ, Сам?
— Не знам. Моята стая у леля Каро? Бих могла да те пускам през прозореца. — Тя се засмя нервно. Подобно предложение наистина прилягаше повече на лекомислено петнайсетгодишно момиче. — При теб?
— Така се получава — кимна той. — Но никак не ми харесва. — После изведнъж засия. — Сетих се. Хенеси от два месеца се оплаква от своята къща. Била много малка за него, на ветровито място и твърде далече от трапезарията. Направо ни побърква.
— Е и?
— Ще се сменя с него. Къщичката му е в края на лагера, почти зад тази на Каро. Там едва ли ще те види някой. Несравнимо по-удобно е, отколкото мястото, на което съм сега.
— Не мислиш ли, че ще заподозрат нещо?
— Защо? — усмихна се Тейт в издигащата се над ваната пара. — Нямам намерение сутрин на закуската да те щипя по задника или да те целувам в устата, преди да потеглим с конете.
— Защо, не ме ли обичаш?
Без да отговори, той се наведе напред, целуна я нежно и помилва гърдите й.
— Честно казано, малка Паломино, обичам те.
Тя се надигна на колене в старата вана и застана с лице към него, в очите й бе събрано всичко, което изпитваше.
— Аз също те обичам, Тейт Джордан.
Потеглиха обратно към седем часа и Саманта бе много благодарна, че тази вечер Каролайн е на вечеря в друго ранчо. Иначе възрастната жена би полудяла от тревога. Погълнати в разговори, смях и любов, те не бяха забелязали как денят неусетно се бе изнизал покрай тях.
Отново вкъщи, Сам внезапно бе обзета от чувство на загуба, задето не е с него. Сякаш й бяха отсекли дясната ръка. Странно бе, че изпитва подобно нещо към мъж, когото познава толкова отскоро, ала животът в изолация от останалия свят придаваше на чувствата им особена неповторимост и сила. Сама в празната къща, тя отново закопня за него. Каролайн й бе оставила бележка, която издаваше загриженост заради продължителното й отсъствие, но не и тревога. Имаше и топла вечеря на печката, до която Сам едва се докосна, преди да си легне в осем и половина и да се отдаде на мисли за Тейт в тъмното.
Тази нощ Каролайн се прибра заедно с Бил Кинг, двамата се промъкнаха на пръсти в тъмната къща и Бил веднага се отправи към спалнята. Присъствието на Сам създаваше известни неудобства, Каролайн всяка вечер трябваше да му напомня да не блъска толкова силно входната врата, ала думите й отиваха на вятъра. Сега тя тръгна по коридора към стаята на Сам, отвори вратата, надникна в просветления от луната мрак и видя красивата млада жена, заспала в леглото си. Постоя и я погледа с чувството, че собствената й младост се е върнала да й напомни за себе си, сетне влезе тихо. Струваше й се, че знае какво става, ала както сама се бе убедила, тези неща не можеха да бъдат променени или прекратени. Всеки трябваше да живее живота си. Дълго стоя там, взряна в Саманта, в пръснатата й върху възглавницата коса, в лицето й, толкова гладко и щастливо. С насълзени очи докосна ръката на спящото момиче. Саманта не се събуди и, все така тихо,
