— Да.
— А Джош какво каза по този въпрос?
— Че ще ми посини задника, ако я напия. Но тя вече е почти на деветнайсет, по дяволите, пълнолетна е.
— На твое място бих внимавала, щом Джош се е заканил, че ще те бие, наистина ще го направи. — После изражението й отново стана сериозно. — Как е той?
— Тревожи се за теб. — Гласът на Джеф прозвуча нежно в тихата стая. — Всички се тревожим — всички, които знаем. Адвокатът ти вчера беше тук.
— Досещах се, че ще дойде. Идвал е за нещата на Тими, нали? — Джеф се поколеба, но после кимна. — Дадохте ли му коледните подаръци? — Саманта отново се просълзи. — Искам детето да си получи всичко.
— Взе ги, Сам.
Като не знаеше какво повече да направи за нея, Джеф отново я прегърна, а тя опря глава на рамото му и заплака. Щеше му се да й каже, че я обича, но не посмя. Беше се влюбил в нея още когато я видя за пръв път, с тази невероятна бледозлатиста коса. Ала тя бе с девет години по-възрастна от него и не показваше никакъв интерес към мъжете. Джеф се питаше понякога дали все още може да го прави, но това дори не го интересуваше, искаше само да я държи в обятията си и един ден да й каже, че я обича.
Дълго лежаха така, после сълзите на Саманта секнаха.
— Благодаря ти. — За момент тя безмълвно се загледа в него, развълнувана от силата и младежката му красота, после рече: — По-добре веднага изчезвай оттук, че току-виж си прекарал Нова година с мен вместо с Мери Джо.
— Знаеш ли какво? — Гласът му бе дълбок и сексапилен. — Това би ми харесало.
— Много ти се иска, нали? — пошегува се Сам, но разбра по очите му, че говори сериозно. Не допускаше, че го интересуват чувствата, които внезапно я бяха обзели. Притрябвала му бе такава стара жена, при това и инвалид. Той беше млад, целият живот беше пред него, пълен с момичета като Мери Джо. Ала изведнъж й стана така отчайващо самотно, че й се дощя да го докосне, и побърза да го отпрати, преди да е направила някоя глупост. — Хайде, хлапе, върви да празнуваш Нова година, както се полага. — Седна в леглото и се опита да се усмихне.
— А ти, Сам?
— Аз ще взема една гореща вана, ще си приготвя нещо за ядене и пак ще си легна. Май утре ще трябва да изпълзя от хралупата си и да се изправя лице в лице със света.
— Радвам се да го чуя. По едно време ме беше изплашила.
— Аз съм жилава, Джеф. С времето човек свиква да понася много неща. — С времето, със скърбите и разочарованията, с разделите.
— Нали? А ти определено ставаш и все по-красива.
— Хайде, Джеф — Сам изглеждаше притеснена, — време е да тръгваш.
— Не, Сам. Искам да остана при теб.
Но тя го погледна и поклати глава. Взе ръката му, сложи я на бузата си, после целуна връхчетата на пръстите му и я пусна.
— Не можеш да останеш, Джеф.
— Защо?
— Защото няма да ти позволя.
— Всяка жаба в ранчото да си знае гьола, а? — Той тръсна глава като млад жребец и Сам се усмихна.
— Не, не е това, хлапе. Просто моят живот е вече зад мен, а твоят не е. Не ти трябва такова нещо.
— Ти си луда. Знаеш ли колко отдавна те желая?
Тя сложи пръст на устните му.
— Не ми го казвай. Нова година е, в нощ като тази се говорят неща, които е по-добре човек да запази за себе си. Искам да бъдем приятели задълго, Джеф. Моля те, не разваляй всичко. — И добави, отново със сълзи в очите: — Точно сега имам нужда от вас. От теб, Джош и децата, но особено от теб и от Джош. Не се опитвай да промениш това. Аз просто… не бих го понесла… твърде много си ми необходим.
Той я прегърна още веднъж, целуна я по косите и се изправи.
— Ако искаш, ще остана, Сам.
Тя вдигна поглед към блестящите му зелени очи и поклати глава.
— Не, скъпи, всичко е наред. Тръгвай.
Джеф спря на прага да я погледне още веднъж, после каубойските му ботуши затракаха по коридора и входната врата се затвори.
39
— Сам… Сам?
Беше шест часът сутринта на Нова година, тя вече беше облечена и правеше кафе в кухнята, за пръв път от три дни, когато чу Джеф да блъска по входната врата. Усмихна се на себе си. Ако не отвореше веднага, те щяха да идват един след друг и накрая вратата й щеше да стане на трески. Все още усещаше ужасната празнота от загубата на Тими, но знаеше, че не бива да се оставя на чувствата си. Дължеше го на останалите деца. Бавно завъртя колелата на стола си, отвори и надникна в сивия здрач преди разсъмване. Джош стоеше на верандата, облечен в тежкото си яке.
— Здрасти, Джош. Честита Нова година. — Той не помръдна от мястото си, не каза нищо и Сам взе да се чуди какво ли е станало. Стори й се, че сякаш е плакал. — Добре ли си? — Джош поклати глава и бавно влезе в стаята. — Ела да седнеш. — Бе си помислила, че е дошъл да я утешава, а се оказваше, че сам има неприятности. — Какво се е случило? — попита тя с набраздено от тревога чело, а той я погледна, стовари се тежко на един стол и скри лице в дланите си.
— Децата. Джеф и Мери Джо. Снощи отидоха на някакво парти… — Спря и преглътна мъчително. — Напили се като прасета и тръгнали да се прибират. — Сърцето на Сам заблъска бясно в гърдите. Боеше се да зададе следващия въпрос, но Джош отговори, без да го пита. Погледна я и по изкривеното му от мъка лице се търкулнаха две едри сълзи. — Блъснали се в дърво и после колата отхвръкнала в дерето край пътя… Мери Джо е със счупени ръце и крака, лицето й също е доста пострадало… Джеф е мъртъв.
Сам затвори очи и взе ръката му, мислейки за младия мъж, който я бе прегръщал едва предишната вечер. Ако все пак го бе помолила да остане, всичко това нямаше да се случи. Но щеше да е непочтено от нейна страна да прелъстява момче на двайсет и четири години. Непочтено ли? По-хубаво ли беше да е мъртъв?
— О, Боже… — Тя отвори очи и погледна Джош, протегна ръце и го прегърна. — Мери Джо ще се оправи ли, Джош?
Той кимна и зарида в прегръдките й.
— Обичах и това момче.
Джеф беше при тях едва от година, ала и двамата имаха чувството, че го познават много отдавна. Сега Сам разбираше защо другите ранчери пишеха в препоръките си, че искат той да се върне при тях.
— Има ли семейство, на което да се обадим?
— Не знам. — Джош извади от джоба си червена носна кърпа, издуха носа си и с въздишка я върна обратно. — Предполагам, че ще трябва да прегледаме нещата му. Майка му е починала, споменавал го е пред мен един-два пъти, но не знам дали има братя, сестри и баща. Не говореше много за себе си, а само за малчуганите тук, за теб и за това колко щастлив се чувства сред децата и конете.
Сам отново затвори очи и въздъхна дълбоко.
— Най-добре да прегледаме вещите му. Къде е той сега?
Джош също въздъхна и се изправи.
— Казах им да го оставят в болницата и че ще се обадим, след като решим как да постъпим. Ако роднините му живеят другаде, може да искат да го погребат там.
— Надявам се само да намерим нещо, което да ни подскаже кои са. Какво ще правим, ако не открием негови близки, Джош? — За нея това бе нов проблем.
